Главните храмове на фараона Сети I в Египет

Основният храм на Сети I е великолепният му храм в града на Озирис – Абидос, посветен на главните египетски богове.

Храмът на Сети I в Абидос, т.нар. „Мемнониум“ от Страбон, представлява прекрасно съоръжение, изградено от варовик върху нисък склон на границата на пустинята. Построен е от Сети I и завършен от сина му Рамзес II.

Храмът има необикновена характеристика на разположение с издължаване на комплекса на юг, което му придава обща форма, наподобяваща буквата L. В завоя на L са разположени складови помещения от тухли от кал и приемна зала, построена от камък. На запад от храма е Озирионът – подземен комплекс, представляващ гроба на Озирис, както и празна гробница на Сети, който в действителност е погребан в Долината на царете в Тива (Луксор) – гробница KV17. Целият комплекс е заобиколен от ограждаща стена от тухли от кал с тухлен пилон на запад от центъра. През 1859 г. комплексът е почти напълно разкопан от Мариет със средства на Хедив Саид, който управлява Египет през периода 1854-1863 г.

Официалното име на храма е „Дом благороден на милионите години на царя Сети Менмаатре”. Ресурсите, които Сети използва при построяването му, са огромни, изпращат се експедиции до златните мини в Нубия и Източната пустиня, за да осигурят средствата, необходими за издигането на комплекса. Изкопават се серия кладенци в пустинята, които да снабдяват с вода миньорите. В посветителния надпис от сина му Рамзес II се казва, че златото, доставяно от миньорското селище, е определено за храма в Абидос и тегне проклятие върху всеки, който отклони тази доставка за други краища. При смъртта на Сети, храмът не е завършен и, както информира отново посвещението от сина му, фондовете за довършването на храма са разграбени. През първата година на управлението си Рамзес II нарежда завършването на храма и декорацията му, като собственото му присъствие в храма е значително – типично за него.

От големия посветителен надпис на Рамзес II в Абидос, където царят описва състоянието на постройката в началото на неговото управление, можем да добием представа за моментното му състояние:

„Що се отнася до Дома на Менмаатре, предната и задна част бяха в процес на строеж, когато той влезе в небето (т.е. почина). Архитектурните елементи не бяха завършени, колоните не бяха издигнати на тяхната тераса, а неговото култово изображение лежеше все още на земята, не беше все още завършено като божествен образ в Дома на златото. Жертвите за него бяха прекратени, както и неговите служители също (т.е. няма служители).”

Изображенията от времето на Сети I се откриват в по-голямата част от храма и са изпълнени в много фин изпъкнал релеф, един от най-изкусните примери на египетското релефно майсторство изобщо. 

Храмът е започнат в ранния етап от царуването на Сети I, но не от самото му начало. По същото време започва и строителството на Озириона. В година шест от управлението си, Сети изпраща експедиция до Джебел ас-Силсила, за да набави пясъчник за различни обекти и известно количество от него е определено за части от храма в Абидос и за Озириона.

Покритите с покрив части на храма, включително параклисите, южното крило, покоите на Озирис и двете хипостилни зали, вероятно са издигнати най-напред, а по-късно са добавени двата двора и пилоните. Външните части на храма са в строеж при смъртта на Сети, защото са декорирани изцяло от Рамзес II, който заявява, че е поставил и стълбовете на портика в първия двор.

Планът на основите се различава съществено от този на другите известни египетски храмове. Вместо едно светилище, тук има седем, които са посветени на Озирис, Изида, Хор, Птах, Хорахте, Амон и на обожествения цар. Тъй като всяко божество има специален култов обред, цялата външна част на храма е разделена на седем части, всяка с отделен вход и портал. Процесията в чест на царя, вероятно е влизала през крайната лява врата, следващата е служела за процесията за бог Птах, третата – за Хорахте, четвъртата – за Амон, петата – за Озирис, шестата – за Изида и седмата – за Хор. Рамзес обаче зазижда шест от тези врати, като оставя само централната за главен вход към храма. Камерите зад светилищата не са разположени една зад друга, както е при другите храмове, а една до друга. Друга забележителна особеност представлява крилото, съдържащо разнообразни зали и камери, което е разположено под прав ъгъл на основната сграда.

Първият двор е силно разрушен. На южната му страна, или по-точно на югоизточната, са разположени релефи, посветени на азиатските войни и победи на Рамзес II – битката с хетите, броене на отрязаните ръце на враговете, посвещаване на плячката на бог Амон. На запад (югозапад), дворът е ограден от колонна зала, към която се издига скат. В основата на стената са изобразени децата на Рамзес II. Два големи кладенеца, оградени с ниски квадратни стени, са разположени в първия двор. Те осигуряват вода за пречистване. Рампа със стъпала води до разрушения втори пилон с портик с квадратни стълбове отпред. Източното лице на този пилон показва синовете на Рамзес II върху южната половина и дъщерите му – от северната.

Вторият двор е запазен по-добре. От ляво и дясно са поставени паметните надписи на Рамзес II. По-нататък Рамзес II е показан как извършва жертвоприношения на различни богове и унищожава враговете си в присъствието на бог Амон. В края на двора неголям скат води към предверието на същинския храм, който подобно на залата на първия двор, е поддържан от 12 колони, изградени от пясъчно-варовикови блокове и първоначално има седем врати на задната си стена. На стената вляво от главния вход е поставен посветителният надпис в 95 вертикални реда, в който с пъстър език Рамзес II описва завършването на храма. Една врата в югоизточната стена отваря пътя към комплекс от тухлени военни складове, разкопани от Египетската организация по антиките през 1959-1960 г.

Достъпът към храма е през главната врата.

Влиза се в първата хипостилна зала, която е широка около 52 метра и е дълга 11 метра. Покривът, част от който е паднал, се поддържа от 24 колони във вид на събрани папируси, с капители във вид на цвета на растението.

Седемте врати, поставени по оста на изградените входове и светилища, водят от първата хипостилна зала към втората хипостилна зала, в която декорацията е в характерния за Сети I фин и изящен изпъкнал релеф. Надписите и изображенията върху стените и колоните са от времето на царуването на Сети I и са с великолепна изработка. Профилът на царя навсякъде е изобразен с изключително майсторство.

В съседство на тази зала, в права линия от седемте входни врати, са разположени седемте светилища, от които това в средата е посветено на бог Амон – главното божество на Новото царство. Вдясно са светилищата на Озирис, Изида и Хор, а вляво – тези на Ра-Хорахте, Птах и царя Сети. Всички, без едно от тези светилища, се състоят от две стаи, а задната стена на задната стая е запълнена от голяма лъжлива врата. Страничните стени изобразяват Сети да извършва различни действия в ежедневния ритуал към бога, на който е посветено всяко светилище. Представянето на ежедневния ритуал стъпка по стъпка включва отваряне на вратите на светилището, къпане, миропомазване и обличане на статуята на бога. Тамян и вода се поднасят заедно с храна и букети цветя. Ладията на всяко божество също получава вниманието на царя с поднасяне на храна, тамян и възлияния.

Южното крило на храма се състои от двор за извършване на заколенията, хранилища и др. Най-важното нещо е дългият леко издигащ се коридор, известен като „Залата на предците“. На дясната стена се намира известният „Списък на царете“, който помага да се определи точният ред на египетските фараони. Сети I със съда за тамян и коронованият принц Рамзес (изобразен със страничния кичур на младостта) рецитират химни от папирусов свитък, почитат своите царски предшественици, имената на 76 от които са изписани на горните два реда. Списъкът започва с Менес – първия цар на Египет, често идентифициран с Нармер, и продължава до Сети, като имената на маловажните или нелегитимните владетели са изпуснати. Списъкът съдържа и някои съществени пропуски, като например Хатшепсут и владетелите от периода Амарна между царуванията на Аменхотеп III и Хоремхеб. Преди началото на списъка има надпис: „Изричане на молитва за мъртвите – Нека Птах-Сокар-Озирис, господар на гробницата, който обитава храма на Сети, увеличи даровете за царете на Горен и Долен Египет – от цар Сети хиляда хляба, хиляда съда с бира, хиляда глави добитък, хиляда гъски, хиляда тамянови дара и т.н., от цар Сети за цар Менес“ и т.н. (следва списъкът). В последния ред фразите „от цар Менмаатре“, и „от сина на Ре, Сети“, се повтарят непрекъснато. На лявата стена отново се срещат Сети и младият Рамзес. Бащата държи съд за тамян в лявата си ръка, докато синът, носещ жреческа кожа на пантера, прави възлияние върху олтара пред себе си. Надписът съдържа дълъг списък от имена и светилища на божествата, които тук се почитат от Сети и сина му с жертвени дарове. Сцената на култа към царските предшественици е поставена по ритуалния проход от главната част на храма навън до Озириона и пустинните пилони, ориентирани към гробовете на най-ранните царе в Ум ал-Кааб.

Други интересни помещения са „Коридорът на бика“; „Залата на ладиите“; „Дворът на заколенията“ (останал незавършен); Камерата, посветена на Птах-Сокар, бог на мъртвите в Мемфис и други. Има и няколко незавършени стаи.

Голямото съоръжение на запад от храма на Сети, чиято задна стена се намира само на осем метра от храма, е Озирионът или гробницата на Озирис, но всъщност това е кенотаф на Сети, тясно свързан с главния храм.

Озирионът е открит през 1902 г. от Маргарет А. Мъри и Питри, през периода 1911-1926 г. е разкопан и проучен от Египетското изследователско дружество, под ръководството на Е. Навил и д-р Франкфорт. Съоръжението, което първоначално е оградено от дървета и поставено в изкуствена могила, е издигнато от Сети I, но останало незавършено. Впоследствие някои от камерите са декорирани по времето на Мернептах (син на Рамзес II и внук на Сети I) с надписи и релефи. За строителен материал е използван бял варовик и червеникав пясъчник. 

Съществува малко неразбирателство относно действителната възраст на тази постройка още от откриването ѝ през 1902 г., следвано от завършилото през 1926 г. разчистване. Според някои учени масивните гранитни блокове и стълбове в сърцевината на постройката напомнят на царските погребални паметници от 4. династия. Фактът, че входът на комплекса е извън ограждащата стена, също кара някои да предположат, че Озирионът е съществувал много по-рано от строителните дейности на Сети I на това място.

Записите на разкопките разкриват, че комплексът изглежда разкопан в недокоснати компактни чакълести отлагания и не е намерен никакъв материал, предхождащ по време 19. династия. Името на Сети I дори се появява върху прилепващи скоби, използвани за съединяване на масивните гранитни блокове на централната зала. Възможно е Сети да иска да постигне ефекта на древния архитектурен стил, който да даде автентичност на опита му за пресъздаване на гроба на Озирис в границите на храма му.  Дори се предполага, че самият храм също има някои елементи на царските погребални паметници от Старото царство –  разположението му с многобройни светилища и връзката му с покрития с могила празен гроб, точно както погребалният храм е бил разположен на източната част на пирамидата.

Храм на Сети I в Курна

Макар че основният храм на Сети I е великолепният му храм в Абидос, мемориалният му храм в Курна е също важен. Започнат е в по-късен етап от управлението му, вероятно в година шест. Сети умира, когато основната част на храма е току-що завършена. Предполагаема причина за по-късното започване на храма е, че изграждането на Хипостила в Карнак изисква всички ресурси и човешка сила, които Сети може да събере в района на Тива.

Храмът на Сети в Курна е изграден след смъртта на баща му Рамзес I и завършен по времето на сина на Сети – Рамзес II, което включва строителен период повече от известните 11 години на управление на Сети. На северната стена на хипостилната зала е изобразена и коронацията на Рамзес II пред Тиванската триада и Сети I – ознаменуваща началото на неговото съуправление с баща му. Макар и незавършен изцяло по времето на Сети, храмът в Курна носи белезите на неговото управление – изящен стил на релефите, умело планиране на помещенията с оглед на тяхната функция и смисъл. Храмът служи като модел за по-късните постройки на царете от епохата на Новото царство.

Заупокойният храм на Сети I в Курна е разположен в северната част на Западна Тива, пред некропола в Дра абу ан-Нага и древния път към Долината на царете. Това е мястото на съвременното село Курна и в древността е било известно като хефет-хер-небес – „срещу господаря му”. Сети е избрал мястото на храма непосредствено срещу главния олтар на Амон-Ре (Амун-Ре) в Карнак. По този начин, разположен на шествения път от Карнак до мемориалните храмове в Деир ал-Бахри (главен център за празнуване на празника на Долината), и в същото време най-северно от останалите храмове в района, той се посещава от култовата статуя на Амон-Ре първи по време на празника на Долината, който е основният празник в тази част на Тива, провеждан чак до края на Римската епоха. В строителните надписи на храма царят заявява, че построява този паметник за своя баща Амон-Ре като „място за успокоението на господаря на боговете в неговия празник прекрасен в Долината”.

Названието на храма е „Дом на бога Ах (Блестящ) е Сети, любимия на Птах в дома на Амон на Запада на Тива”. По-късно първите пътешественици-европейци наричат храма просто „Храмът в Курна”, а местните жители – „Каср ар-Рубаик”.

Главното здание на комплекса е разгърнато по класическата тройна конструкция на тиванските мемориални храмове със задна част, която съдържа вътрешните култови помещения, предхождани от два отворени двора с пилони отпред и оградни стени от тухли и кал. В четирите ъгъла са построени кули, заедно със серия подобни на кули подпори, поставени покрай стените. Този тип стена не се открива в тиванските мемориални храмове преди царуването на Сети I. Такова строителство напомня архаични ограждащи стени и такива от Старото царство, като тези на пирамидния комплекс на Джосер в Саккара и предполага съзнателно възраждане на древните традиции.

Храмът се състои от голям двор 124 x 162 м., изграден от неизпечени тухли с пилон от източната страна. В двора след първия пилон на юг е разположен царският дворец, използван като модел на резиденцията по време на празниците в храма. Това е първият известен царски дворец, изграден на територията на храма – практика, следвана по-късно от царете от Новото царство. Втори пилон води в следващ открит двор, в който е разположена алея със сфинксове, водеща към портика на храма, украсен с десет колони с формата на папирусови стъбла, най-южната от които днес липсва. Релефите на стената зад портика отразяват епизоди от празника на Долината, в който участват ладиите на тиванската триада, на обожествената Яхмос-Нефертари и на самия Сети. Тези релефи са изпълнени след смъртта на Сети от Рамзес II.

Основната сграда на храма е с размери 45 x 52 м. Вътрешните части на храма – портикът, хипостилната зала и вътрешните помещения, са изградени от пясъчник и са сравнително добре запазени. От външната стена и двата пилона, изградени от тухли, не е съхранено почти нищо в първоначалния вид. Вероятно двата пилона са завършени след смъртта на Сети I, изградени главно от неизпечени тухли с явния стремеж строителството да бъде завършено в най-къси срокове. Качеството на строителния материал довежда и до бързото унищожаване на пилоните и оградата на храма от многобройните наводнения в тази област. В коптския период северната част на храма се превръща в църква, като строителният материал се използва повторно за новите постройки, а мястото около църквата се заселва.

Централната част на храма се състои от светилища, посветени на тиванската триада Амон, Мут и Хонсу. От петте светилища, достъпни през вестибюла, трите централни са посветени на ладиите на тиванската триада – в средата за ладията на Амон, вдясно – за Хонсу и в ляво (на юг) за богинята Мут. Централното помещение, посветено на Амон, е много по-голямо от останалите четири. Най-свещената част на храма се поддържа от четири квадратни колони и е посветена на четири прояви на Амон: Амон-Ре, Амон-Камутеф, Амон-Ра-Хорахте и Амон-Атум-Озирис. Всеки един от тях се чества в едно от четирите светилища на север и юг от това помещение.

В северната част, на дясно от централния вход на основния храм, е разположено светилището на слънцето (също, както и в храма на царица Хатшепсут), с открит двор с огромен олтар в центъра. Качеството на релефите в тази част на храма показва късните години на Рамзес II – с релеф, различен от качествения и елегантен стил на изпъкналия релеф от времето на Сети. На южната част на западната стена, във вътрешността на слънчевото светилище, се виждат следите на стълба, която води вероятно до светилище на покрива на постройката.

Южната част на основния храм се състои от два отделни комплекта помещения, посветени на мемориалните култове на Сети I и неговия баща Рамзес I. Покоите на Рамзес I са в отделен мемориален храм в рамките на по-големия храм на сина му. Тъй като Рамзес I няма време да построи свой собствен мемориален храм, Сети му осигурява такъв. 

В известен смисъл светилището на Рамзес I не е новост. Владетели преди и след Сети осигуряват помещения в мемориалните си храмове за култове към бащите си или други царски предци. И все пак, покоите на Рамзес I са най-сложните от тях и функционират като храм в храма, наречен „Дом на милиони години”.

Най-ранните релефи в храма изобразяват Сети сам. Те са разпръснати из храма, но са концентрирани най-вече в няколко определени области: в светилищата на тиванската триада, в двете светилища, които ги пазят, в помещенията зад и до параклиса на Амон, в четирите западни светилища, както и в светилището на Рамзес I, където Сети присъства с баща си.

Релефите, изобразяващи Сети I със сина му Рамзес II, са разположени в хипостилната зала, свързващия напречен коридор, вестибюла на покоите на Рамзес I и задната част на портика. Те са от различни етапи от релефната работа на Рамзес II, като най-ранните от тях са разположени в хипостилната зала, напречния коридор и частите от вестибюла.

Сети доминира във всички релефи върху северната стена и релефите върху горните регистри на южната стена. На източната стена е изобразен само Рамзес.

Макар описаните по-горе храмове да са основните храмове на Сети I, мащабната му строителна дейност не се изчерпва с тях. Сети I строи и в Западна Азия, Синай, Нубия, Долен Египет, Фаюм, Миня, Мемфис, Хелиопол, Деир ал-Медина, Луксорския храм и на много други места. Хипостилът в Карнак – най-представителната част в храма, е почти изцяло построен от Сети I, а гробницата му е сред най-мащабните в Долината на царете и безспорно най-красивата от всички.