Някога, много отдавна, през първо хилядолетие пр.н.е., на 6 км северно от древната персийска столица Персеполис, в скали, високо в планината, са изсечени скални гробници и барелефи. Въпреки че те са от времето на династиите на Ахеменидите и Сасанидите, на мястото има и по-стари гробове и релефи, което е свидетелство, че некрополът се използва още преди периода на Персийската империя. Най-старият релеф от тях изобразява човек с еламски черти, облечен с нетипично за персите облекло, за когото легендите разказват, че е митичният Рустам, един от главните герои в епоса „Шахнаме“ („Книга на царете“). Смята се, че именно неговото име е дало и името на целия некропол. Мястото се нарича Нагш-е Рустам и представлява комплекс от царски гробници на владетели от династията на Ахеменидите, изсечени около V-IV век пр.н.е, както и по-късни барелефи от времето на династията на Сасанидите, изсечени около III век сл.н.е. Наричат некропола също и „Персийските кръстове“, както и „Салииб„, което на арабски означава „кръст“. Причината за това е формата на входа на гробниците, която прилича на кръст. Разбира се, тези кръстове нямат нищо общо с християнството, появило се няколко века по-късно. Входът на всяка гробница се намира в центъра на кръста и води до малка камера, в която е разположен саркофагът с тялото на царя.
Царските гробници в Нагш-е Рустам са четири. За едната се знае със сигурност, че е на Дарий I (наричан още Дарий Велики). Доказателство за това е надпис и релеф над входа на гробницата. Той управлява между 522 и 486 г. пр.н.е. и по това време Персийската империя достига най-големия си разцвет. За останалите три гробници се предполага, че са на наследниците на Дарий I – Ксеркс I, Артаксеркс I и Дарий II. Съществува и пета недовършена гробница, за която историците смятат, че е възможно да е на Артаксеркс III или Дарий III.
Както вече споменах – освен царските гробници от династията на Ахеменидите, част от некропола Нагш-е Рустам са и барелефи от времето на Сасанидската династия. Това са седем барелефа, изсечени през II-III век сл.н.е., които изобразяват различни сцени.
Едно от най-интересните неща на територията на некропола Нагш-е Рустам е „Кубът на Зороастър“. Това е правоъгълна кула от бял варовик от времето на Ахеменидите, изградена около V век пр.н.е. Висока е около 14 метра, а всяка една от стените е с ширина около 8 метра. Каменна стълба с 30 стъпала преминава през единствения вход на кулата и води до вътрешната камера. Блоковете, от които е изградена постройката, са от камък и са поставени един върху друг, без да се използва хоросан. Между другото, първите, които използват сместа от пясък, вар и вода като спойващо вещество, са жителите на древното селище Тепе Сиалк в област Хорасан в Източен Иран, от където идва и наименованието хоросан в българския език.
Оригиналното име на кулата не е известно. Надпис на една от стените свидетелства, че по време на Сасанидите постройката се нарича Бон Ханак, а според историците съвременното си име „Кубът на Зороастър“ кулата получава около XIV век, когато е открита от европейците.
Има различни предположения за предназначението на кулата – мавзолей на ахеменидски владетел; обсерватория; съкровищница, в която се съхраняват важни документи; светилище на зороастрийската богиня на водата и плодородието Анахита, където стои статуя на богинята. Все пак, по-голямата част от археолозите, сред които и известният професор от Чикагския институт по ориенталистика Ерих Шмид, смятат, че кулата е зороастрийски „храм на огъня“, който се използва като място за поклонение и церемонии. Огънят е най-свещеният елемент в религиозните вярвания на зороастрийците и се поддържа вечно горящ в храмовете на огъня.
Докато разглеждаме кулата „Кубът на Зороастър“, Лесан, който ни придружава, ни разказва за едни други кули – кулите дахма, или както още се наричат „Кулите на мълчанието“.
„Кулите на мълчанието“ са свързани с края на човешкия живот и зороастрийската погребална традиция. Те представляват кръгли кули, разположени на възвишение. Когато човек умре, зороастрийците пренасят тялото му там и го оставят на покрива, за да бъде оглозгано от грабливите птици, обикновено лешояди. Покривът е плосък и е разделен на три концентрични кръга – телата на мъжете се полагат в най-външния, жените са в средния, а децата – в най-вътрешния. Звучи страховито, но смисълът на това действие се изразява в следното: според зороастризма, когато човек умре, тялото му е обладано от нечисти зили. Когато бъде оставено на бавното въздействие на слънцето и вятъра и когато птиците го изядат, тогава нечистите сили са унищожени, а духът на умрелия – успокоен. Щом от тялото останат само костите, идва специално подготвен човек, наречен насасалар, който събира костите и ги поставя в дупка в центъра на кулата.
В началото на XX век, практикуващите зороастризъм в Иран постепенно прекратяват този погребален ритуал и започват да полагат своите починали близки в гробища, в които обаче гробовете са облицовани с камъни и измазани с цимент, тъй като според зороастризма труповете не трябва да имат допир със земята. Допреди 50 години в Язд, заедно с полагането на мъртвите в гробища, се практикува и традиционният зороастрийски ритуал с излагане на телата в „Кули на мълчанието“, но от 1970 г. той е официално забранен със закон в Иран.
Огледалото на Мира 