Какво може да прави човек по време на изолация? Със сигурност много неща. Да чете, да пише, да опита нови готварски рецепти, да се запише онлайн на различни курсове, да подрежда, да изхвърли старите неща, които премята насам-натам постоянно, да прави упражнения, да навакса с изостанали задачи (според професията и заниманията), да прекара повече време със семейството си. Социалните мрежи са пълни с идеи, а по телевизиите всички обясняват как сега е времето да обърнем внимание на себе си. Чудесно. Само че при мен нещата не се получават така, а точно обратното. Въпреки че редовните ми до този момент занимания с танци по няколко пъти в седмицата отпаднаха, както и излизанията ми от къщи, всъщност не мога да кажа, че заетостта ми е намаляла. Макар и от къщи, работата си върви на пълни обороти, че и отгоре, а дистанционното обучение, особено през първите седмици, донесе стрес и притеснения от неизвестното с предстоящите матури след 7-ми клас. Накратко – нито се наспах, нито си починах. Но винаги съм се занимавала с много неща едновременно, и колкото и да съм заета с работа и дистанционно образование, време за извънработни и извънкласни занимания винаги ще намеря. Е, нямаше да е зле да се понаспя, но явно ще остане за някой друг път (или живот).🙂
В социалните мрежи се завъртяха всякакви предизвикателства, най-често със снимки и с книги. „Тагнаха“ ме няколко пъти и аз като активен фейсбук потребител, се включих с удоволствие в няколко от предизвикателствата. 🙂
В предизвикателството с книги една от книгите ми беше „Вино от глухарчета“ на Рей Бредбъри. Любима книга, която по всяко време на годината ми създава усещане за лекота и безгрижни жълто-зелени дни. За свобода и пътешествия. И точно в момента, докато сме изолирани, отново ми се дочете точно тя. Защото пътешествието не е само далечно пътуване.
„Една разходка в пролетното утро е по-хубава от стокилометрово пътешествие с най-бързия автомобил и знаеш ли защо? Защото е наситена с аромати, изпълнена е с неща, които растат. Имаш достатъчно време да търсиш и да откриваш.“
Какво му остава на човек да направи като прочете горния цитат от „Вино от глухарчета“, освен да се разходи в „пролетното утро, наситено с аромати,“ и да си набере глухарчета. Слава богу, в края на април глухарчета има навсякъде. Няма нужда да бъдеш глобен в парка, можеш да си набереш глухарчета около всеки блок, докато отиваш до близкия магазин.
И така – глухарчетата са набрани и е ясно какво ще направим с тях – вино от глухарчета.🙂
Продуктите са купени, шишетата са измити, изсушени и готови за ароматно вино.
„Вино от глухарчета. Самите думи ухаеха на лято. Виното беше лято, хванато и запушено с тапа.“
Ето и списък с необходимите продукти:
- 3 чаени чаши глухарчета – само цвета, без дръжките;
- 3.5 литра вода;
- 6 чаени чаши захар;
- 300 грама стафиди – бели;
- няколко листа мента;
- 2 лимона;
- 3 портокала;
- 1 кора от ябълка;
- 10 клечки карамфил;
- 1 пакетче мая.
Виното се прави много лесно:
Глухарчетата се слагат на котлона с водата. След като течността заври, се оставя на котлона 5-6 минути. Една нощ престоява на хладно, на другия ден се прецежда. Стафидите, лимоните и портокалите се пасират с корите и се слагат в отварата. Добавят се и ментовите листа, карамфилът и ябълковата кора. Сместа се слага на котлона. Когато заври, се добавя и захарта и се вари още 25-30 минути. Оставя се малко да се охлади и пак се прецежда. Пакетчето мая се разтваря в малко топла вода и след 10 минути се добавя към отварата и се разбърква хубаво. Накрая бъдещото вино се изсипва в сухи стъклени шишета с хубави тапи, като първите два-три дни шишетата се оставят или с леко отворени тапи, или покрити с марля и вързани с ластик. След това се затварят плътно с тапите и след месец виното се избистря и е готово за пиене. Колкото повече време отлежава, толкова по-добре. Ние нямахме търпение да чакаме и едната бутилка я отворихме и изпихме след една седмица.🙂 Чудесно беше. Другите още отлежават.🙂
„И ето тук, подредено в редици, с мекия блясък на цветове, разтварящи се в ранно утро, със светлината на това юнско слънце, струещо под тънкото прашно покривало, тук ще стои виното от глухарчетата. Погледнеш ли го в зимен ден, през снега бързо избуяват треви, дървесата се накичват с птици, с листа и цветове, сякаш рояк от пеперуди, понесен от вятъра. И както се взираш, небето се променя от сиво в яркосиньо.
Вземи лятото в ръка, налей си лято в чашата, в мъничка чашка, разбира се, в най-мъничката детска чашка; смени сезона в своята кръв, като повдигнеш чашата до устните и в тях излееш лято.“
„Тогава, подобно богинята на лятото, от мазето се появяваше баба им, а под плетения ѝ шал се тулеше нещо голямо. И това нещо, отнесено във всяка окаяна стая на горния и долния етаж, биваше разливано – ароматно и бистро, в чиста стъклена чашка и биваше изпивано с наслада изведнъж. Лековита настойка от друго време, балсам от слънце и августовски здрач, далечно ехо от колата на ледаря, проскърцваща по тухлените улици, от шеметния устрем на сребърните фойерверки и от зелените фонтани на тревокосачките, нахълтали в царството на мравките, всичко това, всичко то бе събрано в една чаша.“
*Всички цитати са от „Вино от глухарчета“, Рей Бредбъри, издателство Народна младеж, 1979, превод Жени Божилова
Огледалото на Мира 