Вярвате или не, но снощи бях за няколко часа в Индия. Дори се върнах два века и половина назад във времето и попаднах в колониална Индия в средата на XVIII век. Прекарах неусетно три часа и половина в компанията на върховен жрец на бог Брама и младата му дъщеря; красив английски офицер; индийците, борещи се за освобождение от британския колониализъм; и английските нашественици.
Как всъщност успях да стигна до Индия?
Ами, много просто – с билет, но не за самолет, а за операта „Лакме“ в Софийската опера и балет😊.
Избрах точно това представление заради силния интерес към Ориента, който имам още от дете. За мен това е магичен свят на султани и махараджи, вълшебни лампи, летящи килимчета и джинове.
Какво разбрах предварително за операта „Лакме“?
Неин композитор е французинът Лео Делиб. За първи път операта е представена на 11 април 1883 г. в Гранд опера в Париж и разказва за събития, случили се близо век по-рано от момента на написването ѝ. Премиерата на българска сцена е на 13 септември 1936 г. в Софийската опера и балет. През 1956 г. операта се появява отново, този път на сцената на Старозагорската народна опера, а през 1961 г. е третото българско представяне на „Лакме“ – в Русенската опера.
Нямах конкретни очаквания, тъй като отдавна не бях ходила на опера, но определено бях нетърпелива и развълнувана.
И така, денят на представлението дойде. Тръгваме към операта по-рано, тъй като се притесняваме, че заради неочакваните за края на месец март обилни снеговалежи може да има задръсвания и да закъснеем. Доста сме подранили, но така пък имаме време за чаша бяло вино и спокойно да разгледаме обстановката.
Първото нещо, което ми прави впечатление, е младата публика. Не знам какво съм очаквала да видя, но се учудвам, че навсякъде около мен виждам млади хора. При това усмихнати и облечени с официални дрехи. Хм, има нещо притеснително в това, че такива неща ми правят впечатление, би трябвало усмихнати хора с хубави дрехи да е нещо нормално, а не някакво събитие😊.
Разбира се, веднага ми прави впечатление и обстановката. Много светло и празнично, високи и пищно украсени тавани, плътни завеси в цвят бордо. Тоновете са меки и ненатрапчиви, но в същото време остава усещането за цвят и уют.
Взимаме програма, заемаме местата си и приказката започва.
За какво се разказва?
„Лакме“ е красива приказка за забранена любов, дълг, чест, кърваво отмъщение, саможертва. Действието се развива в средата на XVIII век, когато индийците се борят за освобождение от британския колониализъм. Главните герои са Нилаканта – върховен жрец на бог Брама, неговата млада дъщеря Лакме и красивият английски офицер Джералд, в когото тя се влюбва. Дълбоко в непроходимата гора е скрит таен храм, където индийците, водени от Нилаканта, се молят на Брама за помощ в борбата им срещу англичаните. Именно в този храм, сред дивата красота на природата, двамата влюбени се срещат за първи път. Следват драматични събития и обрати, които в крайна сметка довеждат до трагичния край на историята.
Към края на представлението си спомням сцената от филма „Хубава жена“, когато героинята на Джулия Робъртс се разплака от вълнение при срещата си с операта за първи път. Помня и репликата на героя на Ричард Гиър, който ѝ каза, че има два типа хора – такива, които се влюбват завинаги в операта, и такива, които остават безразлични. Е, ако това са възможните два варианта, аз определено съм от първия тип хора.
А докато ние сме потънали в магията на „Лакме“, навън е станало още „по-пролетно“😊.
И тъй като съм египтолог и скоро ми предстои поредното пътуване до Египет, нямам търпение за нова среща с операта, след като се върна. Избрала съм „Аида“ от Джузепе Верди. Точно като за египтолог😊 – действието се развива в Египет, а една от версиите е, че е написана по случай откриването на Суецкия канал. Етиопска принцеса в Египет, завоевател, тежки избори – достатъчно интригуващо. Очаквам с нетърпение😊!
Огледалото на Мира 