В Африка чрез книгите

Всеки човек има различни страсти. Три от моите най-големи са пътешествията, Африка и четенето. И естествено най-лесно биха могли да се съчетаят чрез четене на книги за пътешествия в Африка😊. Затова реших да пиша за книгите, които са ми харесали, и които са свързани с пътувания и приключения в Африка.

„Сфинкс“, Робин Кук – Египет

Започвам с тази книга неслучайно. Въпреки че е съвсем неангажиращ приключенски роман, за мен тази книга е много лична и буквално е променила живота ми, колкото и това да звучи като клише.

Книгата се разказва за първото посещение в Египет на младата египтоложка Ерика Барън. Още със стъпването си на египетска земя, героинята попада в шеметно приключение, свързано с убийства, черен пазар на древноегипетски ценности, храмове, нощни пътувания с влакове, мистерии в Кайро и Луксор. Спомням си, че когато прочетох книгата, толкова ме завладяха приключенията на младата египтоложка и описанията на храмовете, древноегипетските йероглифни текстове, които Ерика Барън четеше, и чрез които разплиташе загадка след загадка, че неистова пожелах и аз да бъда такава. И станах. Личната ми история ето тук.

„Извън Африка“, Карен Бликсен (Исак Динесен) – Кения

Още една книга, за която близките ми са слушали безкрайно, и която няма как да пропусна. Всъщност първата ми среща с „Извън Африка“ беше с филма със същото име, който толкова ме заплени, че колкото и пъти да го гледам, няма как да ми омръзне. След това, макар и трудно, успях да намеря и книгата, която преди години е издавана на български, но отдавна няма тираж.

„Извън Африка“ е автобиографичен роман за живота в Кения на датската писателка Карен Бликсен. Фамилията на Карен по бащина линия е Динесен. Когато е много млада, се влюбва в един от братовчедите си и му посвещава разказ. За да не се разбере кой го е написал, наивно решава да смени името си с мъжко. Така за първи път използва името Исак Динесен, с което издава по-голяма част от разказите си по-късно.

Действието се развива през първата половина на XX век в Кения. Драматична любовна история между Карен Бликсен и авантюриста Денис Финч Хатън на фона на магичната красота на Африка. Книгата ме кара отново и отново да копнея за преливащите цветове на Африка, за живот сред акации и диви животни, оранжеви залези, безкрайни савани и полъх на вечерен вятър. Писала съм още за филма и книгата тук.   

Когато през 1982 г. американски колекционер попада на неизвестни писма на Ърнест Хемингуей, той прочита в едно от тях следното: „Чел ли си на „Запад в нощта“ на Берил Маркам? Чудовищно добра книга! Засрамих се, защото наричам себе си писател, а пред тази жена съм прост дърводелец.“

„Говорещият със слонове“, Лорънс Антъни – Южна Африка

Истинска история за спасяването на стадо диви слонове, разказана директно от спасителя им Лорънс Антъни – известен природозащитник, изследовател, еколог и писател, който посвещава целия си живот на съхраняването на дивата природа и животните.

Лорънс Антъни притежава резервата Тула Тула в Зузуленд, Южна Африка. Един ден получава обаждане, в което му обясняват, че той е последната надежда за стадо диви „проблемни“ слонове и ако не се съгласи да ги приеме в своя резерват, те ще бъдат умъртвени. Лорънс приема предизвикателството, слоновете пристигат и започва бавен и труден процес за установяване на връзка с тях.

Вдъхновяваща история за борба, смелост, отдаденост, опасности, преданост и най-вече любов.

Това, което ме впечатли изключително, е фактът, че когато Лорънс умира от инфаркт през 2012 г., на възпоменателната церемония се случва нещо невероятно: стадото слонове, което той спасява от смърт, пристига внезапно след повече от 12 часа преход и застава на бдение около къщата, където не са идвали от години. Прекарват така два дни, без да ядат и да пият вода, след което се оттеглят бавно обратно в джунглата. Никой не знае как са разбрали за смъртта на своя спасител, но е известен факт, че слоновете страдат за своите близки.

„Любовта ми Африка“, Дафни Шелдрик – Кения

Още една история, разказана от първо лице. История за живот, посветен на спасяването на дивата природа, грижата за осиротели африкански животни и борбата срещу бракониерството. Автобиографичен разказ на родената и израстнала в Кения Дафни Шелдрик.

Романът неслучайно се казва „Любовта ми Африка“, любовта наистина прелива от всяка страница. Любов към животните и дивата природа, но и силна любов между Дафни и съпруга ѝ Дейвид, чиято ранна смърт я вдъхновява за многото дейности, с които се занимава. Сред тях са основаването на световноизвестния център за диви животни „Дейвид Шелдрик“, както и сиропиталището за диви животни, близо до Найроби. Изключително постижение е и фактът, че Дафни първа в света постига успех в отглеждането на новородени слончета в изкуствени условия.

От години „следя“ Дафни и дейностите ѝ в социалните мрежи, но за съжаление през април 2018 тя почина. Достоен и вдъхновяващ живот, оставил след себе си много последователи, които вярвам, че ще продължат делото ѝ.

„Африкански бележник“, Валери Петров – Египет, Судан, Танганайка, Занзибар, Уганда

Не знаех, че известният ни поет, писател, драматург и преводач Валери Петров е написал тази книга-пътепис за Африка и когато я видях, помислих, че става въпрос за съвпадениe на имена. Книгата е от 1965 г., когато Танганайка и Занзибар все още не са се обединили в Танзания и са две отделни държави. В „Африкански бележник“ Валери Петров разказва увлекателно за пътуванията си в Египет, Судан, Танганайка, Занзибар и Уганда.

Той е най-известният немски зоолог, а също и ветеринарен лекар, дългогодишен директор на зоологическата градина във Франкфурт, автор на много книги и филми за животни, дори през 1960 г. получава Оскар за документалния филм „Серенгети не трябва да загине“. За съжаление този филм е свързан и с трагично събитие – по време на заснемането загива синът му Михаел при сблъсък на самолета му с лешояд.

След смъртта на Бернхард Гжимек, урната с праха му е пренесена в Танзания и погребана в кратера Нгоронгоро, до гроба на сина му Михаел. Преди няколко години, когато за първи път отидохме в Танзания и посетихме Нгоронгоро, успяхме да намерим мястото, на което в момента има изградена пирамида.

Книгите на Джой Адамсън

Още едно ехо от детските години, когато по нашите телевизии нямаше „Анимал планет“ и „Нешънъл джиографик“. Помня с какво вълнение четях историите на Джой Адамсън за живота под открито небе, за срещите с животните и грижата за тях. За съжаление, в най-голяма опасност за Джой се превръщат не дивите животни, сред които живее, а най-жестокото същество – човекът. Убита е от един от нейните бивши служители, като се смята, че зад престъплението стоят интереси на бракониери.

Романите на Уилбър Смит

Завладяващи приключенски романи, чието действие се развива в Африка. Съвсем естествено, тъй като авторът Уилбър Смит е роден в Замбия, получил е образованието си в Зимбабве и живее в Кейптаун, Южна Африка.

Романите, които аз съм чела са: „Един сокол лети“, „Златната лисица“, „Целувката на гепарда“, „Речният бог“ и „Пустинният бог“.

Без да имат особена историческа достоверност, романите са много приятни и подходящи за приближаващите летни месеци😊.

Дамска детективска агенция № 1, Алегзандър Маккол Смит – Ботствана

Криминална поредица, чието действие се развива в Ботствана. Главен герой е Прешъс Рамотсве – дъщеря на миньор, която се преквалифицира в частен детектив и става собственик на първата в Ботсвана дамска детективска агенция.

Книгите от поредицата са леки и изпълнени с хумор. На фона на криминалната нишка се разкриват красотата на Ботсвана и битът и душевността на местните жители.

Ще представя следващите книги само като списък със заглавие на книгата, име на автор и страна, в която се развива действието, тъй като се опасявам, че иначе тази публикация ще стане прекалено дълга, а все пак целта ми е да съм полезна, а не да отегчавам☺. Разбира се, някои от книгиге ми харесват повече, други – по-малко, но мисля, че подобен списък би бил полезен за хора, които търсят и се интересуват от книги, свързани с Африка. Възможно е и да изпускам някоя книга, но ще добавям допълнително, ако се сетя или прочета нещо ново😊.