На мястото на една от древните египетски столици – Тива, днес се намира съвременният град Луксор, който е разделен от Великата река Нил на две части – източна и западна.
Източната част е шумна и забързана, пълна с хора, хотели, ресторанти, магазини. Отвсякъде се чуват клаксони на автомобили и подвиквания на лодкари, файтонджии и продавачи на сувенири, които подканят туристите да се възползват от изключително „изгодното“ им предложение. 😊
Западният бряг е притихнал и тайнствен. Приютил е свещените планини, в които преди 3500 години са погребани египетските владетели от Новото царство и техните сановници. На запад от тези планински възвишения са безкрайните пясъчни хълмове на пустинята, в която властва богинята на мълчанието Меретсегер. От тази страна на реката хората се движат бавно, няма суетене и припряност, но всичко се случва навреме. На Западния бряг човек може да се придвижва както пеша, така и с такси, с пикапите на местния транспорт, с тук-тук или с колело, както правя аз през последните години – може да се наеме на много места, както и във всеки хотел или къща за гости.
В подножието на свещената планина Курна, в непосредствена близост до заупокойните храмове на Рамзес II и Меренптах, се намира най-старата къща за гости на Западния бряг – хотел „Марсам“. Място, което не просто посреща гости, а пази истории.
Сградата е на повече от сто години и първоначално е дом на едни от първите археолози, работили на Западния бряг. В началото на 20. век в нея се помещава т.нар. „Чикаго хаус“ (Chicago House), която е част от прочутия Ориенталски институт към Чикагския университет. Ориенталският институт е основан през 1919 г. от египтолога Джеймс Хенри Брестед и е една от най-престижните институции в света, посветена на изучаването на древните цивилизации. Именно от „Чикаго хаус“, от тази скромна къща сред полетата на западния бряг на Луксор, през 1924 г. започва прочутият The Epigraphic Survey – проект, чиято цел е да изследва и документира с изключителна прецизност релефите и надписите от храмовете и гробниците в Луксор.
През 20-те години на миналия век в „Чикаго хаус“ работят археолози, учени, художници и епиграфи от Чикаго, Кеймбридж и Оксфорд, Сред тях е и споменатият по-горе основател на Ориенталския институт Джеймс Хенри Брийстед. Можем да си ги представим как до късно вечер, с чаша чай или ром, сред уюта на меката светлина на ориенталските фануси в градината те преглеждат очертаните на хартия релефи, правят прерисовки, обработват фотографии. Така се ражда методът на изследване, който по-късно ще стане известен като „метода на Чикаго хаус“ и който и до днес се използва в епиграфиката.
През 1931 г. „Чикаго хаус“ се премества на източния бряг на Луксор, където и до днес е основен научен и изследователски център в областта на египтологията, с една от най-богатите библиотеки в Египет и внушитилен фотографски архив с материали от края на 19. век до наши дни.
Първоначалната сграда на „Чикаго хаус“ остава самотна и тиха на Западния бряг. Няколко години по-късно – през 1939 г., преминава в ръцете на прочутото местно семейство Расул и се превръща в това, което днес познаваме като хотел „Марсам“.
Семейство Расул е известно с това, че през 1871 г. негови членове откриват тайния вход към гробница DB320 (по-късно преименувана на TT320) в скалите в Деир ел-Бахри, където са скрити мумифицираните тела на десетки царе, царици, принцове, принцеси и жреци от 17-та до 21-ва династия, сред които Сети I, Рамзес II, Тутмос III и други. Място, което променя египтологията завинаги. Писала съм за това по-подробно тук.
Когато през 1939 г. потомък на това семейство – Шейх Али Расул, поема сградата, той превръща старата археологическа къща в гостоприемница. Шейх Али е не само харизматичен домакин, но и живата връзка с миналото – с онзи стар Луксор, в който истината и митовете се преплитат. Много гости посещават ресторанта на хотела само с надеждата да се срещнат с него и да чуят разказите му за грабежи на гробници, контрабанда и други тайнствени дела. Под управлението на Шейх Али къщата става легендарното място „Марсам“ и както и по времето на „Чикаго хаус“, е средище на учени, художници, авантюристи и пътешественици, омагьосани от древен Египет.
През годините хотелът се разраства. До старата сграда е изградена още една постройка в стила на традиционната горноегипетска архитектура – с дървени прозорци, високи тавани и дебели стени от камък и глина, които държат прохлада дори в най-горещите дни. Отвън хотелът не изглежда атрактивно, но влезе ли човек вътре, попада в оазис. Всеки детайл в хотел „Марсам“ носи духа на стария Луксор и отминалите времена на приключения и открития – от традиционните дървени пейки до леглата с рамки от сплетени палмови листа; от матраците, изработени от местен памук, до прозорците в ориенталски стил; от фенерите в градината до ретро вентилаторите на таваните.
Днес хотел „Марсам“ се управлява от немско семейство, което пази традициите на мястото с уважение и разбиране. Всички служители са местни жители, а идеята е да се съхранява автентичното, да се подкрепя общността и да се живее в хармония с природата и земята. Предпочитат се местни доставчици и продукти, рибата е от Нил, месото – от пазара в Луксор, а сладоледът – от местен производител.
Хотелът има своя зеленчукова градина и малко стопанство с животни – кокошки, кози, магарета и камили, които човек може да наблюдава, докато закусва под сенките на дърветата. От глинената пещ в двора излизат вкусни топли питки, а в кухнята се приготвят свежи ястия от сезонни продукти, съвършени в своята простота. Също така в хотела се произвеждат собствени конфитюри, сушени домати, маслини. Остатъците от храна се дават на животните, а отпадъците се сортират за рециклиране.
В „Марсам“ няма телевизори и басейни. Но има библиотека, тишина, зеленина, вкус на мента и мирис на манго, лимони и портокалов цвят. Стаите са светли, просторни и уютни, в меки тонове. Част от тях носят имената на личности, свързани с египтологията – Хауърд Картър, Лорд Карнарвън, Белцони, Амелия Едуардс, Портър и Мос.
През годините съм била в „Амелия Едуардс“ – на партера, с малък кабинет и тераса към градината; както и в „Портър и Мос“ – на първия етаж, просторна, с голяма тераса с гледка към храмовете на Меренптах и Рамзес II (Рамесеума) и свещената планина Курна.
Когато човек прекрачи прага на „Марсам“, има усещането, че не просто влиза в хотел, а се връща в друго време – време на открития, разговори и вечери под звездите. Време, в което Луксор е сърцето на един свят и което, ако човек отвори сетивата и сърцето си, все още може да усети и види.
Забележка: Публикацията не е платена реклама на хотела, а лично споделяне за едно емблематично място на Западния бряг на Луксор и неговата история.
Огледалото на Мира 