Какво означава името „Чепинци“ и близко звучащите „Чепино“, „Чепинче“ и други подобни, че язовир, манастир, река, котловина, пролом, корито, села и квартали в България носят такива имена?
Има различни предположения. Например, че идва от Цепина със значение на цеп, процеп, предвид географския характер на терена. Смята се, че буквата „ц“ постепенно преминава в „ч“, поради широкото използване на турцизми в българския език, а в турския няма буква „ц“. Има и теория, че идва от чеп със значение на клон, съчка, стъбло, чвор.
Не знам дали има нещо вярно в тези предположения, но сигурно е, че старото име на родопското село Чепинци до 1934 г. е Чангър дере, което означава „Звънкият дол“. Наричат го така, заради многото стада овце, които, преди затварянето на границата с Гърция, огласяват селото със звънците на чановете си. Хладното лято са в България, а в края на есента отиват в Гърция, където прекарват по-меката зима.
Село Чепинци не е туристическа дестинация и не влиза в списъците за посещаване на родопски забележителности. А има защо да е там по много причини.
Отседнали сме в приказна къща в близкото до Чепинци село Бреза. Знам, че звучи като клише, но мястото наистина е като от приказките. Самотна къща на хълм сред обширни поляни и гори. Нощно време идват сърни, които обикалят около къщата и издават звуци, а сутрин се събуждаш с мъглите, които бавно се вдигат над по-ниските родопските била. В един момент те поглъщат и си като в безтегловност, а час по-късно мъглите отлитат и ти откриват панорамна гледка във всички посоки към Родопите. И колкото и човек да няма нужда от нищо друго, освен да се наслаждава на тези гледки и да диша с пълни гърди, все пак решаваме да се разходим. Запознаваме се с кмета на Чепинци Мустафа Брахимбашев, който подробно ни обяснява къде да отидем, какво да видим, къде е вишката, която лично той е направил в планината, откъдето са най-хубавите гледки към Родопите.
В Чепинци кипи оживена строителна дейност. Въпреки че е събота, на няколко улици се сменя канализация и се слага асфалт. От различните краища на селото се чуват като ехо ударите на брадви. Подготовката за зимата е на ход, макар че в началото на ноември есента все още е в най-красивата си фаза. Къщите са накацали по шарените чепински склонове, нацепените дърва се подреждат, от комините се носят пушеци, а тук-там се долавя мирис на печени чушки и топъл хляб.
Чепинци е едно от най-големите села в Смолянска област с население от над две хиляди души. Прави ни впечатление, че къщите в селото са големи и на по няколко етажа. Явно се строят с цел в тях да живее цялата фамилия.
Един от символите на Чепинци е джамията с две минарета. Минаретата са с височина по 35 метра, а такива джамии има само няколко в България.
Джамията се вижда отдалече и изглежда внушително. Пред нея има няколко мъже, питаме дали можем да влезем и да разгледаме. Един от тях веднага влиза вътре и вика имама. Той излиза, запознаваме се, но ни обяснява, че можем да влезем да разгледаме, но за съжаление той няма ключ от библиотеката, тъй като се намира в мюсюлманското настоятелство. Явно вижда разочарованието по лицата ни и веднага предлага да се обади на някого от настоятелството, за да дойде да ни отключи. След по-малко от десет минути идва Меди. И не само, че ни отключва библиотеката, но и ни развежда навсякъде из джамията и ни разказва подробно за селото, хората, джамията и библиотеката.
Строежът на джамията започва през 1992 г. на мястото на стара, по-малка джамия, която е съборена. Завършена е през 1999 г., а през 2001 г. е открита официално. Джамията събира над 1000 души. Интересно за нея е, че е проектирана от човек от селото с начално образование. Раиф Куцев, който днес е на 80 години и има 13 правнуци, учи само до пети клас, но това не му пречи да е умен, буден и работлив човек, който има строителна бригада и дълги години дава работа на много хора от селото.
Освен с двете минарета, джамията е известна и с изключително ценната си библиотека, в която се намира една от най-богатите колекции от арабски, османски и персийски текстове в България след колекциите на Националната библиотека и институтите на Българската академия на науките. В библиотеката се пазят над 800 печатни издания на арабски, османски и персийски език и над 350 тома с ръкописна литература. Текстовете са не само религиозни, има книги с поезия, музика, философия, астрономия, математика, история, калиграфия, стари лични документи за самоличност, дори има преводи на стихове на Христо Ботев и Библия на арабски от времето на Първата френска империя.
Всички книги са дарения. Когато джамията е открита през 2001 г., хората от региона започват да даряват стари книги, които пазят. Така в библиотеката попада и най-ценният експонат – Златният Коран, единствен такъв в България. Притежателят му го открива в зида на стара къща в село до Мадан и го дарява. Това е най-старият Коран в България. „Златен“ е, защото навсякъде в текста името на Аллах е изписано със златни букви. Учените го датират от началото на 14 век. При откриването му е в окаяно състояние, но специалисти от Националната библиотека в София го реставрират, възстановяват изгнилите предни листове и отново го връщат в библиотеката в Чепинци, където местни хора изработват подвързията от дървени корици. Златният Коран е направен от ръчно отливана оризова хартия, която с изключение на няколкото предни листа, успешно възстановени, е запазена в отлично състояние, въпреки възрастта си от над 600 години. Според надпис Коранът е изработен в Самаркандската школа.
Пред джамията виждаме статуя на гълъб, за която Меди обяснява, че е другият символ на Чепинци. Чешмата-паметник „Гълъб“ е символ на мира и е проектирана отново от Раиф Куцев, който е проектирал и джамията. В момента „Гълъбът“ подлежи на ремонт и е положен на поляната пред джамията, където и по принцип стои, но издигнат върху постамент.
Точно на другия край на улицата, на която се намира джамията, е училището. Улицата се казва „Просвета“ и това име си е съвсем на мястото. Когато миналата 2019 година гръмва новината, че учениците от чепинското училище „Христо Ботев“ са на трето място в България по успех на матурата по желание, всички остават изненадани. Двадесет и шестима ученици от училището се явяват на матурата по биология, от които десетима са с шестици, а средният успех на явилите се е 5.66 – съвсем малко по-нисък от първенците от Софийската математическа гимназия (5.76) и Първа частна математическа гимназия (5.67). След учениците от селското родопско училище остават елитните 91-ва Немска езикова гимназия „Проф. Константин Гълъбов“ и Американският колеж. На пръв поглед този успех на учениците е изненадващ, но когато видиш тяхната учителка и чуеш и усетиш мотивацията, любовта и вдъхновението ѝ, разбираш, че успехът е заслужен и съвсем закономерен.
Даниела Куцева е учител в чепинското училище от 24 години. Скромно нарича успеха си „обикновено постоянство“. Учи децата на първо място да са човечни и да полагат труд и постоянство. Смята, че каквито и модерни условия да имат децата, ако нямат мотивация, нищо друго няма смисъл. Голяма част от нейните ученици през годините са завършили медицински университети в България и в чужбина и успешно са се реализирали по специалността си.
Вижда се, че и самото училище е на ниво. Добре поддържано, с модерно обзаведени кабинети, работилници по дървообработване, комбинирана спортна площадка с изкуствена настилка, футболен стадион, външни фитнес уреди. Провеждат се часове по китара и други извънкласни занимания. В училището учат над 250 деца, като няма нито един отпаднал ученик.
Гордост на Чепинци е и отборът по хокей на трева за мъже и жени в различни възрастови категории, който има редица награди от републикански и международни първенства. През септември тази година в село Чепинци се проведе и 10-ият юбилеен турнир по хокей на трева.
Огледалото на Мира 