Класация 2020

Не изпратих 2020 година с „хайде да се маха тая скапана година“. Беше различна, да, но е такава, каквато е. Точно каквито сме и ние. Не ни е виновна за нищо. И през 2021 ще бъдем точно толкова добри, лоши, дебели, слаби, нервни, истерични, изморени, мързеливи, весели и всякакви други, каквито сме били и през 2020, и ще продължаваме да водим своите битки. Защото промяната не се случва, когато една дата в календара се сменя с друга. Промяната понякога отнема дълго време, понякога се случва внезапно, но ако я има, винаги е нещо дълбоко лично.

Вместо да правя тежки равносметки, ето малка класация на разни неща от моята 2020 (ако някъде споменавам имена на марки, то е плод изцяло на клиентското ми мнение, а не на платена реклама ):

Най-красива гледка – село Бреза

И през 2020 година се нагледах на много красиви места, но ако трябва да избера едно, това ще бъде село Бреза и гледката към Родопите, която се откриваше от къщата, в която бяхме отседнали.

Чудна къща на самотен хълм сред обширни поляни и гори. През нощта се чуваха звуци от сърните, които обикаляха около къщата. Сутрин се събуждахме с мъглите, които бавно се издигаха над по-ниските родопските била, а когато се разнасяха, се откриваха панорамни гледки във всички посоки към Родопите.

Най-любим парк – Южният

И през тази година Южният парк си остана най-любимият ми парк. Особено през пролетта, когато със сина ми правехме дълги вечерни разходки, след изморителните за него часове в подготовка за предстоящите матури.

Най-вкусни бургери – New Wave Burgers

Бургерите в New Wave Burgers са изцяло вегански (аз не съм веган, а обикновен вегетарианец ) и са страшно вкусни. Момичето и момчето, които държат малкото място на ул. Княз Борис I, приготвят всичко сами – от хлебчетата до веган сосовете и напитките. Дали ще изберете бургер с червен боб, черен боб, цвекло, гъби или нахут, всички са много вкусни. Предлагат и баници с различни зеленчуци, както и сладки неща – торти, бонбони, скалички.

Най-нелепо пътуване – на връщане от Смолян

Последен ден от пътуване из Родопите. Обикаляхме си бодро из села, манастири и баири и хоп, изведнъж колата рязко загуби мощност. На стръмно пък почти спря. Едвам се добрахме до сервиз в Смолян, където бързо се установи, че едната свещ е пробила и е извън строя. Успокоихме се, че е нещо лесно поправимо и бързо ще се смени, което принципно е така, но не и в неделя, когато се оказа, че няма откъде да се намери въпросната свещ, а в сервиза нямаше такава в наличност. Тръгнахме бавно към София, от Смолян до Пампорово е изкачване около 17 км и се движехме с 5-10 км в час, но след Пампорово започна спускане и до София пътувахме със „светкавичната“ скорост от 40-50 км в час.

Най-запомняща книга – две книги слагам тук – „Писма до Ния, която не родих“ на Димана Йорданова и „Изхвърлени в Америка“ на Джанин Къминс

Това са двете книги, които хванах и не оставих, докато не прочетох. За едната ми отне половин час, за другата – ден и половина.

Сигурно ви се е случвало да ви боли нещо, например да ви е подут венецът, обаче колкото и болезнено да е, го натискате, за да видите боли ли ви още. Докато четях „Писма до Ния, която не родих“ точно така се чувствах – боли те, но не спираш да четеш. Сигурно съм си взела въздух само няколко пъти, докато чета.

Петстотинте страници на „Изхвърлени в Америка“ не ги усетих. Хванах книгата сутринта и до ранните часове на другия ден я прочетох. „Отправям предизвикателство към всички да прочетат първите седем страници на този роман и да не го довършат“ – това казва Стивън Кинг за книгата. Дори и не си помислих да пробвам да я оставя.

Филм – The Queen’s Gambit

Това всъщност е сериал. Обикновено не гледам сериали, нямам търпение да чакам дни или седмици, докато разбера какво се случва. Колкото пъти съм се „подлъгвала“ да гледам сериал, обикновено не спя по няколко дни, докато не изгледам всички серии. И с този стана така, добре, че е само седем серии и ги изгледах за една нощ. Действието се развива през 50-те години на 20 век. Момиче от сиропиталище се превръща в гениална шахматистка. Дори само заради атмосферата, сериалът си струва .  

Ново парфюмно откритие – Camel на Zoologist

От повече от 20 години ползвам парфюм, който си е „моят парфюм“ и винаги го имам. Освен него, на приливи и отливи въртя още два-три парфюма, но общо взето съм традиционалист в това отношение. Вярвам, че парфюмът, стига да е точно подбран, е част от човека и е неговата разпознаваема марка. Мен лично ми е объркващо всеки ден даден човек да ухае различно. Не че не си купувам други, о, напротив – много обичам да разглеждам, да пробвам и да купувам парфюми и често го правя, но почти винаги, когато си купя парфюм, уж много харесан първоначално, след няколко пръскания, вече не го усещам като мой и обикновено го подарявам и пак си се връщам към моите. 

Не бях ползвала парфюми на Zoologist и реших да поръчам мостри. Когато пристигнаха, още по физиономия си харесах „камилата“, а после установих, че и по ухание ми пасва и поръчах цяла опаковка. Фурми, кайсии, рози, жасмин, канела, сандалово дърво, тамян, пясъци, арабски нощи в пустинята, приказки от 1001 нощ. Смятам, че с камилата често ще си правим компания оттук нататък .

Най-уютна гара – Подуяне

Обичам гари, влакове и всичко свързано с тях. Затова като разбрах, че ремонтът на Подуянската гара е приключил, веднага отидох да я видя. Чак не повярвах, че е възможно нещо правено през последните години да ми хареса, но няма как да си изкривя душата. Гарата изглежда чудно. Построена през 1930 г., това е първият ѝ цялостен ремонт оттогава.

Най-вкусното кисело мляко – овчето кисело от кръчмата „Терасата“ в Кресненското дефиле

Пристрастена съм към хубаво кисело мляко и най-вкусното овче кисело мляко за тази година беше от кръчмата „Терасата“ в Кресненското дефиле. Поне десет пъти си купувахме. Също много вкусно беше и сладкото от ягоди, пак оттам.

Съвършената въглавница – случайно открита в English Home

Доживях да се сдобия с възглавница, която да ми е точно толкова висока и твърда, колкото да спя като хората и да не се събуждам схваната. За изкривения ми врат с две хернии на шийните прешлени това беше истинско събитие.

Най-приятно откритие – медитациите на Милена Голева

Купих си медитации на Милена Голева на файлове за телефон и от време на време си пускам някоя, най-често вечер преди лягане. Всичко, което прави тя ми действа вдъхновяващо. Видеа, йога семинари, статии. Топлият ѝ глас за минути изхвърля всички притеснения и проблеми от главата ми и ми носи спокойствие. 

Ново занимание – нещо като йога, ама не е

През лятото започнах да правя упражнения вкъщи. Изпитах внезапна нужда да правя упражнения за разтягане, явно съм се била схванала и изкривила жестоко. Изгледах стотици видеа и снимки и си направих собствена половинчасова програма – някаква комбинация от йога, стречинг, петимата тибетци и неясно още какво. Важното е, че още след няколко седмици ежедневно практикуване спря да ме боли гърбът, който до такава степен ме болеше, че дори не можех да лежа повече от 15-20 минути по гръб, без да мърдам. Освен това станах много по-гъвкава и подвижна, а след два-три месеца постигнах резултати, каквито дори и мен изненадаха.

Още едно ново занимание – баланс на камъни

Балансът на камъни е занимание, което винаги ми е изглеждало много сложно. Всъщност не е чак толкова сложно, тъй като камъните имат ръбчета, шупли и неравности, които могат да се използват, за да се закрепват камъните един върху друг. При всички положения обаче се изисква спокойствие, концентрация и най-вече търпение, с каквото обикновено аз не мога да се похваля . Идеята е камъните не само да се редят един върху друг, а да се търсят начини да се изправят, за да бъде по-трудно .

Най-вълнуващо преживяване – делфини на една ръка разстояние в Гърция

Докато плувах в морето, на не повече от пет метра от мен се появиха делфини. Беше толкова изненадващо, че в първия момент помислих, че са водолази. Първо видях един делфин, а после преброих цели осем. Лъскавите им и мощни тела скачаха с лекота и в пълна хармония и синхрон около 15 минути и после отплуваха. Това беше едно от най-съвършените и красиви неща, които бях виждала в живота си.

Нов домашен любимец – костенурката Бранимир, на галено Бибо

От края на септември е новият член на семейството .

Най-очаквано събитие – матурите след 7-ми клас и новото училище на сина ми

Слава Богу, минаха, това ще кажа по въпроса . Всички сме доволни, детето е спокойно, има ново хубаво училище, нови приятели и класна, която харесва. Няма какво повече да се желае.

Неприятни моменти и разочарования – май не са малко

Стрес покрай внезапното преминаване пролетта към дистанционно обучение и престоящите матури на сина ми след 7-ми клас; здравословни проблеми; разочарования от хора; спирането на танците заради ковид – не бях спирала да танцувам през последните десет години и определено много ми липсват.

Най-добър лекар – д-р Лидия Чавдарова, Клиника по нуклеарна медицина, УСБАЛО-София

Съвсем закономерно и заслужено е носител на голямата награда за 2020 в областта си.