Сутрешен полет от Техеран за Исфахан. Докато се движим към паспортните гишета се сещам за спечелилия няколко оскара филм „Арго“, направен по действителен случай за спасяването на шестима служители на американското посолство в Техеран по време на ислямската революция в Иран от 1979 г. Героят на Бен Афлек (който е и режисьор на филма) извежда успешно бегълците от летището под носа на страховитите митничари.
Настроени сме за сериозни проверки на международното летище Махрабад в Техеран и сме приготвили всичко – паспорти, билети, торбичките с течности на удобно за изваждане място. Да, ама не, както казваше известният журналист Петко Бочаров, лека му пръст. Не ни проверяват изобщо – нито багажа, нито нас, дори паспортите не ни искат никъде, само разпечатките с електронните билети показваме на едно място и се качваме на самолета. Можеше съвсем други хора да се качат вместо нас, чак обидно да ти стане, че изобщо не ни проверяват😊 – все пак сме в Иран, според всички предварителни приказки всичко трябваше да е много строго, да ни проверяват навсякъде и за всичко, пък те даже и на летището не ни закачат.
Разстоянието, което прелитаме, е около 350 км, полетът е кратък и за по-малко от 40 минути пристигаме в Исфахан. Както и в Техеран, екскурзоводът, когото сме уговорили предварително, е дама – казва се Бахар, на не повече от 28-30 години и ни чака усмихната на летището с табела с имената ни. Въпреки че е едва 8 сутринта, вече се усеща августовската жега и влага. Минаваме за кратко през хотела, за да си оставим багажа и да си вземем душ, и вече сме готови за подвизи в Исфахан😊.
Опитай да не съжаляваш за времето текущо.
Душата си недей мъчи ни с минало, ни със идущо.
Съкровищата свои харчи, дорде си жив,
Защото пак на оня свят ще стъпиш неимущ ти.
Омар Хайям
Няма как в пътепис за Исфахан да не спомена прочутия ирански поет, математик, астроном, лекар, енциклопедист Омар Хайям. В наши дни той е познат главно като поет, но приживе е известен най-вече като астроном. Омар Хайям живее и твори близо 20 години в Исфахан, след като през 1074 г. селджукският султан Малик Шах I и неговият везир Низам ал-Мулк го канят в Исфахан да ръководи изграждането на голяма обсерватория. Създава и карта на звездното небе, която за съжаление днес е изгубена.
През XI век в Исфахан живее и работи и известният лекар, философ, поет, естествоизпитател и музикант Ибн Сина, популярен с латинизираната форма на името си – Авицена.
Исфахан е град на 2500 години, столица на Персийската империя по времето на династията на Сефевидите между XVI-ти и XVIII-ти век. Град, наричан в древността „половината свят“. В момента е третият по големина град в Иран. Разположен е в подножието на планината Загрос, на 1574 м надморска височина, в плодородната долина на река Заяндеруд. През Исфахан преминават важните търговски пътища, които в древността свързват Китай с Османската империя и Персийския залив с Русия.
Първото, което ще разгледаме, е джамията Джаме („Петъчната джамия“). Бахар ни обяснява, че преплитането на различните архитектурни стилове правят Петъчната джамия с купола Тадж ал Мулк един от най-интересните и стари паметници в Иран. Затова от 2012 г. джамията е включена в списъка с паметници на културата на Юнеско. А площта ѝ от над 20000 кв. м я прави една от най-големите джамии в света. Дворът е с размери 170 на 140 м с четири айвана, ориентирани по посоките на света. Строителството й започва през 771 г. и до края на XX век нееднократно е достроявана и реконструирана.
След Петъчната джамия продължаваме към арменския квартал Джулфа, където се намира арменската катедрала Ванк и музея към нея. Кварталът е много приятен, пълен е с малки сладкарници, магазини, ресторанти, има и много православни църкви. Пълното име на църквата е Катедрален храм на Светите сестри, а името „ванк“, което на арменски означава „храм“, постепенно се превръща в официално наименование на катедралата. Построена е в началото на XVII век по времето на сефевидския шах Абас I Велики и е главен храм на арменската църква в Иран.
Музеят към катедралата съдържа над 700 ценни експоната, сред които: указ на шах Абас I за създаване на арменския квартал Джулфа; няколко други указа на шах Абас I, чрез които се осъжда преследването на арменци; първата печатна книга в Иран; картини, гоблени, чаши, костюми от епохата на Сефевидите, както и различни снимки, документи и предмети, свързани с турския геноцид над арменците от 1915 г. На мен едно от най-интересните неща в музея ми е най-малката книга в света, тежаща само 0.7 гр.
Почти обяд е и решаваме да хапнем някъде, преди да продължим обиколката на Исфахан. Малко сме уморени вече от жегата и от обикалянето, и влизаме в първия ресторант, който виждаме съвсем наблизо. Още отвън се усещат примамливи аромати на подправки и вкусни манджи. Вътре е хладно, поръчваме си веднага и любимия ни откакто сме в Иран айран с мента. Докато обядваме, Бахар ни разказва за себе си и семейството си, за това къде е пътувала извън Иран, какви хобита има. Гледайки срещу себе си това младо усмихнато момиче, пълно с планове и мечти, с което си говорим като стари приятели от години, за пореден път си давам сметка колко измислени, изкуствени и вредни са всички насаждани предразсъдъци на база религия, етнос, държава.
Следващата ни цел е Мостът на 33-те арки (Si-o-se-pol), един от 11-те моста в Исфахан.
Тръгваме по главния булевард „Чахан бах“, който ни отвежда до него. Мостът е построен през периода 1599-1603 г. по време на управлението на шах Абас I Велики и с дължината си от 297.76 м е най-дългият мост над река Зайандеруд.
Съседният мост Хаджу (Pol-e Khaju) е един от най-красивите в Исфахан. Построен е през 1650 г. по времето на сефевидския шах Абас II върху основите на по-стар мост. Има 23 арки, дължината му е 133 м, а ширината – 12 м.
Вече е следобед, жегата и влагата направо ни спират дъха, почти никой няма по улиците, температурата е над 40 градуса. Решаваме да се приберем и ние за няколко часа в хотела на хладно.
По-късно вечерта излизаме на разходка в района на моста Хаджу, който е особено красив по това време, тъй като 23-те му арки са осветени. Към 22 ч е, жегите са отминали и всички са навън. Цели семейства с деца, баби, дядовци, кучета са насядали по тревата. Отвсякъде се чува висок говор и смях, децата тичат и играят наоколо, бебета с боси крака спят в колички или на одеяла на тревата. Всички си носят кошници с храна, чайници, някои даже си носят и телевизори. Някакъв вид нощен пикник, който продължава до късно през нощта. Това е нормална практика за най-горещите летни месеци.
Първото място, на което отиваме на другия ден, е дворецът Чехел Сутун. Намира се край дълъг воден басейн сред много зеленина в центъра на парк. Името му означава „40 колони“ и идва от 20-те колони, поддържащи двореца, чието отражение във водата отпред ги прави да изглеждат като 40. Построен е през XVII век по времето на шах Абас II. Залите в двореца са украсени с фрески, изобразяващи събития от сефевидската епоха. В централната част на двореца се намира залата за приеми на шах Абас II. Стените и таванът ѝ са украсени с орнаменти в сини, червени, смарагдово зелени и златни тонове. За украса на интериора на двореца са използвани няколко килограма злато. Дворецът също е един от обектите в списъка на Юнеско.
Време е и за най-голямата забележителност в Исфахан. Това е площадът Нагш-е Джахан, наричан още Имамски площад. До Ислямската революция през 1979 г., когато шах Пахлави е свален, площадът се казва Шахски площад. Съвременният облик на площада се оформя през XVI-XVII век, след като шах Абас I Велики през 1589 г. премества столицата на Иран в Исфахан и започва активно строителство.
Площад Нагш-е Джахан е едно от най-големите обществени пространства в света, смайващо с красотата си. Не случайно също е включен в списъка с обекти на културното наследство на Юнеско. По средата на площада има огромен фонтан.
В южната част на площада се намира Имамската джамия (Шахската джамия), най-високата сграда в Исфахан с височина на главния купол от 52 м. Построена е за период от 30 години през XVII век по времето на шах Абас I. Красотата ѝ както отвън, така и отвътре, е смайваща. Украсена е с уникални мозайки, орнаменти и картини. Най-впечатляваща е акустиката вътре – дори и шепот от другия край на джамията се чува ясно. Много често някой от посетителите застава в центъра и започва да пее. Точно това се случва и докато ние сме вътре – мъж на около 60 години почти ни разплака с изпълнението си на оперна ария, невероятно изживяване.
В източната част на площада е джамията „Шейх Лотфолах“, също изградена по времето на Абас I Велики. Тя е сред най-изящните паметници на иранската архитектура по време на Сефевидите. Джамията няма минарета, а синьо-бежовият ѝ купол е изключително красив и е украсен с мозайка с цветя и лози.
В западната част на площада, срещу джамията „Шейх Лотфолах“, се намира дворецът Али Капу. Той представлява правоъгълна сграда на 7 етажа, като до всеки от етажите се стига по спираловидно стълбище. На шестия етаж се намира музикалната стая с дълбоки ниши в стената, които създават ефекта на акустиката. Тук шах Абас I Велики се наслаждава на различни музикални изпълнения и концерти. От терасата на двореца се открива невероятна гледка към площада.
В северната част на площада е Големият исфахански покрит базар. Той се простира на почти два километра и предлага цялото изобилие от произведения на изкуствата, занаятите и кулинарията – керамика, бродерия, ръчно тъкани килими, щамповани тъкани, кована мед, всякакви плодове, зеленчуци, подправки, меса, сувенири. Пълно е с кафенета и малки ресторанти. Едно от нещата, с които ще запомня Исфахан, и Иран като цяло, е невероятно вкусният сладолед, който хапваме навсякъде, особено любим ми става този с шафран.
Как нежно вятърът целува на розата страните,
Как светли са лицето мило, поляните, реките!
Отминалото не обсъждай! Изтляха му следите.
Живей щастливо във момента! Как хубави са дните!
Омар Хайям
Огледалото на Мира 