"Лакме" – индийска приказка за забранена любов

Вярвате или не, но снощи бях за няколко часа в Индия. Дори се върнах два века и половина назад във времето и попаднах в колониална Индия в средата на XVIII век. Прекарах неусетно три часа и половина в компанията на върховен жрец на бог Брама и младата му дъщеря; красив английски офицер; индийците, борещи се за освобождение от британския колониализъм; и английските нашественици.

Как всъщност успях да стигна до Индия?

Ами, много просто – с билет, но не за самолет, а за операта „Лакме“ в Софийската опера и балет😊.

img_0545
Пред сградата на Операта
img_0551
Пред сградата на Операта
img_0557
Фрагмент от фасадата на Операта

Избрах точно това представление заради силния интерес към Ориента, който имам още от дете. За мен това е магичен свят на султани и махараджи, вълшебни лампи, летящи килимчета и джинове.

Какво разбрах предварително за операта „Лакме“?

Неин композитор е французинът Лео Делиб. За първи път операта е представена на 11 април 1883 г. в Гранд опера в Париж и разказва за събития, случили се близо век по-рано от момента на написването ѝ. Премиерата на българска сцена е на 13 септември 1936 г. в Софийската опера и балет. През 1956 г. операта се появява отново, този път на сцената на Старозагорската народна опера, а през 1961 г. е третото българско представяне на „Лакме“ – в Русенската опера.

Нямах конкретни очаквания, тъй като отдавна не бях ходила на опера, но определено бях нетърпелива и развълнувана.

И така, денят на представлението дойде. Тръгваме към операта по-рано, тъй като се притесняваме, че заради неочакваните за края на месец март обилни снеговалежи може да има задръсвания и да закъснеем. Доста сме подранили, но така пък имаме време за чаша бяло вино и спокойно да разгледаме обстановката.

Първото нещо, което ми прави впечатление, е младата публика. Не знам какво съм очаквала да видя, но се учудвам, че навсякъде около мен виждам млади хора. При това усмихнати и облечени с официални дрехи. Хм, има нещо притеснително в това, че такива неща ми правят впечатление, би трябвало усмихнати хора с хубави дрехи да е нещо нормално, а не някакво събитие😊.

Разбира се, веднага ми прави впечатление и обстановката. Много светло и празнично, високи и пищно украсени тавани, плътни завеси в цвят бордо. Тоновете са меки и ненатрапчиви, но в същото време остава усещането за цвят и уют.

Взимаме програма, заемаме местата си и приказката започва.

img_0591
Таванът в Операта

img_0605

За какво се разказва?

„Лакме“ е красива приказка за забранена любов, дълг, чест, кърваво отмъщение, саможертва. Действието се развива в средата на XVIII век, когато индийците се борят за освобождение от британския колониализъм. Главните герои са Нилаканта – върховен жрец на бог Брама, неговата млада дъщеря Лакме и красивият английски офицер Джералд, в когото тя се влюбва. Дълбоко в непроходимата гора е скрит таен храм, където индийците, водени от Нилаканта, се молят на Брама за помощ в борбата им срещу англичаните. Именно в този храм, сред дивата красота на природата, двамата влюбени се срещат за първи път. Следват драматични събития и обрати, които в крайна сметка довеждат до трагичния край на историята.

img_0610

img_0613

img_0623

Към края на представлението си спомням сцената от филма „Хубава жена“, когато героинята на Джулия Робъртс се разплака от вълнение при срещата си с операта за първи път. Помня и репликата на героя на Ричард Гиър, който ѝ каза, че има два типа хора – такива, които се влюбват завинаги в операта, и такива, които остават безразлични. Е, ако това са възможните два варианта, аз определено съм от първия тип хора.

А докато ние сме потънали в магията на „Лакме“, навън е станало още „по-пролетно“😊.

img_0601

И тъй като съм египтолог и скоро ми предстои поредното пътуване до Египет, нямам търпение за нова среща с операта, след като се върна. Избрала съм „Аида“ от Джузепе Верди. Точно като за египтолог😊 – действието се развива в Египет, а една от версиите е, че е написана по случай откриването на Суецкия канал. Етиопска принцеса в Египет, завоевател, тежки избори – достатъчно интригуващо. Очаквам с нетърпение😊!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.