От много години не нося почти никакви бижута. Направо изпитвам непоносимост към пръстени и обеци. Чудя се как като ученичка, а и след това, съм била с по няколко пръстена, гривни и обеци. Сега нося единствено на шнурче на шията си различни неща според моментното ми настроение, обикновено купени от място, на което съм била и искам да имам спомен. Скарабей и лъвска глава на Сахмет от Египет; жираф от Занзибар; различни фигурки от Кения, Етиопия и Мароко; цвете от Кавказ; орел от Иран; бухал, пеперуда и морска звезда от Гърция; малки кукерски маски от събора в село Гигинци; и всякакви други от най-различни места от България и света.
Бавен септемврийски следобед. Последен морски ден за тази година. Песните на цикадите приспиват, вълните леко докосват палците, а вятърът решава, че на изпращане ще ми поднесе коктейл от любими аромати – смокини, маслини, дива роза.

С приятелка си бъбрим под чадъра. Заглеждам се във висулката на врата ѝ и започваме разговор за символите и амулетите. Тя ми разказва защо я носи, аз споделям, че напоследък много харесвам изображения на птици, риби и цветя и ми се иска да понося някаква такава висулка, но не знам точно каква. Започвам да ѝ разказвам за синия лотос и значението му в Древен Египет, но решавам, че ще вляза да поплувам за последно тази година и после ще продължа.

Водата е прозрачна и спокойна. Докато плувам навътре, малко пред мен за секунди се мярка нещо. Предишния ден наблюдавах доста птици, които ловяха риба и ту се появяваха, ту изчезваха. Заглеждам се, но не виждам повече нищо и тъкмо когато решавам, че ми се е привидяло, на не повече от пет метра пред мен скача делфин. Толкова е близо, че не мога да повярвам, че това се случва. От 13 години всяка година съм на това място в Струмския залив в Гърция и досега никога не съм виждала делфин, а сега почти мога да го докосна. Скокът се повтаря, после още веднъж. Първо занемявам, а после крещя от радост. Скоците продължават, а делфинът не е един. Скачат по два, после по три, малко настрани виждам други два, преброявам общо осем! Започвам да викам и да ръкомахам към плажа, за да може да ги види и моята приятелка. Малко зад мен във водата плува възрастна жена. Споглеждаме се, разменяме си усмивки, сякаш това, което виждаме, ни сближава и ни прави част от някакво тайно общество. 🙂 Делфините скачат с лекота, лъскавите им и мощни тела са в пълна хармония и синхрон. Това е едно от най-съвършените и красиви неща, които съм виждала досега в живота си. Чувствам се като избрана, че мога да наблюдам това от толкова близо. Представлението на делфините продължава около 15 минути, а аз съм на първия ред.

Излизам от водата с пълно сърце и вече знам каква ще е фигурката, която ще нося тази година на шията си. Делфинът – символ на свобода, спасение, възраждане, възкресение, обновление, хармония, трансформация, интуиция, промяна, един от най-мощните символи на водната стихия, е точно това, което искам да имам на шията си.
Точно както делфинът, и синият лотос, за който започнахме да си говорим с моята приятелка преди да вляза във водата, е мощен символ на водната стихия. И той е символ на възраждане, обновление и прераждане. Според хелиополския древноегипетски мит за сътворението, раждането на света е изобразено като разцъфване на лотосов цвят сред водите на нун (небитието преди сътворението, първичния океан). В тази роля лотосът се нарича Нефертум. Нефертум е божество, чието име означава „Красив с пълнотата“, а в Текстове на пирамидите е наречен „лотосов цвят пред носа на Ре“. Рожба е на бог Птах и богинята Сахмет. Нефертум се изобразява като човек с лотос на главата; като дете, седящо върху разцъфнал лотос; или като човешка глава върху лотос.



Лотосът се разтваря призори, а се затваря и изчезва във водата на залез слънце. На следващия ден излиза друго цвете. Този непрекъснат цикъл на обновление, прераждане и възкресение, точно какъвто е и цикълът на живота, го превръща в свещен символ.
Някога водите на Нил са изпълнени с лотоси, чиито могъщи свойства са прочути в целия познат свят. Цветето притежава опияняващ аромат, красота и силни лечебни свойства. Правят се чайове, масла, парфюми. Използва се в магически и погребални ритуали, празници. В много от египетските храмове капителите на колоните са с лотоси, а стените са изпълнени с изображения, на които присъства цветето. Хиляди лотосови венчелистчета са разпръснати и в гробницата на Тутанхамон при откриването ѝ през 1922 г.

Тази година се случиха така нещата, че не беше ясно дали изобщо ще стигна до морето или ще се наложи да вляза в друг цикъл. Мамологът, при когото ходя редовно, изведнъж видя нещо, което никак не му хареса. Три седмици на притеснения, изследвания, биопсии, стрес и безсъние, докато излязат всички резултати, които за щастие бяха успокояващи. Не само че видях морето и тази година, но и ми направи запомнящ се подарък.
Моите сини лотоси тази година, моите символи на възраждането и новото начало, са делфините, които видях.
Благодаря ти, Мире.
ХаресвамХаресвам