Кайро и джамията „Ал-Азхар“

„- Пътешествениците разказват, че по лицето на земята няма нищо по-хубаво от Кайро и неговия Нил!
– Който не е видял Кайро, нищо не е видял!…“

Често пиша за Кайро. Започвам разказ за някое място, но ми домъчнява за Кайро и се връщам към него. Всъщност трябва да кажа към „нея“, вместо към „него“, тъй като градовете на арабски са в женски род. Името на Кайро на арабски е Ал-Кахира и означава „Победителката“ (също означава и „Покорителката“). Градът получава това име заради многобройните победи на воините от Кайро в битки с всякакви нашественици, дръзнали да завладяват града, или сблъскали се с каирците на друга територия.

Градът е основан от фатимидите, които го завладяват през 969 г., но са запазени останки и от по-ранни периоди – още от началото на арабското нашествие по тези земи през 640 г. През дългата си история Кайро преминава през периоди на възходи и падения, битки, съкрушителни земетресения, чумни епидемии, монументално строителство и културен разцвет, за да се превърне днес в най-големия град в Близкия изток и Арабския свят, доминиращ в икономическо, културно и политическо отношение в целия регион.

Често приятелите ми недоумяват какво ме тегли към този град. За краткото препускане с автобус из улиците на Кайро на път за пирамидите в Гиза или Египетския музей, обикновено за ден-два, те виждат претъпкан мръсен град, със задръствания.

Да, Кайро е многолюден, в него живеят близо 21 милиона души, а реалната цифра е дори по-висока, тъй като част от хората не участват в преброяването. Това го прави втория по брой на населението африкански град, след Лагос в Нигерия. По площ пък Кайро е на първо място в Африка.

Да, задръстванията в Кайро са навсякъде и почти по всяко време на деня. Автомобилният поток е безспирен, денонощно се чуват клаксони. Известно е, че в Кайро светофарите не са на почит. Ако изобщо някъде ги има, почти никой не ги спазва. Но шофьорите се разбират идеално и катастрофи рядко стават и те са по-скоро леки чуквания и някоя и друга ожулена врата.

Да, Кайро е мръсен. Във вечерните часове много повече. Но сутрин пред всеки ресторант и магазин, собственикът се е погрижил всичко да е почистено и боклуците изхвърлени. Конкуренцията в привличането на клиенти е огромна, а чистотата е нещо, което привлича.

Наистина е трудно човек да разбере за ден-два какво ме пленява в Кайро. Не е само това, че съм египтолог, тъй като Древният Египет няма общо със съвременния. Арабските завоевания по тези земи са през VII в., когато древните египтяни от векове са претопени в Гръко-римските империи.

„Съкровището на Ориента“, както наричат Кайро, е магичен град, в който се срещат култури и религии и всяка една от тях е оставила следи и забележителни паметници. Пирамидите в Гиза и още много паметници от времето на древните египтяни; внушителните джамии на ислямската култура, заради които наричат Кайро и „Градът на хилядата минарета“; християнските църкви в Коптско Кайро; еврейските синагоги; пазарите, предлагащи всякакви стоки; музеите със стотици хиляди ценни артефакти; галериите със съвременно изкуство; зелените паркове и градини. Улиците, кафенетата, малките магазини и любимите ми книжарници, в които всеки път откривам ценни стари книги и речници.

Кайро е с цвят на пустинен пясък. Кайро е мирис на сладки плодове, източни парфюми и наргиле. Кайро е звукът на милионите автомобилни клаксони и гласовете на уличните търговци, които подвикват, докато минават с количките си. Кайро е горещ въздух, който през лятото ти изгаря гърлото при вдишване. Кайро е град на контрастите – кирпичените къщи и бедността съжителстват с луксозните къщи и хотели и лъскавите офиси на банките и скъпите магазини.

Трудно е Кайро да се опише с изброяване на места, които да се видят за едиколко си дни. Месеци и години няма да му стигнат на човек да го опознае, винаги има нещо, до което не се е докоснал, а и вероятно така трябва – винаги да остане като блян, мистерия и загадка.

Затова сега ще разкажа накратко само за едно място в Кайро. Това е джамията Ал-Азхар – най-престижната сунитска ислямска институция в света.

Един горещ ден в последните дни на юли, след лекции, решавам да се разходя до джамията Ал-Азхар и да я разгледам отвън. По това време съм в Кайро за двумесечен курс по арабски към един университет. Движа се основно пеша и всеки ден след лекции обикалям с часове града. Любимо занимание ми е да влизам в антикварни магазини и книжарници и да си купувам книги, речници и стари черно-бели снимки на града. Температурата е 45-46 градуса, почти никой не се движи пеша. Стигам до джамията Ал-Азхар и установявам, че входът е отворен. Не си и помислям да вляза, тъй като съм с тениска с къс ръкав и тесен панталон до над коляното. Много съм впечатлена от джамията и издигащите се минарета. Разглеждам наоколо, отново отивам до входа и надничам предпазливо. Виждам мъж, който тръгва към мен. Решавам, че ще ми се скара и се обръщам да си тръгвам. Но той ме кани да вляза и да разгледам. На въпросителния ми поглед отвръща, че има какво да ми даде да облека и да не се притеснявам. След малко ми носи нещо като рокля с дълъг ръкав в цвят бордо, а шалът, който си нося, го слагам на главата си. Мъжът, който се представя за Ахмад, е много впечатлен, че говоря арабски, и казва, че ако имам желание, ще ме разведе из джамията. Той е учител в едно от училищата към Ал-Азхар. Влизаме в огромен двор, покрит с бял мрамор, и следващите няколко часа потъвам в историята на джамията през вековете. Обикаляме отделните помещения, разглеждаме десетки стари Корани и други книги, качваме се по вити тесни стълби до минаретата, а гледките отвисоко към магичния град ме стискат за гушата и ме разплакват. Подобно нещо ми се случи и когато видях стари книги и икони в Синайския манастир.

Ал-Азхар е джамия и университет. Построена е от Джаухар ал-Катиб ас-Саками. Строителството започва през 970 г. и завършва през 972 г, откогато официално функционира. Първоначално построена като молитвена зала с пет коридора и централен двор, джамията е разширявана многократно. Интересен факт е, че при строежа върху стените на джамията и кубето са гравирани птици, с цел да се попречи на истински птици да си правят гнезда. При някои от следващите фатимидски владетели – ал-Хаким (996-1021) и ал-Амир (1101-1130), към джамията са добавени красиви дърворезби.

След университета Ал-Карауин в Мароко, Ал-Азхар е най-старият университет в света, който съществува и до днес. В дългата си история, освен като религиозен и образователен център, Ал-Азхар изпълнява и социална функция. През вековете владетели от различни династии строят към Ал-Азхар помещения за бедните и болните. Фатимидският владетел ал-Азис, който управлява от 975 до 996 г., строи към джамията приют за бедни. През 1325 г. емир Сухад нарежда изграждането на кухня, която да предоставя храна на бедните, а по време на управлението на султан Селим към джамията се изгражда и специално място за незрящите.

Освен че по време на управлението на почти всички владетели Ал-Азхар е достроявана и обновявана, през вековете джамията преминава и през трудности. През 1303 г. е срината до основи от земетресение и гореспоменатият емир Сухад я изгражда отново. През 1397 г. пада минарето на джамията, което е възстановено от мамелюкския султан Баркук. При управлението на мамелюците като символи на властта са изградени още няколко минарета, които стоят и до днес.

От основаването си през 972 г. като ислямски университет от шиитския Фатимидски халифат до времето на Саладин (Салах ад-Дийн), в джамията са добре дошли ученици от различни религии. Те изучават ислямско право, логика, граматика, философия, реторика, астрономия и различни методи за изчисляване на фазите на Луната. След идването на Саладин през XII в. и свалянето на Фатимидската династия, той превръща Ал-Азхар в сунитски център на религията и образованието и унищожава много от съществуващите книги – част от тях изгаря, а друга част изхвърля в река Нил. Според различни източници броят на унищожените книги варира между 120 хиляди и 2 милиона.

По времето на Наполеон джамията Ал-Азхар е затворена за известно време, а на вратите са забити болтове, в отговор на убийството на френския генерал Жан Батист Клебер, убит от египетски студент от Ал-Азхар.

През 1961 г. при управлението на президента Насър към изучаваните дисциплини в Ал-Азхар се добавят много светски специалности – икономика, бизнес, медицина, фармация, агрономия, различни научни и инженерни специалности, както и се открива ислямски женски факултет.

През 2019 г. в историческа среща имамът на Ал-Азхар шейх Ахмед ат-Тайеб и папа Франциск от Ватикана сключват споразумение за насърчаване на религиозната търпимост и борба с екстремизма.

В момента Ал-Азхар е най-престижната и влиятелна сунитска институция в света, която взима отношение по всички важни въпроси и издава фетви по спорове и въпроси, изпратени от целия ислямски свят.

Библиотеката на Ал-Азхар е втората по големина и важност в Египет, след Националната египетска библиотека и архив в Кайро. През май 2005 година, в сътрудничество със своя партньор Dubai information technology enterprise, Ал-Азхар започва онлайн проект, с който се цели опазването на книгите и документите, като всички бъдат публикувани онлайн. Цялата колекция от книги, ръкописи и творби съдържа около седем милиона страници.