С какво се свързва обичайно Египет? С пирамиди, гробници, величествени древни храмове, Великата река. Или с плажове, гмуркане, шарени пазари, камили и сафари в пустинята. Може би последното, с което се свързва, са манастирите. Ако все пак стане въпрос за манастири, безспорно най-прочутият е Синайският манастир „Св. Екатерина“. Но освен него, в Египет има и много други. Като манастира на св. Макарий Египетски по средата на пътя между Кайро и Александрия; манастира от XVIII век „Св. Бакум“, разположен на около 30 километра от Луксор; манастира „Св. Павел“ до Хургада; манастирите и църквите в Коптско Кайро и Александрия; манастира на св. Антоний Египетски в Източната пустиня, който е един от най-старите християнски храмове в света; и много други. Всички изброени манастири са с богата история, красива архитектура и ценни икони и книги.
Моите любими манастири в Египет са два. Единият е Синайският – място с мощна и необичайна енергия, която те блъска челно и помита. Поне на мен ми влияе така и то далеч не поради религиозни причини. Другият е пустинен манастир, близо до Луксор, който никой не посещава. Точно за него разказвам тук.
На юг от храма на Рамзес III в Мединет Абу на Западния бряг на днешен Луксор лежат руините на двореца на Аменхотеп III – един от най-могъщите владетели на древния свят, управлявал над 30 години простиращата се на повече от 3500 км египетска империя. Местните наричат това място Малкáта – „мястото, където нещата се издигат“ на арабски. Останките от двореца на Аменхотеп III са погребани под пясъчни могили, осеяни с чирéпи (парчета от счупени глинени или порцеланови съдове) и чакъл. Някога на това място се е родила и израснала бъдещата царица Нефертити. Днес е трудно да си представим някогашното великолепие и мащаб на двореца. Разкопките, които предстоят, ще дадат по-ясна представа как е изглеждал дворецът, но засега това е още едно самотно място, в което рядко стъпва кракът на туриста.
Движим се из руините на двореца и разсъждаваме защо управленци като Аменхотеп III, по чието време Египет е в период на разцвет и траен мир (не много често срещано явление), някак остават в сянка за масовия читател или слушател. Всички знаят кой е Тутанхамон, но малцина са онези, извън занимаващите се с история и египтология, които знаят нещо за Аменхотеп III. И колко ли личности в човешката история има във всяка област на живота и науката, за които изобщо нищо не знаем, а вероятно са постигнали велики дела.
Докато си разсъждаваме за нещата от живота, в една от палмовите гори наблизо срещаме любезен египтянин, който ни предлага да ни заведе до коптския манастир „Св. Теодор“, разположен в пустинята на югозапад от Малкáта. Отдавна искаме да го посетим, но все не стигаме дотам, а и сме чували, че не е отворен за посещения. Сега любезният ни водач обяснява разпалено, че манастирът наистина е затворен за посетители, но само днес има празник и може да се види в оставащите часове до залеза.
Манастирът е посветен на свети Теодор – римски офицер, който отказал да се подчини на императорска заповед. За наказание е прикован на дърво със 153 пирона. Мъченическата му смърт го превръща в светец, а в иконографията се изобразява като воин на кон с военни доспехи.
През последните години манастирът е обновен. Освен ремонт на всички тавани, стени и параклиси, към манастира са изградени библиотека, кафене, офисна част, помещения за тоалетни и освежаване с питейна вода. До манастира има старо коптско християнско гробище.
Усещането да се озовеш във вътрешността на манастира е странно. Най-старата част е от V в. сл. Хр. с извити римски сводове, докато повечето от иконите са рисувани наскоро в характерния за местното изкуство наивистичен стил. Чудесата на светеца са изписани на една от стените в предверието. Подът е покрит с килими, а отделни ниши по стените – с дълги виненочервени платна с изрисувани по тях светци. Игуменката е строга – вътре снимки не могат да се правят. Затова пък ни предлага за спомен по един буркан с мед от пчелина на манастира – нещо, което не сме очаквали да получим насред пустинята.
На излизане оглеждаме руините на средновековното християнско гробище. Изненадани сме, че все още се използва – виждаме паметни плочи от 2014 г. В християнското гробище до манастира се намира и гробницата на египтянина Лабиб Хабаши. Той е известен египтолог с над 30-годишна кариера в Египетската служба за древности. Участвал е в разкопки на редица обекти в Египет и Судан, а също е работил известно време и в Института по ориенталистика към Чикагския университет.
Посрещаме залеза и докато вървим притихнали обратно през пустинята, отваряме един от бурканите с мед и ядем направо с пръсти. Няма толкова вкусен мед.
Харесвам този манастир не заради ценни икони или внушителна архитектура. Там не са такива. Харесвам го заради мястото, на което се намира в пустинята, и заради усещането, което ми създава. Усещане за безвремие и безпространственост. По тези земи особено силно се преплита човешката история – следите от миналото са навсякъде. Следи, оставени от древните египетски царе, римските наместници, първите християни, арабите нашественици. В пустинята древността, християнството, ислямът, атеизмът – цялото културно многообразие съжителства извън времето и ако някъде зад съседния пясъчен хълм зърнем облечената в тънко ленено платно Нефертити със златната кобра на главата (символ на царската власт), въобще не бихме се и учудили. Тук всичко е възможно.
Огледалото на Мира 