Маломаловски манастир „Св. Николай Чудотворец“

Маломаловският манастир „Св. Николай Чудотворец“ е един от трите манастира в района на Годеч и Драгоман, които не са разрушавани по турско време. Това научаваме от отец Иван при посещението ни на Шумския манастир. Тогава той подробно ни разказа историята на Шумския и на някои от другите манастири наоколо и решихме, че скоро отново ще се върнем в района.

Тръгваме по добре познатия ни път в посока Годеч. Обичам тази част на България и смятам, че незаслужено е пренебрегвана. А има толкова интересни места – манастири, параклиси, стари къщи, планини, ливади. Особено любими са ми слънчогледовите поля през лятото около село Туден.

Манастирът се намира на 12 км от Драгоман, над село Мало Малово, на южния склон на Чепън планина.

Вероятно до село Мало Малово може да се стигне и от Драгоман, но ние се движим по пътя за Годеч и от главния път, преди Бучин проход, се отклоняваме за село Цвръклевци. Следва село Василовци и след това – село Мало Малово.

Влизаме в селото и след 200-300 метра отдясно виждаме дълга каменна чешма до дърво. Оставяме колата там. Пътеката за манастира минава отдясно на зелена метална ограда и продължава нагоре. Според предварителната ни информация би трябвало да стигнем за около час до манастира. Вървим си с Митко с нормално темпо през гората, аз се опитвам да снимам разни гущери и пеперуди, няма абсолютно никой друг освен нас, пълно спокойствие. След около 20-30 минути отляво виждаме голям кръст върху хълм. Отиваме да го видим, после се връщаме на пътеката и продължаваме направо. Минава още около половин час, т.е. според указанията за време, които сме прочели, би трябвало да стигнем всеки момент. Само че не стигаме до манастир, а до съседното село Василовци. Явно сме пропуснали манастира. Връщаме се обратно и на мястото с кръста забелязваме, че пътеката се разклонява и е трябвало просто след кръста да продължим по пътеката вляво, която се спуска надолу. Манастирът се намира в долчина на 5 минути оттам и това означава, че от селото се стига за не повече от половин час. Но нищо, така си направихме много приятен преход между селата Мало Малово и Василовци в подножието на върховете Попов връх и връх Козар (наричан още Гола глава).

Маломаловският манастир е скрит в гората, а църквата му е частично вкопана в земята. Изглежда като необитаема тайнствена къща, заобиколена от храсталаци и паднали кръстове. До църквата има изоставена полуразрушена жилищна постройка и каменна чешма с бронзов чучур, от чиято вода отпиваме с оставеното метално канче. По-късно разбираме, че чешмата е изградена от дебърски майстори. Обичайната компания за тези места е там – гущери, няколко жаби в гьола до чешмата, пеперуди и много птици.

Историята на Маломаловския манастир се губи през годините, сведенията за него са основно от устни предания на възрастни хора. Смята се, че е построен през XIV век, след това занемаряван, възстановяван, ограбван.

В повечето разкази и легенди за историите на манастирите има замесени млади момци или невести, или баби, които са сънували нещо. И историята на Маломаловския манастир не прави изключение. Бабата, замесена тук, се казва Сава. През първата половина на XVIII век манастирът до такава степен бил обрасъл с тръни, че почти не се виждал. Баба Сава сънувала свети Никола, който ѝ заръчал да почисти манастира. След това започнала да ходи всеки ден и да разчиства малко по малко мястото. Започнали да идват и други хора и постепенно манастирът е почистен. Селяните събрали пари и за ремонт, изградили жилищни и стопански постройки. До 9 септември 1944 г. всяка година на 9 май, когато е празникът на Св. Николай Летни (свързан с пренасяне на мощите на Св. Николай Мирликийски), на манастирската ливада при оброчния кръст се провеждал събор. Сега този кръст е счупен, а манастирът е в окаяно състояние, въпреки че от 1973 г. е обявен за паметник на културата. В църквата все още има запазени стенописи, но вероятно скоро и малкото останало (и) от този манастир ще бъде безвъзвратно загубено.

Освен църквата и каменната чешма, някога манастирският комплекс включвал жилищни и стопански постройки. Днес от богатата живописна украса на вкопаната еднокорабна църква не е останало много. Много жалко, защото изследванията, правени в началото на XX век от видни български изкуствоведи, свидетелстват за изключително високо художествено майсторство.

В нишата над входната врата отвън е известната икона на мирликийския епископ-чудотворец Св. Николай. Около нея са се намирали изображенията на „Страшния съд”, които удивявали посетителите с красотата си. За съжаление нищо от тези ценни сцени не се е запазило. Векове наред слънцето, вятърът, снеговете и дъждовете са ги унищожавали, но най-голямото унищожение е предизвикано от дългогодишните набези на иманярите, които разрушават голяма част от храма и стенописите, и които са толкова безцеремонни, че прокопават и двуметров изкоп под олтара. Дори при грабежите на манастира по турско време разрушения няма и стенописите в храма са оставяни непокътнати.

Докато пътуваме по същия път обратно към София, си разсъждавам за поредния изоставен манастир и все повече недоумявам как е възможно в мирно време да бъдат оставяни на разруха ценни исторически обекти и какъв е смисълът да бъдат обявявани за паметници на културата и да бъдат включвани в някакви списъци, след като от това не произтича нищо?!