Бедуински лагер, Синай, Египет

“Този, който споделя с мен въздуха и изгрева, не трябва да ми бъде враг”
Бедуинска поговорка

Поради факта, че освен икономист, по образование и интереси съм и египтолог, и арабист, от време на време пътувам из Арабския свят, най-често Египет. При едно от пътуванията ми в Египет прекарах месец и половина през лятото в Кайро. През почивните дни от седмицата с една групичка, състояща се от австриец, швейцарец, германка, англичанка и мен, пътувахме из различни части на Египет.

Веднъж поради празници се събраха повече почивни дни и решихме да ги прекараме на Синайския полуостров в бедуински лагер, за който австриецът беше чувал преди време. Наехме кола и за 9 часа, прекосявайки Суецкия канал, пристигнахме от Кайро до бедуинския лагер. Той се намира в източната част на Синайския полуостров, на брега на залива Акаба, между Таба и Нувейба, в близост до Синайския манастир.

Пристигнахме вечерта, бедуините ни посрещнаха и ни настаниха в хижи от бамбук, разположени на пясъка, буквално на метър-два от водите на Червено море. В хижите, пригодени за двама човека, имаше само по един дюшек за спане, който през нощта изнасяхме пред самите хижи и спяхме на открито. В лагера ток имаше само вечер за час-два, но не се усещаше липсата му. Бедуините приготвяха изключително вкусната храна в гърнета под земята и хляб върху жар, през деня ни учеха да ловим риба в морето с шише и връв, да яздим камили и коне, но основно времето хората там прекарваха в разговори помежду си под една широка тента. А хората, които бяха в бедуинския лагер по това време, бяха от най-различни националности и с най-различни професии – IT мениджър в Google от Канада; банкер от Белгия; музикант от Чили и американец, които се бяха срещнали някъде, преди да дойдат в Египет, и бяха продължили да пътуват заедно; аржентинци, французи и т.н.

Най-големите групи обаче бяха араби от Египет и евреи от Израел, чиято граница се намира само на около 40 км от бедуинския лагер. Когато човек застане с лице към Червено море, в далечината отдясно наляво вижда последователно Саудитска Арабия, Йордания и Израел. Вечер всички в лагера – домакините бедуини и пътешествениците, сядаха заедно на пясъка сред запалени свещи, забодени в пластмасови бутилки, наполовина пълни с морски пясък, и под звездите, сред полъха на морските вълни и под звуците на китари и ребаб (бедуински музикален инструмент), всички заедно танцуваха и пееха песни на арабски, иврит и английски, без значение от религия и националност, без омраза, вражда и предразсъдъци.

И точно на това място, на една от най-горещите и размирни точки (особено в момент като този, когато ежедневно до нас достига информация от този регион за поредните жертви и страдания), човек осъзнава повече от всякога безсмислието на войните и създаваните конфликти, унищожаващи милиони човешки животи и съдби.

Докато бяхме там, Шейх Ашиш, водачът на бедуинското племе в района, често ни казваше бедуински поговорки, една от тях, която казва всичко, беше – “Този, който споделя въздуха и изгрева с мен, не трябва да ми бъде враг”.