На улица „Талаат Харб“ № 17, в сърцето на Кайро, само на няколко минути пеша от площад „Тахрир” и на около 700 метра от любимия ми Каирския музей, се намира едно легендарно за Кайро място.
Това е „Кафене Риш“, което повече от век е един от центровете на културния живот на Кайро, макар и преживяло революции, политически преврати и земетресения.
Историята на кафенето започва през 1908 г., когато австриецът Бернард Щайнберг открива заведение с името „Кафене Виена“. По това време улица „Талаат Харб“ носи името „Сулейман паша“, кръстена на френски офицер, участник в Наполеоновите войни. През 1914 г. Щайнберг продава кафенето на французина Анри Ресине, който пък малко по-късно го преименува на „Кафене Риш“, като препратка към прочутото по онова време парижко кафене, основано през 1785 г.



Още в първите десетилетия на 20. век „Кафене Риш“ се утвърждава като средище на журналисти, артисти, дипломати и интелектуалци. Но съдбата му е отредила роля, която далеч надхвърля тази на типично кафене.
По време на Египетската революция от 1919 г. кафенето се превръща в тайно убежище на националистическото движение. Под основната зала се намират подземни помещения, които се използват за срещи на революционери. Според историческите свидетелства именно там се укриват печатни материали, подготвят се позиви срещу британската окупация и се организират действия в подкрепа на движението за независимост.
Години по-късно в подземията е открита стара печатна машина – свидетелство за онези бурни дни.
През същата 1919 г. се случва и друго драматично събитие. В близост до кафенето е извършен опит за покушение срещу министър-председателя Юсеф Уахба.

След революцията започва златният период на заведението.
През следващите десетилетия „Кафене Риш“ се превръща в едно от най-важните интелектуални средища на египетската столица. Там се срещат писатели, поети, художници и журналисти, като Таха Хюсеин, Абас ал-Акад, Юсуф Идрис, Салах Джахин, Ахмад Фуад Наджм и много други представители на египетската интелигенция.
Сред най-прочутите посетители е Наджиб Махфуз – бъдещият носител на Нобелова награда за литература. Голяма част от атмосферата на стария Кайро, която оживява в неговите романи, може да бъде усетена и днес в залите на „Кафене Риш“.
В кафенето се изявява и младата Ум Култум, преди да се превърне в най-великия глас на арабския свят.
През тези десетилетия „Риш“ е много повече от кафене. То е място, където се обсъждат книги, театър, кино, политика и бъдещето на Египет. Неслучайно мнозина го наричат „неофициалния парламент на египетската интелигенция“.
След революцията от 1952 г. и последвалите политически промени космополитният облик на Кайро постепенно започва да се променя. Много от старите кафенета затварят завинаги. През 1962 г. „Кафене Риш“ преминава в ръцете на Абдел Малак Михаил Салиб – първия египетски собственик в историята му. Благодарение на неговите усилия заведението успява да запази своя характер и да оцелее в променящия се град.
Най-тежкото изпитание идва през 90-те години на 20. век. След разрушителното земетресение от 1992 г. сградата, в която се помещава кафенето, получава сериозни повреди, които налагат продължителни ремонти. Успоредно с това възникват сложни съдебни и наследствени спорове около собствеността. В резултат кафенето остава затворено за дълъг период и бъдещето му изглежда несигурно. За известно време съществува реална опасност това историческо място да изчезне завинаги. След ремонт и реставрация „Кафене Риш“ възобновява дейността си и продължава да посреща своите посетители.
През 2011 г. историята сякаш прави пълен кръг. Само на няколкостотин метра оттук площад Тахрир се превръща в център на нова революция. За пореден път журналисти, писатели, интелектуалци и обикновени граждани се събират около масите на кафенето, за да обсъждат бъдещето на Египет. Повече от деветдесет години след революцията от 1919 г. заведението отново е в центъра на исторически промени.
Няколко години по-късно, след смъртта на дългогодишния управител Магди Абдел-Малек през 2015 г., „Кафене Риш“ преживява нов кратък период на несигурност и временно затваряне. Семейството успява да запази управлението на заведението, а въпреки последвалите съдебни спорове и плановете за превръщане на сградата в бутиков хотел, самото кафене остава непокътнато и продължава да функционира като културен символ на Кайро.
Повече от век след създаването си „Кафене Риш“ продължава да живее между миналото и настоящето. Днес историята на кафенето посреща посетителя още от входа. Витрините са изпълнени със снимки на стария Кайро – булеварди, площади, трамваи и театри от времето, когато градът е един от най-космополитните центрове на Близкия изток.

Вътре пространството е разделено на няколко салона. Високите тавани са украсени с декорации, от които се спускат старомодни вентилатори. Приглушената светлина от лампите се създава усещане за уют, който сякаш не се е променил от десетилетия.
По стените няма почти нито едно празно място. Навсякъде висят стари снимки на писатели, журналисти, актьори и общественици. Сред тях са известната издателка и актриса Роз ал-Юсеф, актьорите Стефан Рости, Абдел Ибрахим, Тауфик ад-Дикн и много други личности, формирали културния живот на Египет през 20. век.





Могат да се видят и стари списания, карикатури и предмети от различни епохи. В един от салоните стои старо пиано, върху което е поставен бюст на Бетовен. Другаде вниманието привличат стар радиоприемник, декоративни витрини с ориенталски предмети и мебели, които изглеждат така, сякаш са били част от интериора още преди век. Столовете все още носят издълбания надпис Café Riche.




Менюто е разнообразно, съчетава традиционна египетска кухня и европейска. Сервират се типични арабски салати и разядки, риба, морски дарове, различни ястия от пилешко, агнешко и телешко месо, омлети, супи, паста, питки. Напитките също са разнообразни – чайове, кафе, пресни сокове, местни бири. Храната е вкусна, но никой не идва тук единствено заради нея. Истинската причина е атмосферата.



И ако Египетският музей, който е съвсем наблизо, съхранява историята на Древен Египет, то „Кафене Риш“ пази духа на Кайро от 20. век и остава едно от най-ценните и най-живи места на града.