Топъл есенен ден в началото на октомври. Потегляме за втори път през последните десет дни към магичното село Пирин. Седмица по-рано, когато прекарахме няколко дни в селото, то ни завладя с дивата си природа, легендите за змейове и откраднати невести, къщите, накацали от двете страни на река Пиринска Бистрица. Отново се настаняваме в къщата на известната народна певица Любимка Бисерова. Този път целта ни е да се качим на връх Ореляк, най-високия връх в Среден Пирин.
„Дойде ли есен, не ходете в бижутерията, за да видите злато. Отидете в парка.“ – Мехмет Мурат Илдан
Ранната есен винаги е била любимият ми сезон. Пък и аз съм си „есенно чедо“, родена съм в края на октомври. А както казва писателката Луси Монтгомъри – „Толкова съм щастлива, че живея в свят, в който има октомври!“😊
След шумното, пълно с адреналин и забързани дни лято, когато сякаш задължително трябва да си весел и щастлив, с тихи меки стъпки идва есента. Обува дебелите чорапи, завива се с топъл шал и бавно се настанява с книга в ръка край пращящия огън на камината. Денят се скъсява, животът в природата забавя своя ритъм. Сетивата ни стават по-чувствителни към нещата, които ни заобикалят. Усещаме полъха на вятъра покрай лицето, мириса на безшумния дъжд, дочуваме проскърцването на дървото в двора. Да оставим есента да проникне в нас и да ни донесе уют, топлина и хармония, вместо да се оплакваме и да ѝ се съпротивляваме. Време е за вглъбяване и презареждане. Есента е мирис на печени чушки и зряла тиква, на първи пушеци от комините и пукане на дърва в печката. Какво по-красиво от ранната есен, събрала в себе си цветовете и красотата на всички сезони?!
Както и предишния път, Любимка Бисерова ни посреща изключително гостоприемно. Печката бумти, домашната ракия е вледенила чашите, топъл хляб стои завит с кърпа на масата. Адвокатът-ловец, с когото се запознахме миналата седмица, също е тук. Обхват на телефоните почти няма, телевизор има, но никой не иска да го включва. Вечерта минава сред разговори, песни и смях.
На другия ден сутринта, познатата ни от миналата седмица баба Неда е дошла. Радва ни се сякаш сме стари приятели. Любимка ни е приготвила за закуска мекици със сладко от малини и домашно сирене. Аз обикновено не закусвам, но в този случай няма как да не хапна и аз.
Меките непарещи слънчеви лъчи вече огряват наоколо. Есента е нашарила планинските склонове с жълти, кафяви, зелени и червени багри. Време е за връх Ореляк😊.
Името на върха се свързва с легенда за млада орлица. Всяка година тя отглеждала своите рожби в непристъпно гнездо на западния склон на върха. Веднъж обаче ловец стигнал до гнездото и откраднал малките орлета. Когато майката се върнала в гнездото с храна за малките си и не ги намерила, тя изпаднала в ужас и започнала да ги търси. Видяла ловеца покрай местността Добро поле, който носел удушените орлета. Нахвърлила се яростно върху него, избола му очите и после го разкъсала на парчета, които вятърът разнесъл из Добро поле. Орлицата разперила криле и се върнала при гнездото, където от мъка се вкаменила. И наистина, като се погледне от село Пирин, връх Ореляк прилича на вкаменен орел.
Невярващите на легендата за вкаменената орлица разказват, че върхът се нарича Ореляк заради орлите, които кръжат над него и гнездят по стръмните му и непристъпни северозападни склонове. За съжаление, след построяването на радиотелевизионната кула на върха, тези птици все по-рядко могат да се видят там.
Връх Ореляк се споменава и в легендата за Гинчовата къща в село Пирин. Местните разказват, че змеят Гинчо, който построил къщата, живее в пещерата Змейовата дупка в подножието на върха и гони буреносните облаци, за да пази селото от градушки. Пещерата е достъпна само за добре подготвени катерачи, а районът около нея е изключително красив.
Връх Ореляк е висок 2099 м и е най-високият връх в Среден Пирин. Нарича се още Орелек и Орльови скали. Издига се на север от връх Баба и на северозапад от връх Чала и е единственият двухилядник в Среден и Южен Пирин. Представлява триглав купол, чиито западни склонове се спускат много стръмно към долината на река Пиринска Бистрица, а югоизточните – по-полегато към местността Добро поле. Ниската част на северните склонове е в обхвата на резерват Ореляк. Въпреки че билото е голо и скалисто и има оскъдна тревиста растителност, през лятото могат да се видят много красиви планински растения, сред които ароматният пирински чай (sideritis scardica), известен и като мурсалски чай.
Има няколко маршрута за изкачване на върха. Най-популярният е този от хижа Попови ливади, до която се стига по добре поддържан асфалтов път.
От хижата до върха се следва червена маркировка, направена от хижаря на хижа Попови ливади Митко Пирнарев. Пътеката, по която се движим, е много красива. Първата половина преминава през гората, а втората е на открито. Скоро след началото на маршрута, стигаме до беседка, от която се открива чудесна гледка към върховете отсреща – Мутóрок, Ушите и Свещник, и към равнините край Гоце Делчев.
За около два часа стигаме до върха, без да срещаме други хора. Във всички посоки се откриват невероятно красиви гледки – Северен Пирин, Рила, Родопи, Боздаг, Южен Пирин, Славянка, Беласица и Огражден. Радиотелевизионната кула, за която споменах по-горе, е изградена почти на самия връх. Височината ѝ е 96 м. Докато се изкачваме, не забелязваме, но сега виждаме каква отвесна пропаст надолу представляват западните склонове на върха.
Връщаме се по същия маршрут – за по-малко от два часа стигаме до хижа Попови ливади, където сме си оставили колата, и оттам – обратно в село Пирин, където ще прекараме още една уютна вечер в приятна компания.
Огледалото на Мира 