История за две дами и един ценен изследователски труд

„Топографията“ на Портър и Мос. Така наричат едно от най-ценните изследвания за египтолозите и археолозите. Пълното име на този няколкотомен труд е „Топографска библиография на древноегипетските йероглифни текстове, релефи и изображения“. Съдържа пълен опис на всеки текст, релеф и изображение от египетските храмове, известни към момента на изготвянето му, включително царски и частни гробници.

Поглеждайки който и да е от египетските храмове и гробници с богато изрисувани стени и изписани йероглифни текстове, можем да си представим за какъв колосален труд става въпрос. Автори са две забележителни дами – Берта Портър и Розалинд Мос.

Идеята за изготвянето на такава публикация дава известният немски професор Адолф Ерман в края на XIX век, а началото на проекта поставя друг бележит професор – Франсис Грифит от Оксфорд, докато работи в Британския музей. Един от най-известните институти в света, специализирани в областта на египтологията и ориенталистиката, носи неговото име – The Griffith Institute към Оксфордския университет. Професор Грифит финансира проекта и впечатлен от работата на библиографа Берта Портър по „Речник на националната библиография“, я кани да започне работата.

Родената през 1852 г. Берта Портър започва да се готви за новата си работа като изучава йероглифи при професор Грифит, а по-късно и при професор Курт Зете. Във време без интернет и без някога през живота си да е стъпвала в Египет, мис Портър работи и превежда изцяло от публикации, снимки и рисунки, които успява да намери. Събирането на материали и сравняването им, за да се убеди в тяхната точност, е огромно предизвикателство и отнема много време и усилия.

След дълги години работа през 1924 г. към проекта на вече 72-годишната Берта Портър се присъединява друга студентка на професор Грифит – 34-годишната Розалинд Мос. През следващите години съвместна работа енергичната и високо образована Розалинд се превръща в човека на терен. Пътува из Египет, проверява и потвърждава информацията, вече подготвена и обработена от Берта Портър, прави снимки, чертежи, рисунки. Така през 1927 г. първият том на „Топографска библиография на древноегипетските йероглифни текстове, релефи и изображения“ е готов и публикуван. Той обхваща Тиванския некропол и се състои от две части – „Тивански некропол – частни гробници“ и „Тивански некропол – царски гробници“.

Съвместната работа на двете дами продължава до пенсионирането на Берта Портър през 1929 г., а след това Розалинд Мос продължава мисията. Общият брой на издадените томове е седем, като Розалинд Мос периодично допълва с нова информация, появяваща се непрекъснато след началото на проекта.

Розалинд Мос е наречена „една от най-забележителните фигури в египтологията” през ХХ век. Посвещава над 50 години на това начинание, работи шест дни в седмицата и никога не получава заплата за това. Тя пътува из Египет много пъти, като посещава всички включени в Топографията обекти, често с магаре. По-късно – през 1938 г., към работата на Розалинд Мос се включва още една дама – Етел Бърни – вдовица на оксфордски професор по иврит.

Ако първоначално Топографската библиография е насочена към покриване на всички паметници в Египет, по-късно усилията на Розалинд Мос се разширяват и включват обекти в Судан и египетските оазиси, както и предмети в музеи по целия свят. Така всички тези изследвания отвеждат Розалинд Мос и Етел Бърни до отдалечени археологически паметници и музеи, с цел събиране на информация, идентификация, определяне на точното местоположение на текстовете и сцените, потвърждение на древни имена и изготвяне на планове на храмовете и паметниците. След като обектите бъдат включени в Топографията, задължително се посочват оригиналният им произход, къде са публикувани до момента, както и история на собствеността. Всичко това изисква дългогодишен труд, разглеждане на стотици тръжни каталози, музейни документи и научни публикации.

Седемтомният труд „Топографска библиография на древноегипетските йероглифни текстове, релефи и изображения“ излиза под авторството на Берта Портър и Розалинд Мос, а някои от томовете в сътрудничество с Етел Бърни. До ден днешен продължава да се актуализира и публикува и е един от най-ценните изследователски трудове в областта на египтологията и археологията.

Моето лично отношение към „Топографска библиография на древноегипетските йероглифни текстове, релефи и изображения“ е силно сантиментално и емоционално. Епохалният труд на дамите ме връща към едно паметно лято в Египет, когато се движех по стъпките на богинята Сахмет. С помощта на информацията от томовете на Топографията предварително бях подготвила чертежи на всички достъпни храмове, на които бях отбелязала къде се намират в съответния храм всички текстове и изображения, свързани с богинята Сахмет. Вълнението да влезеш с чертеж в ръка в празния храм и след издирване да откриеш отбелязаното изображение и да прочетеш точно същия текст, който си извадил в бележките си предварително, е неописуемо. И нито температурата от близо 50 градуса, нито фактът, че водата ти е свършила преди часове и косата и лицето ти са полепнали с прах от няколкочасово обикаляне из гробници и храмове, могат да развалят емоцията. Щастие, смирение, удовлетворение, вдъхновение.

А уникалните дами, които стоят зад неговото съществуване – Берта Портър, Розалинд Мос и по-късно и Етел Бърни, са пример и доказателство за няколко неща 🙂:

• Приключенстването и пътешестването не е задължително да означава пътуване от една географска точка до друга – Берта Портър го е правила, стоейки в Англия през целия си живот, без нито веднъж да пътува до Египет;
• Женското сътрудничество и приятелство не са мит;
• Приключенията и занимаването с неща, които вдъхновяват и носят удовлетворение, водят до дълголетие. И трите дами имат дълъг и пълноценен живот, преживяват по няколко войни и световни кризи. Берта Портър доживява до 89-годишна възраст, Розалинд Мос – до 100, а Етел Бърни – до 93 (съвсем небрежно ще спомена факта, че две от дамите са неомъжени, а третата остава вдовица на младини, без да анализирам дали това има отношение към дълголетието им 🙂).