“Пътуването първо те оставя безмълвен, а след това те превръща в разказвач.” Това са думи на известния арабски пътешественик Ибн Батута, прекарал целия си живот в пътешествия, които описва увлекателно и много подробно.
Мисля си, че се превръщаш в увлекателен разказвач, когато, освен да опишеш някакво място, успееш да пресъздадеш и частица от цветовете, ароматите, вкусовете и звуците, които сетивата са поглъщали, докато пътуваш. После тези възприятия са потънали в кутията със спомените и чакат там, докато ги извадиш и подредиш в редове.
Цветовете са навсякъде, смесват се, преливат се. В Африка властват, там е тяхното царство, там танцуват един с друг и потъват в тъмните очи на местните. Но колкото и да се смесват, когато си мисля за място по света, на което съм била, често си го представям в един цвят. Мароко е в различни нюанси на синьото – турско синьо като кърпите на берберите в пустинята, тюркоаз като водата при нос Спартел, където се сливат Атлантическият океан и Средиземно море, кобалтово синьо като къщите в Шефшауен, Танжер, Фес, Рабат и Казабланка; Кения е жълта, като залезите и изгревите над саваната и изгорелите сухи треви в Масаи Мара и Тцаво; Танзания е червена, като карираните червени наметала-одеяла на масаите и като прашните червени пътища, по които притичват боси деца; Етиопия е със зелените тонове на планината Симиен, които преливат един в друг като в стереокартичките, които събирахме като деца; Русия е бяла, като снежните склонове на Кавказ; Йордания е тъмнорозова, като цвета на пясъка в пустинята Уади рум; Иран е червеникавожълт като шафрана (над 95 процента от производството на шафран в света е в Иран); и т.н.
Преди време писах за ароматите, които свързвам с Египет, в чудесния блог на Дона. А какъв е цветът на Египет? Не мога да определя само един цвят за Египет, защото го познавам най-добре и когато е в мислите ми, изплуват всякакви цветове.
Бял
Белият цвят в последните години се превърна в мой много любим цвят. Не съм специалист по символиката на цветовете, но със сигурност има обяснение защо в определени етапи и емоционални състояния от живота ни, едни цветове ни харесват и ги предпочитаме, след това някак остават на заден план, дори спират да ни харесват, а други цветове ни обсебват.
Бялото е едновременно липса на цвят и съвкупност от целия спектър на цветовете, то е всичко и нищо. Абсолютната тишина и слепота, началото и краят. В повечето култури изразява чистотата, невинността, истината. На Изток траурните дрехи са бели, за да намери покойникът спокойствие и вечен живот. Бялото е мир, хармония, щастие, спокойствие, радост.
В Древен Египет бялото е цветът на короната на царете на Горен (Южен) Египет. Короната се нарича хеджет, което се превежда като „бялата“. Бялата корона се появява още в прединастичния период и се свързва с богинята лешояд Нехбет, чийто основен епитет е „бялата от Нехен“ и е закрилница на Горен Египет и царя.
В „моя“ Египет бялото е цветът на чаплите, които грациозно крачат по поречието на Нил, или са застинали върху водите на Великата река и се полюшват от леките вълни.
Бели са и дрехите на дервишите – въртящите се мистици-мъдреци в Кайро, чийто танц с въртене около собствената ос е начин духът да се освободи от тежестта на телесното и да се слее с божественото.
Най-симпатичният бял обитател на Египет е магарето. Важна фигура още от древността.
Жълт
Жълтият цвят е символът на слънцето. Това е цвят, който също много харесвам, и с който се обграждам напоследък. Носи радост, топлина, щастие, подобрява паметта, засилва функцията на мозъка, свързва се с духовността.
Странно ми е, че жълтият цвят е натоварен и с негативни качества. Свързва се с изневеря, лъжа, недоверие, предателство, дори с нещастия и болести. Чувала съм, че ако подариш на някого жълто цвете, е знак на омраза и раздяла. Не мога да приема, че красиво цвете, в какъвто и да е цвят, би могло да е израз на нещо негативно, камо ли пък да бъде специално подарявано с такава цел.
В Древен Египет жълтото е символ на златото, на слънцето, на безсмъртието. Това е цветът на божествената плът. По-надолу ще добавя някои неща за златното като цвят в Египет, а те са силно свързани с жълтото.
Оранжев
Още един цвят, който свързваме със слънцето. Оранжеви са меките слънчеви лъчи при изгрев и залез. Цветът олицетворява обновлението, хармонията, топлотата, чистата енергия, романтиката. Това е цветът на есента, която толкова обичам.
Розов
Това е цветът, който винаги свързвам с тъмнорозовата осанка на любимия Каирски музей.
Сградата на музея, открита през 1902 г., носи у себе си историята и духа на египтологията. Дървените каси и витрини, папирусите в рамки по стените и коридорите, украсата на помещенията, цялата атмосфера те отнася във времето на изследователите отпреди повече от столетие. Най-вълнуващите страници от историята на тази наука са запечатани в музея. Доскоро музеят притежаваше най-богатата колекция на древноегипетски произведения на изкуството. Но колекциите от антики бяха пренесени в новия музеен комплекс в Гиза. За хората, които обичат музея, този факт носи тъга.
При залез тъмнорозовият цвят на величествената сграда добива още по-наситен отблясък и музеят изглежда като подпален, когато след изморителното обикаляне из залите се приседне на някоя пейка в градината.
Червен
Червеното е цветът, който предизвиква най-силна емоция. Никой не е безразличен към него, силно обичан и мразен. Символ на страстта, любовта, живота, победата, но и на агресията, кръвта, войната.
В Древен Египет червеното е цветът на короната на царете на Долен (Северен) Египет. Короната се нарича нет. Червената корона на Долен Египет нет и Бялата корона на Горен Египет хеджет образуват Двойната корона. При възцаряването си царят носи на главата си Двойната корона, с което се подчертава властта му върху двете части на Египет.
В Древен Египет червеното е и цветът на пустинята и по тази причина бог Сет, който е бог на пустинята и чуждите земи, се нарича „Червеният“.
Бог Сет въплъщава силата на разрушението и агресията. Той убива брат си Озирис, разчленява тялото му и го разхвърля из Египет. Тялото му е събрано и сглобено от съпругата му Изида, която го съживява и по магичен начин зачева от него сина им Хор, а той по-късно побеждава чичо си Сет и се възцарява на престола на баща си Озирис. Очите и косата на Сет са червени. Той е мразен, гонен и преследван, а в ежедневните ритуали в храмовете се извършва изгаряне на фигурата на Сет, направена от червен восък.
Въпреки тези си действия и проявления, Сет не може да бъде определен еднозначно като бог на злото. Образът му е много по-комплексен, той е и закрилник и помощник на египетския цар, но това е тема на друг „разговор“.
Богинята лъвица Сахмет е дъщеря на Ре (Ра) и проявление на огненото начало на слънчевата природа. Тя е наказващото, яростното и разрушителното в женската природа. Дъхът ѝ покосява враговете на слънцето. Червеният цвят ѝ отива. Облечена е в дълга роба, която често е червена, и затова се нарича „господарката на червеното платно“. И тя като Сет, не може да бъде определена еднозначно, в случая само с войнстваща, агресивна, наказваща и разрушителна природа. Сахмет е войн, но и образ на майката и закрилница от беди и нещастия, лечителка.
Много са нещата с червен цвят, които свързвам с Египет. Едно от тях е чаят от каркаде (хибискус), който се приготвя от червения цвят на растението. Затова и чаят е с наситено червен цвят. Пие се топъл или студен, вкусът му е тръпчив и леко кисел. Аз го обичам студен, с парченце лимон и бучка лед, много е освежаващ по време на горещите дни.
Зелен
Зеленият цвят носи усещане за спокойствие. Цвят на хармония и възраждане. Дългото му съзерцаване освобождава от лоши и натрапчиви мисли, премахва раздразнението. Неслучайно хората имат нужда да излязат сред природата, когато се чувстват напрегнати. Да погледат млада зелена трева, свежи цветя, листа на дървета. Зеленото нормализира кръвното налягане, сърдечния ритъм и дейността на хипофизната жлеза.
При толкова успокояващо и позитивно въздействие на зеления цвят, интересно защо има израз като „позеленял от злоба“.
В Древен Египет зеленият цвят е символ на младостта, на здравето, на растителността. Лицето и тялото на бог Озирис често се рисуват със зелен цвят като растителността. Понякога в зелен цвят се рисува и бог Птах, който създава света, замисляйки го в сърцето си.
Богът крокодил Себек се нарича „зелен с перата“, заради зелените пера в короната му. Той е бог на разлива, на водите, на тръстиковите блата и гъсталаците покрай Нил.
Понятието нун в Древен Египет е изначалният океан, небитието, светът преди сътворението. Свързва се с водната стихия, пълния мрак, дълбините и неизвестното, липсата на време и пространство. Освен като понятие, думата може да назовава бог. Бог Нун е „баща на боговете“ и понякога също се изобразява в зелен цвят (понякога е син).
Хапи е богът на Нилския разлив, а също и наименование на самата река. Като бог, Хапи е с тяло в зелен (или син) цвят.
Един от най-свещените и най-използвани минерали в Древен Египет е малахитът. Той е с наситено зелен цвят. Древните египтяни го добиват от Синайския полуостров и изработват от него бижута, амулети, статуетки, съдове. Използват го и като козметика, като предварително стриват камъка на фин прах, с който жените украсяват очите, клепачите и миглите си. Смятало се е, че ако човек носи малахит близо до главата си, ще изчисти ума и съзнанието си и ще вземе мъдри решения.
Аз също свързвам зеления цвят на Египет с малахита, от който имам различни украшения и фигурки. Свързвам го и с листата мента, от която египтяните приготвят другия ми любим чай; със зеленината в градините на Асуан и Александрия; със свежите зелени подправки по пазарите; тъмнозелените води на реката около храма на Изида от остров Филе.
Син
Синият цвят, ах, синият цвят!
В моите представи това е царят на цветовете. Ако трябва да избера само един цвят, това ще е той. Във всичките му нюанси. Ако някой психолог реши да ме анализира по този критерий, вероятно ще каже, че съм интроверт, който обича усамотението и тишината, цени личното пространство. И ще бъде прав. Но пък казват, че „сините“ хора са умни и често се превръщат в блестящи учени и изследователи.
Синьото е цветът на небето и водата. Символ на вдъхновението, мечтанието, свободата, въздуха, духовността, мъдростта, истината, сънищата, копнежите.
В Древен Египет светлите нюанси на синьото се свързват с въздуха и небето. Това е цветът на Амун (Амон), чиято плът е вятърът, а той е „създател на вятъра“.
Тюркоазеното синьо е цветът на водите на Нил, благодарение на която съществува египетската цивилизация.
Богът на Нилския разлив Хапи и „бащата на боговете“ Нун понякога също са изобразени в син цвят (освен в зелен). Шапката на бога творец Птах също е синя.
Синьото е единственият цвят, който почти не се среща в естествен вид в природата и много трудно може да се извлече син пигмент. Няма как да се вземе от небето или от водата. Древните египтяни са първите, които го добиват по изкуствен начин. За получаването му смесват пясък и варовик с малахит и други минерали, които съдържат мед. Загравят сместта, смесват с белтък на яйце или смоли и получават синя боя.
Златно
Жълто и златно са свързани, вече споменах по-нагоре, че в Древен Египет жълтото е символ на златото. Днес трудно можем да си представим как са изглеждали египетските храмове в древността. Някога тези храмове са били изпъстрени с цветни релефи в синьо, зелено, червено, бяло, украсени със златна обшивка и порти от кедрово дърво. На фона на яркосиньото небе и пясъка на пустинята, храмовете са били ярка палитра от цветове, а златните порти и обшивки наистина са внушавали с блясъка си, че това е дом на слънцето, където духът на царя се е слял със слънчевата природа. Можем само да си представим цялото великолепие от блясъка на златото на слънчевата светлина.
Бежов
Доста е трудно да преценя къде да сложа снимките от храмовете – бежово, светлокафяво, кафяво – спокойно могат да са във всеки от тези цветове и нюанси. Все пак, реших да са при бежовото, най-много се доближават до него в момента.
Ако бяхме в Древен Египет обаче, със сигурност щяха да са в категорията „злато“.
Кафяв
Кафявото също е от цветовете, които се свързват с есента. Създава усещане за уют, топлина и мекота. За хладна вечер пред горяща камина с чаша с горещо какао. За шишарки, нападали по пътека в гората. За кафяви корици на стара книга.
Камили, фурми, подправки, арабско кафе (макар че не пия), кора на дърво, меднокафяви съдове на пазарите в Кайро, Асуан и Луксор. Това е кафявото, което свързвам с Египет.
Сив
Сивият цвят е неутрален и затова е в хармония с всички останали цветове. Лишен е от крайни емоции и действа успокояващо. Тази негова неутралност позволява на човек да се отдръпне малко от страстите и емоциите и да си почине от тях. Харесвам го.
Черен
В Древен Египет черният цвят е един от най-хубавите, това е цветът на самия Египет. Древното име на Египет е кемет и означава „Черната земя“. Черното е символ на плодородието, на прераждането. Това е цветът на наносите, на тинята, която река Нил донася с всеки разлив и която наторява земята, и благодарение на която съществува животът там. Затова богът на плодородието Мин е черен. Лицето на бог Озирис се рисува в черен цвят и олицетворява египетската земя. Анубис също често се изобразява с черен цвят, по-конкретно като чакал или куче с черен цвят.
Свещеният бик Апис на град Мемфис (една от столиците в Древен Египет) трябва да е с черна кожа с бял триъгълник на челото. За разлика от него, свещеният бик Мерур на Ре (Ра) в град Хелиопол (също столица в Древен Египет) трябва да е с чисто черна кожа, без никакви петна. Той има слънчев диск и уреус между рогата си и е живо проявление на слънчевото божество на земята.
Огледалото на Мира 