Езерото Тана, Етиопия

На 14 ноември 1770 г. шотландският лекар, пътешественик, изследовател и писател Джеймс Брус достига до езерото Тана и установява, че от него извира река Сини Нил (основен приток на Нил).

Няколко месеца по-рано – през февруари 1770 г., Джеймс Брус е спечелил доверието на етиопския император, когато пристигайки в Етиопия след няколкогодишни изследвания на средиземноморското крайбрежие на Африка, се включва активно в борбата с едрата шарка, чиято епидемия върлува в страната в този момент. Остава няколко години, изследва и обхожда големи територии в Етиопия и когато поема обратно към родината си, напът остава за няколко дни във Франция. Там е посрещнат възторжено и му е признато правото на първооткривател на изворите на Сини Нил.

Близо 250 години след Джеймс Брус и ние отиваме да „открием“ езерото Тана. То си е все там – в Абисинското плато, разположено в североизточна Африка, в подножието на една от най-красивите планини, които съществуват на земята – планината Симиен. Там си е, но, според изследователите, в миналото то е било много по-голямо отколкото е сега. Образувало се е в резултат на вулканична дейност преди близо пет милиона години. В момента езерото е с дължина 84 км, ширина – 66 км и дълбочина – 15 м и се простира на 3600 кв. км.

203
Езерото Тана

Когато се говори за езерото Тана, често се използва сравнителната степен „най“: най-голямото езеро в Етиопия; най-високото езеро в Африка с височина от 1800 м; а също и най-често срещаното африканско езеро в кръстословиците.🙂

Преди да отидем до езерото Тана обаче, ще отидем до водопада на река Сини Нил.

Октомврийска сутрин. След едночасов полет от Адис Абеба кацаме в Бахир Дар. Градът е център на регион Амхара – един от деветте района в Етиопия, който граничи със Судан. С населението си от 300 хиляди души това е шестият по брой население град в Етиопия, около 90% са християни. Бахир Дар е пристанищен град и е разположен на южния бряг на езерото Тана. Известен е с широките си алеи с палми и цветни градини. Неслучайно през 2002 г. е отличен с наградата на ЮНЕСКО „Градове за мир“ за справяне с предизвикателствата на бързата урбанизация.

120
На летището в Бахир Дар

В центъра на Бахир Дар имаме среща с Мас. Той ще ни заведе до водопада на Сини Нил, известен с амхарското си име Тис Абей, което означава „голям дим“. Водопадът се намира на 28 км от Бахир Дар и докато пътуваме натам, Мас ни учи думи на амхарски. Така научаваме, че амасагнальо е „благодаря“, нефаси –  „вятър“, уиха – „вода“, тцехауи – „слънце“. Докъдето можем, стигаме с колата и после още час пеша до водопада. Минаваме през скалиста пътека, после по португалски мост от XVII век, следва малко село, където деца ни посрещат с кошници и други сувенири, и накрая пристигаме.

– Дано не са го спрели водопада – казва Мас, като наближаваме. Решаваме, че е някаква шега и се засмиваме. Но след малко Мас съобщава:

– Да, днес направо са го спрели! А вчера какъв беше, ехееееее…

Продължавам да си мисля, че нещо не го разбирам, обаче водопадът е вече пред нас и виждам, че водната струя е слаба и не изглежда така, както съм го виждала на снимки и съм чела, че трябва да бъде: с височина около 45 м и с четири струи, които по време на дъждовния сезон да достигат до десетки метри ширина. Оказва се обаче, че водноелектрическа централа регулира водите на водопада и в определени дни ги отклонява, с цел използване за битови и стопански нужди.

2-2134
Водопадът Тис Абей, когато не е отклонен; снимка: https://www.press.et

Едно време Милена и „Ревю“ пееха за „директор на водопад“, но тук тази титла явно си е напълно истинска.🙂 Директорът на Тис Абей днес го е отклонил по други задачи, а за нас остава да се насладим на прекрасните гледки наоколо и да го оставим в пълния му блясък за някое друго посещение.

Връщаме се обратно към Бахир Дар и езерото Тана. Разполагаме се в малък ресторант на брега на езерото. За обяд – инджера, етиопско кафе и гледки.

Езерото Тана осигурява близо 50% от сладководната вода на Етиопия. Около бреговете му има обширни влажни зони, блата и равнини, които са богати естествени екосистеми с много животински и растителни видове, голяма част от които са ендемични, т.е. срещат се само там. През 2015 г. районът на езерото Тана е обявен за резерват и е вписан в листата на ЮНЕСКО на световното културно-историческо наследство. Има над 70 вида риби (70% от тях ендемични), над 220 вида птици (30 от тях ендемични), различни видове мекотели, гъби, костенурки. Езерото е важна спирка за почивка на мигриращите птици. В Тана пребивават бели пеликани, шилоопашата патица, клопач, черноопашат крайбрежен бекас, черен коронован жерав, воден ибис и много други. В района живеят и хиени, антилопи, гущери, змии. Крокодили няма, но затова пък хипопотамите са в изобилие.

194
Езерото Тана

Езерото Тана има множество острови. Броят им се променя според нивото на езерото. За последните 400 години то е намаляло с около два метра. Според португалския мисионер Маноел де Алмейда в началото на XVII век островите са 21, на осем от които има манастири. В края на XVIII век Джеймс Брус, за когото споменах в началото, отбелязва, че според местните има 45 обитаеми острова, но той вярва, че те са около 11. Можем само да гадаем как се е променял броят на островите през вековете, но към момента островите на езерото Тана са 37, на 19 от тях има манастири.

175

Остров Тана Киркос, който е разположен в източната част на езерото Тана, се смята за свещен. На него живеят само монаси от Етиопската християнска църква. Вярва се, че на острова е пребивавал свещеният кивот. Според преданието кивотът на завета е донесен на остров Тана Киркос от Елефантина, Египет около 400 г. пр.н.е и е останал там до 400 г. сл.н.е., след което е преместен в църквата „Бет Мариам (Св. Мария) от Цион“ в Аксум, Етиопия. В началото на XX век англичанинът Робърт Чийзман, който дълги години изследва езерото Тана и река Сини Нил, пише, че по всяка вероятност остров Тана Киркос е дал името на езерото Тана.

Благодарение на отдалеченото си местоположение, манастирите на езерото Тана крият своите съкровища от векове. Изградени са между XIII и XVI век и пазят красиви стенописи, кръстове, както и корони и дрехи на бивши крале. Достъпът до част от манастирите е забранен за жени. Могат да отидат до островите, но не могат да влизат в храмовете. Често обаче духовниците се съгласяват да носят част от съкровищата от манастирите на брега, за да могат да ги разгледат и жените.

Манастирите на полуостров Зеге са разрешени за жени и затова ние сме се насочили натам. Начинът да се стигне до островите е с лодка. Това правим и ние. Докато пътуваме към манастира „Азува Мариам“, три хипопотама ни придружават.

237
Тримата ни придружители
198
С лодка в езерото Тана

Полуостров Зеге е с богата растителност, пълен е с птици и с маймуни от вида вервет. Манастирът „Азува Мариам“ е близо до брега, а докато стигнем до него, преминаваме през горска пътека, на която местни продават различни сувенири – икони, кръстове, камъни. Купуваме си кошници и пана, получаваме и подаръци – етиопски дървени кръстчета.

206
„Танква“ – папирусова лодка, подобна на кану, която местните използват за придвижване и риболов
225
На полуостров Зеге

„Азува Мариам“ е с овална конструкция със сламен покрив, а както и другите манастири, се състои от три части – светилище, вътрешна и външна част. Външната част е достъпна за всички, вътрешната е за поклонниците по време на служения, а в светилището влизат само духовниците. Стените на манастира са изрисувани с цветни стенописи от православната етиопска традиция. Близо до манастира има религиозно училище за духовници.

207
Манастирът „Азува Мариам“
215
Стенописи в манастира „Азува Мариам“
216
Стенописи в манастира „Азува Мариам“

Връщаме се обратно с лодката през езерото. Този път компания ни прави само един хипопотам. Докато пътуваме, научаваме от лодкаря, който е рибар, че през последните години сериозен проблем за риболова, и въобще за целия растителен и животински свят на езерото, е един плевел, т.нар. воден хиацинт. Това е свободно плаващо растение с произход от Южна Америка, за което се смята, че хората по невнимание – чрез пренасяне на цветя за аквариуми и градини, са го разпространили в Африка и Азия. То образува гъсти рогозки, като така ограничава водния поток и блокира слънчевата светлина и тя не достига до местните водни растения. Освен това изтощава кислорода във водата и често рибите и другите водни животни се задушават. Риболовът, който обичайно достига до 13000 тона годишно, а приходите от продажби на риба от езерото надхвърлят милион и половина долара, през последните години драстично са намалели.

Водният хиацинт е определен от Регионалния екологичен център като най-опасния плевел, засягащ езерото Тана, и са набелязани три начина за борба с него – ръчно премахване (ангажирани са над 162 хил. души); чрез пръскане с химически препарати (най-слабо използваният метод, тъй като по този начин се унищожават и всички останали организми); и биологичен контрол (най-ефикасният метод, който се изразява в използване на естествени врагове на водния хиацинт и няма отрицателно влияние върху околната среда).

 

2 comments

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.