Остров Тасос

„Море, мека есенна сладост, окъпани в светлина острови, прозрачно було от ситен дъждец, което покриваше безсмъртната голота на Гърция. „Блазе на този, мислех си аз, който, преди да умре, е плавал по Егейско море.“ Много радости има на този свят… но през мека есен да пориш това море, шепнейки името на всеки остров — струва ми се, че няма друга такава радост, която да потапя така дълбоко сърцето на човека в рая. Никъде другаде не се пренасяш толкова спокойно и леко от действителността в мечтите…“

Този откъс от книгата „Алексис Зорбас“ на Никос Казандзакис ме отнася на палубата на кораба, който плава по лазурните води на Егейско море и само за половин час пренася пътниците от континенталната част на Гърция до остров Тасос. Косата ми танцува с вятъра; морските капки пръскат голите ми рамене; познатият морски мирис ме опиянява. Крясъците на чайките, които придружават кораба през целия път, са като музикален фон за медитация, а снежнобелите им кореми и оранжеви крака изпъкват на наситения цвят на небето. Всичко това може да се обобщи с няколко думи – усещане за спокойствие, свобода и лекота.

Много обичам Гърция. Всяка година прекарваме със семейството ми в края на лятото по няколко седмици в село на 50 км от Кавала. Не пропускаме да отидем и до остров Тасос и поне за ден да се разходим из тесните улици на Лименас, да поседнем в някой малък ресторант с гледка към безкрайното синьо или просто да направим пълна обиколка на острова с широко отворени прозорци на колата, вдишвайки островния въздух. Докато се обикаля острова, на много места се откриват прекрасни гледки. При хубаво време на изток се вижда остров Самотраки, а на запад – Атон.

Обичам да си представям градовете и държавите в цветове. Цветовете на Тасос са синият и зеленият във всичките им нюанси – лазурните води на Егейско море през лятото и тъмносиньото на морето в късна есен; тюркоазените капаци на прозорците на островните къщи и електриковосините делви, подредени в дворовете; тъмнозелените гори, прегърнали целия остров, и прозрачнозелените водорасли, изхвърлени на брега на плажа; плътните зелени листа на смокините и все още неузрялото зелено на маслините.

Тасос е най-близкият до България гръцки остров. Затова е много посещаван и добре познат. Намира се само на 20 км от Кавала и на 6 км от село Керамоти, което е най-близкото селище до острова и от чието пристанище тръгват фериботите за острова. Понякога обаче точно най-близките ни и на пръв поглед най-познати места ни изненадват с факти, които не знаем за тях.

Преди няколко години с изненада научих, че остров Тасос е част от Рило-Родопския масив. Звучи странно, защото е остров и до него логично се стига по вода, а масивите са планини и чисто визуално, когато си представям планини, не си ги представям в морета или под вода. Но, странно или не, планините на остров Тасос са част от най-южните разклонения на Рило-Родопския масив.

Друг интересен факт е, че остров Тасос за известно време е част от България. По време на Втората световна война – от 9 май 1941 г. до октомври 1944 г., когато Третият райх окупира Гърция, като верен съюзник на Оста, България получава от Германия част от Беломорска Тракия, включително островите Тасос и Самотраки. Това се случва без да има определени международни договори, с идеята след победата (която както е известно не се случва) тези територии да станат част от Царство България.

По време на българската власт на остров Тасос в училищата и църквите се преподава и отслужва на български език. И до днес в южната част на Тасос, в Лименария – втория по големина град на острова след Лименас, има запазена българска казарма, построена от българската армия през 1941 г.

През вековете островът носи различни имена – Етрия, Аерия, Хрис, Идонис, Фазос. Интересна е легендата за сегашното име на острова, разказана от „бащата на историята“ Херодот, който живее на острова в края на V в. пр.н.е. Историята е следната: В древни времена всемогъщият Зевс толкова харесвал Европа – дъщерята на финикийския цар Агинор, че я отвлякъл и скрил в пещера на остров Крит. Цар Агинор наредил на синовете си да намерят и върнат сестра си обратно. В търсенето си единият от тях – Тасос, стигнал до острова и останал запленен от красотата му. Дотолкова, че спрял да търси сестра си и останал завинаги, а островът бил кръстен на него.

Онези, които не вярват на легендата, смятат, че името на острова идва от гръцката дума „дасос“, която означава „гора“. Звучи много подходящо, предвид факта, че 80% от площта на острова е покрита с гори – бор, дъб, ела, чинар, лавър, див кестен, мирта.

Тасос не е типичният гръцки остров, където туристите отиват за плаж и почивка. Плажовете са прекрасни, както и условията за развлечение и почивка. Но Тасос е много повече. Островът не е голям – площта му е около 395 кв. км, а населението – около 15 хиляди души. Пълната обиколка отнема няколко часа, а разстоянието е около 100 км. Но въпреки че островът не е голям, историята му е от хилядолетия. Траки, древни гърци, македонци, финикийци, славяни, българи, немски племена, кръстоносци, римляни, християнски апостоли и какви ли още не през различни периоди в хилядолетната история на острова пребивават тук и оставят следи. Водят битки, разработват рудните находища на острова, добиват прочутия и до днес тасоски бял мрамор, отглеждат маслини, лозя и други култури, развиват корабостроенето и търговията.

Главният град на острова е Лименас Тасу, което на гръцки означава „пристанище на Тасос“ и логично се намира до пристанището. 🙂 Накратко го наричат Лимен или Тасос. За любителите на историята и археологията интерес представляват: агората, чието строителство започва още през VI в. пр.н.е. и която се превръща в религиозен и търговски център на града; Акрополът, разположен на хълм, откъдето се открива чудесна гледка; амфитеатърът от началото на III в. пр.н.е, който е в близост до Акропола; храмът на Атина; светилищата на Посейдон, Дионис и Артемида; археологическият музей и др.

Археологическият музей в Лименас заслужава специално внимание. Това е един от най-старите музеи в Гърция и най-големият музей в Източна Македония и Тракия, с над 1700 експоната от VII в. пр.н.е. до VII в. сл.н.е. Основните колекции са три – скулптура, керамика и архитектура.

В приемната зала е статуята на Курос, който държи в ръцете си овен. Статуята е  от VI в. пр.н.е. и е с височина три метра и половина. Открита е в началото на XX в. при разкопки на Акропола от френски археолози. По време на тези разкопки са намерени още много статуи, скулптури и други ценни предмети, които имат същата съдба като множество египетски находки, намерени от френски археолози от това време, а именно – в момента се намират в Лувъра в Париж.

Маслиновите гори на остров Тасос са безкрайни. Според жителите маслиновите дръвчета са над един милион. Типичният сорт тасоски маслини е „трумба“ (изговаря се и като „фрумба“). За този сорт маслини е специфично, че се берат, когато са напълно узрели. Те са черни, сбръчкани и зрели, и най-важното – ужасно вкусни. Мисля, че аз целогодишно мога да се изхранвам само с такива маслини и смокини. 🙂

Съвсем естествено продажбата на маслини и зехтин е основно занимание на местните. Интересно е да се посети фабрика за производство на зехтин, като фабриката Сотирелис в Панагия от 1915 г., където може да се чуе интересен разказ за процеса на производство на зехтин и да се видят различни машини за извличане на маслиновото олио, както и воденица, задвижвана от вода от планински извори.

Смокините, прасковите, бадемите, орехите, черниците, лозята и наровете на острова също са в изобилие. Най-вкусното сладко от смокини, което съм си купувала, е именно от остров Тасос. А аз купувам отвсякъде, където има смокини. 🙂 Сладкото от малки орехчета, което се продава на много места на острова, също е нещо, за което бих хванала ферибота за Тасос при първа възможност. 🙂 А мащерката, риганът, розмаринът и други билки са типични за острова и са с много добро качество.

Красиво място е и женският манастир „Св. Архангел Михаил“. Това е най-големият манастир на острова. Намира се на върха на скала, откъдето се открива красива гледка към Егейско море. За основател на манастира се смята монахът Лука, който живеел в усамотение в пещера над морето и на когото веднъж се присънил ангел, който му наредил да бъде построен манастир.

При влизане в манастира трябва да се спазват строги правила за облеклото. На входа има помещение, откъдето могат да се вземат дълги панталони за мъжете, а за жените – поли и шалове за покриване на раменете.

В манастира се съхраняват ценни религиозни предмети.

Тасос е един от малкото гръцки острови с обилни запаси от питейна вода. Във вътрешността на острова има много извори на студена питейна вода. Типичен пример е планинското село Панагия, където има изобилие от потоци.

„На остров Тасос обикновено зимата изглежда като пролет“, пише Хипократ през IV в. пр.н.е. в текста си „От епидемията“. А аз добавям, че освен че изглежда като пролет, зимата на Тасос е чудесно време за няколко спокойни дни, прекарани с книга в ръка пред отворен прозорец на островна къща с гледка към морския безкрай.