Наскоро в интернет ми попадна анкета, в която се пита дали трябва децата в училище да учат арабските цифри. Отговорът с най-много гласове беше, че не трябва, защото сме в България и аман от тия араби ☺. Нямам представа доколко сериозно са отговорили участващите, но съм убедена, че наистина има хора, които дълбоко вярват, че всичко, което съдържа в името си нещо арабско, трябва да се изкорени моментално. По този повод се замислих, че освен цифрите, ежедневно всеки от нас използва стотици думи от арабски произход, които звучат напълно естествено, и човек не си дава сметка, че са с чужд корен.
Във всички езици по света има думи с чужд произход. Например в българския език има думи с корен от латински, гръцки, турски, персийски, руски, английски, немски, френски, италиански, испански, румънски и други, че дори и думи с произход от различни африкански езици.
По-голямата част от думите с арабски произход, които се използват в българския, са навлезли чрез турския и много често се смята, че думите са турски. Част от тях са се видоизменили повече или по-малко, а някои са си съвсем същите, както и в съвременния арабски език.
Ето един примерен текст за употребата на думи с арабски произход. Предупреждавам, че текстът няма особен смисъл ☺. Всички подчертани думи са от арабски произход.
От бакалията в махалата купих тахан, курабии, халва и сода. Продължих към магазина да взема зехтин, бакла, бахар, шафран, керевиз и кускус. Ще имам гости – тайфата от бивши съученици. За софрата имам мерак и хъс да приготвя кебап, мусака, кадаиф и ашуре. Имам и хубава ракия. После минах покрай дюкяна на един занаятчия, да купя подаръци. Купих муски за кадем с жираф и газела. Взех и шахмат от абанос, калъфи за телефони, красиви зарчета и гарафа за алкохол. А в един сандък имаше и халки от елмаз и седеф. В съседния магазин беше голям калабалък и тарапана и продаваха какво ли не – от матраци, мушами, кофи, тенджери и сахани до дрехи от кадифе и мохер, халати, сетрета, чорапи. Голям харч направих. На път за вкъщи срещнах стар авер. Седнахме да изпием по едно кафе на теферич на мегдана. Голям кеф и рахат! Та, бил той на гурбет, работил като хамалин, но станала авария и пострадал. Курбан щял да си прави на този ден вече. Лекувал се сега, завалията, с масажи, с мехлем с камфор и с други илачи. Късмет, че не е станала по-голяма беля. Изкарал и тапия за касапин. С кой акъл и за каква файда? Помислих, че е шега. Ама за да не му счупя хатъра и да не му намирам кусури, а и за да не изглеждам като темерут, си мълчах. После мухабетът продължи с това как снощи пил ракия, играл хазарт (най-вече комар) и, за резил, правил някакви зулуми, едвам го озаптили. Накрая заспал като тараба, а на сутринта имал махмурлук. Уж за сефте му било. Взе да се кахъри, че нямал ищах за нищо вече. Сега и сливиците го болели, но не пиел сироп, сакън да не му станело нещо, а ги мажел само с нишадър. Хвана ме съклетът да го слушам, аман. А един дядо до нас през цялото време слушаше и гледаше сеир и накрая дойде да го пита как е хавата. Е, как да е – все едно не вижда на какво дередже и какъв хал е. Бръкнах в джоба, извадих кибрит и запалих фитила на свещта на масата. Разнесе се мирис на жасмин. Сетих се, че трябва да взема цветя, има си хас да забравя. Преди да тръгна, ме помоли да му подаря кибрита, дадох му го, халал да му е. На прибиране купих лилав люляк, карамфили и зокум за градината. Евала на мен!
Този общо взето безсмислен текст може да продължи още много. Разбира се, в него нарочно съм използвала повече думи от арабски произход, но и без да се подбират специално, човек използва в ежедневието си много от тях. Ето още малко: табиет, кафез, гайле, шейх, халиф, факир, хабер, чеиз, ербап, еснаф, табак, дайре, келеме, кенеф, лютня, мукава, калпав, мускал.
Има много думи, които повечето хора едва ли предполагат, че са с арабски произход – тарифа, цифра, шифър, алгебра, алгоритъм, алхимия, калибър, гума, талк, катран, маджун, мазут, калий, амалгама, енфие, зенит, хашиш, таласъм, рушвет, тертип, бедуин, арсенал, адмирал, хазна, алкали, шериф, калфа, амбър, алказар, джендем, масур (царевичен кочан), драгоман (преводач), дуда (черница), кале (крепост), джин (дух), джинс (потекло, род), хисар (крепост) и др.
Има и думи, чието значение е придобило обиден нюанс, като мангал, чието оригинално значение е плосък съд, върху който се горят дървени въглища; както и миндил – хартиена кърпичка, салфетка. Катил пък е буквално убиец.
А моите любими думи от арабски произход, които се използват в българския, са севда (любов, желание), берекет (изобилие, плодородие), сафари (от глагола сафара – пътувам) и Сахара (името на пустинята Сахара произлиза от арабската дума за пустиня – сахраа).
И така, след като установихме, че ежедневно употребяваме стотици думи от арабски произход, без да си даваме сметка за това, нека да напишем и някои интересни неща за езика:
Книжовен и разговорен арабски език
Арабският език се дели на книжовен (високопрестижен) и разговорен (нископрестижен). Допреди появата на ислямската религия и държавност през VII век сл.н.е. разликата между двата варианта на езика не е съществена. След създаването на внушителната арабска империя, в която влизат най-различни етноси, разговорният арабски започва все повече да се отдалечава и различава от книжовния.
Класическият книжовен арабски е наречен от средновековните арабски книжовници „език на красноречието“. Големият му авторитет се дължи основно на това, че на него през VII век сл.н.е. е записано словото в Корана – свещената книга на мюсюлманите.
Разликата между класическия книжовен и съвременния книжовен арабски е минимална. В арабските страни много се държи на изучаването на книжовния език и в училищата децата учат на него. Това е езикът на образованите хора, медиите, науката, художествената литература, бизнеса и администрацията.
В бита и личните отношения книжовният език не се използва. Там хората използват разговорен арабски. Освен че се различава от книжовния, разговорният арабски се различава значително в отделните държави и то до такава степен, че хора, говорещи различни арабски диалекти, не могат да се разберат помежду си.
Хубавото е, че макар и да не се използва в бита, всички разбират книжовния арабски език, така че чужденец, който го владее, спокойно може да го използва в по-олекотен вариант (без падежните окончания) във всяка от арабските страни и ще бъде разбран навсякъде. Разбира се, друг е въпросът, че ако му бъде отговорено не на книжовния език (фусха), а на някой от диалектите, най-вероятно нищо няма да разбере, ако не го е изучавал ☺. Но веднъж овладял книжовния арабски, чужденецът много лесно и бързо може да научи който и да е от диалектите, тъй като са много по-лесни от книжовния език.
Най-разбираем в арабските страни е египетският диалект, заради египетската музика и египетските сериали, които се излъчват навсякъде в арабския свят.
Писменост и азбука
Арабската писменост се класифицира като абджад (консонантно писмо) – писмена система, при която с букви се отбелязват единствено (или предимно) съгласни звукове. Арабската е най-разпространената писменост от тази система, а самото наименование абджад се образува от първите четири букви от арабската азбука.
Азбуката се състои от 28 знака и още един 29-ти знак, който се нарича хамза. Думите се изписват от дясно на ляво. Няма главни букви. Гласните са кратки и дълги. За отбелязване на кратките гласни се използват спомагателни знаци (огласовки) над и под буквата, но това се прави основно в речници, учебници, поетически произведения и свещени книги. На практика четящият знае какво е значението на думата и нейната роля в изречението, и може да прочете текста без огласовките. Дългите гласни се обозначават с комбинация от буква и огласовка и също както при обозначаването на кратките гласни, четящият може да се ориентира в смисъла и да прочете думите и без да са поставени огласовките. Но това изисква добро владеене на езика. Всяка буква от арабската азбука се изписва по различен начин в зависимост от това дали се намира в началото, в средата или в края на думата или е написана самостоятелно. При изписване някои от буквите се свързват с другите букви от думата, а някои – не.
Смята се, че най-ранният, запазен до днес, текст на арабица, е надпис на арабски език върху надгробна плоча от 328 г. сл. н.е., намерена в Наммара, Сирия.
Арабски цифри
Тук става малко объркано ☺.
Цифрите, които използваме ние – 0, 1, 2, 3, 4 и т.н., се наричат „арабски“. Същевременно цифрите, които се използват в арабските страни, се наричат „индийски“. А всъщност това са две разновидности на една и съща цифрова система.
Към IX век сл.н.е. арабските математици започват да използват цифровата система, която по това време се използва в Индия. Доразвиват я и постепенно се образуват две разновидности – едната се разпространява в източните части на арабския свят, а другата – в западните части. По-късно именно западната разновидност навлиза в Европа с леки изменения под името „арабски цифри“. А източната разновидност продължава да се използва и до днес в арабските страни.
При изписването на числа подреждането на цифрите е от ляво на дясно (както при нас), а не от дясно на ляво, както при изписването на думите на арабски.
Освен „индийските“ цифри, в арабските страни се използват и приетите в останалия свят „арабски“ цифри.
Влияние и разпространение на арабския език
Арабският език е от групата на семитските езици и се говори от над 300 милиона души в 22 арабски страни. Той е петият най-говорим език в света и един от шестте официални езика на ООН, заедно с английски, френски, китайски, испански и руски.
Чрез Корана, който е на арабски, и разпространяването на исляма, влиянието на арабската писменост се разширява. Така арабската азбука става основа за записване на много други езици, дори и такива, които не са от групата на семитските езици, като например персийския език, който е индоевропейски език (такъв е и българският) и урду, който е индоарийски. И се получава така, че човек, който владее арабски, спокойно може да прочете написаното на езиците, които използват арабската азбука, без да знае какво чете. На мен точно това ми се случи в Иран преди няколко години, когато си четях разни етикети, табели и надписи, без да разбирам значението ☺.
Глаголът е на първо място
Обичайният словоред в изреченията в българския, английския и други езици е следният: прилагателно, съществително, глагол. Например – „Бялата котка спи“. В арабския на първо място е глаголът, после съществителното и след него прилагателното. И изречението на арабски би изглеждало така – „Спи котката бяла“. Веднъж в Египет, един пазач на храма, в който бяхме в момента, обясняваше на английски, че е видял малка кобра под един камък и повтаряше „кобър смол“, вместо small cobra ☺. Разбира се, може и по друг начин да се подредят думите в изреченията, но най-общо казано е по този начин.
Трудност
Заедно с китайския, арабският се смята за най-трудния за научаване език. Сред основните предизвикателства са липсата на гласни при четенето (трябва да знаеш къде да ги сложиш – трбв д знш кд д г слжш), граматиката, различният словоред, несъществуването на някои от звуците в други езици, а също и образуването на числата (за да каже човек правилно на книжовен арабски нещо от рода на 1265876 едикакво си, наистина е трудно и дори и в официалните срещи, където се говори на книжовен език, много често числата са на разговорен). Но пък има много ясни правила и когато човек учи последователно, всъщност е много интересно и приятно ☺.
Огледалото на Мира 