Шумски манастир „Св. Архангел Михаил“

След изтощителни седмици с постоянно недоспиване, умора и напрежение от гонене на срокове в офиса и репетиции за важен фолклорен фестивал, най-сетне събота вечер настъпва – фестивалът е приключил успешно няколко часа по-рано, в офиса всички срокове са спазени, а започналата току-що пролетна ваканция обещава една седмица малко повече сутрешен сън.

Планът ми за неделния ден е да нямам никакъв план 😊 – ще спя до късно, а после – книги и филми. Още към 9 ч. сутринта (което си е всъщност 8 ч., тъй като от тази нощ е вече лятното часово време) се чува бормашина някъде от горните етажи. Въпреки че не съм се наспала, не се чувствам уморена. Когато човек е психически спокоен, тогава и физическата умора изчезва бързо. Гледам филм, после – втори.

Към обяд все пак решаваме, че слънчевото време в последния ден на месец март не заслужава да го пренебрегнем и тръгваме към Годеч. Ходим често натам. В района има манастири, водопади, пещери и най-важното – спокойно е и няма тълпи от хора, а на връщане ще си купим домашно кисело мляко и сладко от ягоди.

1
Табела на пътя за Годеч 😊

Не сме ходили до Шумския манастир и това ни е днешната цел.

Къде се намира манастирът?

На 40 км от София, на 6 км от Годеч и на 1 км от село Шума – там се намира манастирът според информацията, която набързо прочитаме в интернет.

Около 20-30 метра след табелата за излизане от село Шума завиваме наляво по асфалтов път, който води към съседното село Лопушня. След около 2 км спираме пред къща, в двора на която виждаме баба да работи в градината. Питаме за пътя и провеждаме следния разговор:

– Добър ден, пътят за манастира направо ли е?

– Ааа, нема да го намерите.

– Нищо, ще опитаме, напред ли да продължим?

– Никога нема да го намерите манастира.

– Добре, ама по принцип напред ли е пътят?

– Да, ей там завивате наляво и после само надолу, ама никога нема да го намерите.

– Благодарим. Пишеше, че 20-ина минути пеша е оттук някъде…

– Ааа, не е, много повече е. А и попа никога нема да го намерите.

„Ей там“ се оказва черен път вляво между зелена автобусна спирка и керемидено-оранжева къща. Оставяме колата и след разговора с бабата сме настроени, че ще вървим надолу поне час и в крайна сметка „никога нема да намерим“ нито манастира, нито попа. Попа всъщност не го и търсим, искаме просто да се разходим до манастира.

1-0
Пътят за манастира е между зелената автобусна спирка и оранжевата къща

Пътят е ясно очертан, по-надолу става пътека, на места има дълбоки дупки и неравности и за леки коли не е много подходящ, но за джипове би трябвало да не е проблем, ако някой толкова държи да стигне до манастира с транспорт.

1-0-1
По пътя надолу към манастира

Още не се е раззеленило навсякъде, но е много красиво. Намираме се в Чепън планина. Във всички посоки се виждат планински хълмове, ливади и гори. Минаваме покрай двайсетина коня, които ни наблюдават с интерес. Вероятно са от школата по езда и стрелба „По пътя на коня и лъка“, която се намира в село Лопушня и за която видяхме няколко табели по-нагоре.

1-1
Конете по пътя към манастира

Малко по-надолу, на края на пътя, по който вървим, виждаме манастира. Цялото разстояние оттам, където ни е колата, до края на пътя, където е манастирът, изминаваме за няма и 10-15 минути с нормално, дори бавно темпо, а мястото е много лесно за намиране, няма как да се загуби човек, просто се върви по пътя. Явно в очите на бабата сме изглеждали изключително ненадеждни, които освен че не могат да следват обикновен път, никога не са вървели пеша.

Почти до манастира чуваме силен лай и виждаме средноголямо куче, което тича към нас. За момент се сепваме, тъй като не виждаме да има хора и не знаем дали кучето е агресивно. В момента, в който стига до нас обаче, то изпада в бурна радост и започва да скача. Още един домакин ни посреща пред манастира – магаре, което лежи и когато ни забелязва се изправя и също идва при нас.

2-0-2
Посрещачи пред манастира

Външната порта на манастира е заключена с голям катинар, а отпред има стар джип, кола и каравана. Решаваме, че няма никой и няма да можем да влезем, когато от караваната първо се чува глас „Боби, да млъкваш веднага“, а след малко излиза и собственикът на гласа – белокос и белобрад мъж. Запознаваме се, това е отец Иван – попът, който живее там и който според бабата от селото никога няма да намерим. Боби е кучето, което продължава да обикаля около нас и да скача. Отец Иван го намира преди 7-8 месеца,  малък и уплашен, обезпаразитява го и уж го взима за пазач, но както се убеждаваме и ние – Боби за пазач не става. Магарето е Мима, а по-късно виждаме котка и петел – пълен състав на бременските музиканти 😊. Има и няколко кокошки.

IMG_1721
„Пазачът“ Боби 😊
IMG_1639
Мима
2-2
С Боби и Мима 😊

Отец Иван ни отключва и влизаме в двора на манастира. Там ни посреща истинският пазач Димчо – каракачанка. Отец Иван ни обяснява, че се налага да има пазачи, тъй като няколко пъти е ставал жертва на нападения, единият път докато си реже дърва на циркуляр в двора, някой го напада в гръб и без малко да си отреже ръката на машината. Зад църквата има стари кръстове, правени от брезнишки майстори, поставени върху гробове, в които иманярите смятат, че има злато и ценни предмети и разбиват плочите няколко пъти.

IMG_1685
Димчо пред манастирската чешма

История на Шумския манастир

Не знаем нищо за манастира и разказът на отец Иван ни е много интересен. Освен Шумски, го наричат и Лопушненски манастир, тъй като се намира на еднакво разстояние и от село Шума, и от село Лопушня. Построен е през XI век, а по-късно – през XV век, е разрушен от турците. През XIX век е изграден отново, след видение на местно момче, че на това място е имало манастир и трябва да се възстанови. Българите не вярват, но няколко от турците отиват да проверят и намират на мястото останките от стария манастир. След разрешение от турската власт, църквата е издигната отново върху основите на по-старата църква. Строежът започва през 1861 г. и завършва през 1863 г. По-късно към църквата са построени и други сгради – стопански и жилищни.

IMG_1693
Външната порта на манастира

Манастирът е действащ. Отец Иван го обслужва от 22 години – идва през 1997 г. и го заварва в рушащо се състояние и без ток. Въпреки че от 1978 г. манастирът е обявен за паметник на културата с местно (художествено) значение, изцяло се поддържа от дарения и усилията и труда на отец Иван.

Ток е прокаран през 2001 г., когато в манастира по някакъв повод идва шофьорът на известен бизнесмен, вече покойник. Когато разбира, че отец Иван живее вече 4 години на това място без ток, го съветва да се обърне към шефа му. Отец Иван споделя, че когато отишъл в офиса на бизнесмена, той му показал голям куп с молби и писма за помощ и казал, че не му обещава нищо, но ще види какво може да направи. Седем месеца по-късно, когато отец Иван вече бил забравил за случая, пристига техника и екипи на ЧЕЗ и за кратко време монтират стълбовете и жиците.

На входа на храма има каменна арка с различни релефи – кръст, цветя, розетка, човешка фигура. От едната страна на кръста има шестолъча звезда и под нея ислямски полумесец, обозначаващ, че манастирът се покровителства от валията и никой не може да го разрушава. Над каменната арка има ниша с изображение на Св. Архангел Михаил, а от двете страни на нишата са вградени каменни плочи с имената на ктиторите. Издълбана е и 1863 – годината, през която храмът е издигнат отново.

IMG_1660
Манастирската църква, изградена през 1863 г.
IMG_1659
Манастирската църква, изградена през 1863 г.
IMG_1655
Нишата с изображение на Св. Архангел Михаил над каменната арка на входа на църквата
IMG_1670
Годината, през която храмът е завършен, и други издълбани релефи на входа на храма

Вътрешността на храма е изрисувана с красиви стенописи, а повечето икони от иконостаса са изработени от възрожденски майстори от Югозападна България. Тук-там се виждат пукнатини и разрушения. Отец Иван разказва, че преди време професор от Художествената академия предлага да реставрира част от вътрешността заедно със своите студенти, но не се получава разрешение от институциите, които отговарят. В същото време през 2001 г. комисия от Националния институт по паметниците на културата установява, че нужда от ремонт има, но няма да отпусне пари, тъй като стенописите не са от национално значение.

IMG_1666
Стенописи във вътрешността на църквата
IMG_1662
Стенописи във вътрешността на църквата
IMG_1667
В храма

В двора на манастира има пет оброчни кръста, чешма с два бронзови чучура, над които има кръст, а в зида на оградата са запазени основите на камбанария от 1891 г.

IMG_1679
Отец Иван разказва на Митко за манастира

Друго интересно нещо, което научаваме от отец Иван, е, че единствените манастири в околността, които не са разрушавани от турците, са Разбоишкият манастир „Св. Въведение Богородично“, Маломаловският манастир „Св. Николай Чудотворец“ и манастирът „Св. Николай“ в Дивина махала в село Калотина, в който се е състояла сватбената церемония на цар Иван Александър с втората му съпруга Теодора, от който брак се ражда цар Иван Шишман.

До Разбоишкия манастир сме ходили много пъти, до годечкия манастир „Св. Дух“ също, но другите два, споменати от отец Иван, са ни непознати. Ето къде ще отидем следващия път, когато сме в района.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.