Село Мандрица – албанското българско село

В Източните Родопи хората са щедри, природата е дива, а селата са съхранили своята автентичност. Има едно село обаче, което се отличава от всички други. Това е село Мандрица и е единственото албанско село в България. Намира се на юг от Ивайловград, на десния бряг на Бяла река и само на километър от границата с Гърция.

IMG_5410
В центъра на Мандрица

През 1636 г. трима албански преселници християни от село Виткучи пристигат в селото и се установяват в него. Били мандраджии и затова селото се нарича Мандрица. Някога селото кипяло от живот с близо 4-те си хиляди жители, от които днес са останали около 30-ина старци, които все още говорят архаичен албански език. Училища, детска градина, библиотека, киносалон, гинекологичен кабинет, зъболекарски кабинет, мелници, кожарски цех, бояджийница, таханджийница, тухларна, леярна за камбани, бижутерийна и какво ли още не. Основният поминък бил бубарството, цели етажи от големите кирпичени къщи били пригаждани за отглеждане на бубите. Хората живеели добре, били заможни. Освен буби, отглеждали тютюн, сусам и тахан, кози, крави и овце. Днес от всичко това няма и помен. Унищожено е. Черниците са изсечени и бубарството замира, тютюнът няма кой да изкупува и също почти изчезва като поминък. Младите се изселват в по-големите градове или в чужбина, остават старците, които от година на година намаляват. Единственото, което не е унищожено, е духът на местните жители, които като деца ни се усмихват и радват. Искат да си говорим, да ги снимаме, да ни пеят песни, водят ни в къщите си.

IMG_5550
В Мандрица
IMG_5614
Къща в Мандрица
IMG_5515
Къща в Мандрица
IMG_5499
Къща в Мандрица
IMG_5887
Остатъци от детска люлка
IMG_5628
В Мандрица
IMG_5573
В Мандрица
IMG_5570
В Мандрица

Първо се запознаваме с Димитър, изглежда около 50-годишен. Заговаряме се за политика, води ни до сградата на училището, което е обрасло с храсти и бурени, но все още е красиво. До него се намира другото училище. И двете са изградени изцяло с труд и средства на местните жители.

IMG_5431
Училището, в което днес не учи никой
IMG_5435
Училището, в което днес не учи никой
IMG_5442
По-малкото училище

После срещаме 78-годишния дядо Коце – Поета, както го наричат в селото, а официално е Костадин Гергиев Бейчев – КГБ. Обяснява ни къде е живял, как се е върнал в Мандрица малко преди 70-годишния си юбилей, как го е отпразнувал с приятелите си в селската кръчма, която отдавна не работи, а приятелите вече ги няма. Има две дъщери – едната живее в Англия, а другата в Стара Загора, и трима внуци. И макар и той да говори за кипящия живот в селото преди и разрухата днес, няма самосъжаление или оплакване, а спомени за един достоен живот. Започва да реди стихове – за прехода, за селото, за живота си и така откарваме час на пътеката с него.

IMG_5444
Къщата на дядо Коце Поета
IMG_5873
С дядо Коце Поета
На пейка пред една от къщите седят три баби. Сред тях е 90-годишната баба Султана –  Султана Александрова, която изглежда много по-млада. И те не пропускат да ни разпитат откъде сме, какво правим. Поздравяват ни и на албански, за да чуем как звучи. Мисен иертъ – добре дошли, шумъ фальтор – много поздрави. Питат ни дали искаме да ни попеят. Започват песен за мома Тодора, но не се сещат за част от текста и като момиченца започват да се смеят и изчервяват. После баба Султана ни води в къщата си отсреща. Част от къщата ѝ преди време е отнесена от придошлата Бяла река. Баба Султана ни показва етажа, където някога са отглеждали буби, разказва ни, че наскоро са я давали по телевизията и пак започва един момичешки смях, а очите ѝ светят. Баба Султана пази ключа от местната църква „Св. Димитър“. Изпраща ни до портата, почти прескачаме кучето Боби, което е легнало пред нея и го мързи да стане, но и то като старците в селото сякаш също се усмихва 🙂.

IMG_5641
Бабите на пейката
IMG_5678
Баба Султана
IMG_5682
Къщата на баба Султана
IMG_5667
Боби лежи пред портата на баба Султана

През последните години село Мадрица става популярно, главно заради построения през 2012 г. хотел в центъра. Местните се хвалят с него и често посядат на кафенце в градината към ресторанта. Там заварваме на следващия ден и баба Султана с още три баби след традиционното им неделно посещение на църквата. Разпитват ни дали сме намерили меандрите на Бяла река, как е било, къде ще ходим през следващите дни. Отново усмивките са на лицата им, докато една през друга ни разказват нови неща.

Така разбираме, че в Мандрица са снимани сцени от филма на Мариус Куркински – „Засукан свят“, където участват и местни жители, както и още един филм. Разбираме и че преди няколко години в селото си купува къща англичанин, който е художник, и почти през цялата година живее в Мандрица. А баба Султана и Коце Поета са „звездите“ на селото и често ги снимат за различни предавания по телевизиите 🙂.

IMG_5878
Хоремагът, който също вече не работи

IMG_5607

Много от къщите са изоставени, някои са частично или изцяло разрушени. Една от изоставените къщи, която се намира на площада в центъра, е тази на д-р Атанас Пейкидис. Къщата е много красива – с резбовани тавани и балкони от ковано желязо, а на приземния ѝ етаж се намирала гинекологична клиника на д-р Пейкидис.

IMG_5413
Къщата на д-р Пейкидис
IMG_5695
Къщата на д-р Пейкидис
IMG_5888
Къщата на д-р Пейкидис
IMG_5414
Къщата на д-р Пейкидис

Църквата „Св. Димитър“ се намира в центъра на Мандрица и е построена през 1835 г. Близо до нея през 1860 г. е изградена камбанария с височина 15 метра. В селото се намира и църквата „Св. Неделя“, която е построена през 1708 г. и е една от най-старите в Източните Родопи.

IMG_5686
Църквата „Св. Димитър“
IMG_5688
Камбанарията до църквата „Св. Димитър“

Районът около село Мандрица е много интересен. Дива природа, красота, тишина. Съвсем близо са меандрите на Бяла река – защитен район, в който се срещат редки животни и растения. Безлюдните пътища и пътеки са подходящи за каране на колела, наблизо са и много антични, културни и религиозни забележителности –  вила Армира, крепост Лютица, Атеренски мост над река Армира, тракийски гробници, могили, долмени и стари църкви до селата Долно Луково, Свирачи, Плевун. През 2004 г. село Мандрица е включено в туристическия маршрут „Културни и исторически мистерии на Източните Родопи“.

IMG_6209
По пътя за меандрите на Бяла река
IMG_5726
Атеренски мост над река Армира

На тръгване от Мандрица се разделяме със старците като с близки роднини, махат ни, подават торбички с ябълки и листчета с рецепти за сиропи. Наоколо смокинови храсти, черен бъз, къпини и сливи преливат от плод. А аз си давам сметка, че макар и тънещо в разруха, в село Мандрица има повече живот, отколкото напоследък ми се е случвало да срещна. 🙂

IMG_5567
По пътеките на Мандрица
IMG_5557
Бъз
IMG_5584
Любими смокини
IMG_5592
Любими смокини
IMG_5563
Къпини

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.