След прекарания почти цял ден в пътешествие из Голямата рифтова долина и езерото Богория, в късния следобед продължаваме към друго от рифтовите езера – Накуру.
На път за езерото Богория преминахме през Екватора, без да спираме. За да стигнем до Накуру, се връщаме по същия път и отново го пресичаме. Този път обаче спираме. Започва да вали. Докато си правим снимки на Екватора под дъжда, пристигат няколко жени, които носят съд с вода. Ще ни правят демонстрация за посоката на движение на телата в Северното и Южното полукълбо.
Точно на екватора сме, слагат клечка в съда с вода и тя стои неподвижно. Преместваме се с няколко крачки в Северното полукълбо и клечката започва да се движи по часовниковата стрелка. Отново всички се местим, този път преминаваме две-три крачки в Южното полукълбо и клечката започва да се движи в посока, обратна на часовниковата стрелка. Макар че доста учени се отнасят скептично към тези демонстрации, на нас ни е интересно, а на всичкото отгоре не ни искат бакшиш (невероятно!), което направо си е доказателство за достоверност😊.
Пристигаме при езерото около 5 ч. привечер, нямаме много време, преди да се стъмни. Движим се по тесен път, от двете ни страни кротко пасат жирафи, кафърски биволи и различни видове антилопи, лъвска глава се подава над тревата, маймуни седят почти на пътя и ни наблюдават като преминаваме.
Накуру е едно от рифтовите езера, които се намират в огромните пукнатини в Голямата рифтова долина. От 1961 г. е защитена територия, както и околните планини и савани.
Както и при езерото Богория, по бреговете на Накуру живеят огромни ята розово фламинго, които се хранят с растящите в него водорасли. Имаме късмет да сме тук през октомври, когато броят им е най-голям. В парка живеят още около 400 вида птици и бозайници. Сред тях са и редките видове бял и черен носорог, чието съществуване доскоро е било силно застрашено заради бракониерството. През последните години се провеждат акции за стимулиране на размножаването им от природозащитници и служители на парка и дано това доведе до запазването на тези редки животни.
Към 6 и половина слънцето залязва за няколко минути и тръгваме към град Накуру, който се намира на около час път от езерото, там ще нощуваме и на другия ден рано сутринта потегляме за Масай Мара.
Огледалото на Мира 