Запознанството ми с Дора е от онези, за които много бързо разбираш, че са предопределени да се превърнат в истинско приятелство. Животът ни събра преди близо двадесет години – първо като колежки, каквито сме и досега, а после и като сродни души, свързани от любопитството към света, пътешествията и дългите разговори за всичко, което ни вълнува. Тя е човек, на когото безрезервно можеш да имаш доверие. Математик, с остър ум и бърза мисъл, който, противно на неверните клишета за скучните математици и финансисти, е вдъхновяващ човек с интереси в различни области и с участия в много и значими инициативи (например отдадеността ѝ към Българска асоциация „Осиновени и осиновители“ – БАОО).
Аз винаги съм била запленена от Африка и Близкия Изток, а тя (особено напоследък) – от северните земи, където природата е сурова, пейзажите – безкрайни, а тишината – дълбока. Дори и в момента, докато оформям тази публикация, Дора е на пътешествие на север, този път из Швеция.
В този текст Дора разказва за пътуването си из Исландия. Думите ѝ ни водят през водопади, гледчери, ветрове, гейзери и носят усещане за необятност и спокойствие.
И макар нашите пътешественически компаси понякога да сочат в различни посоки, нейните истории винаги са ми много интересни, и се размечтавам и аз някой ден да отида по тези земи. 
Всяко мое пътешествие започва с намерението и зараждането на идеята, която с времето се развива, променя и накрая придобива съвсем реално измерение. Понякога това отнема дни и месеци, но най-често години.
Не помня от колко време изпитвам силно влечение към северните народи, за което нямам рационално обяснение. С интерес гледам филми за историята на Севера и с вълнение поглъщам споделеното от пътешественици за приключенията им в Норвегия, Швеция, Исландия. Ако на голямо спортно събитие не участват българи, подкрепям атлетите от скандинавските страни.
Преди няколко години в живота ми влезе Иво, с когото освен всичко останало споделяме обща страст към пътешествията и интерес към скандинавската митология. С негова помощ навлязох още по-дълбоко в митичния свят на валкирии, джуджета и страховити богове и започнахме заедно да кроим планове за пътуване до Исландия. Първата стъпка от реализацията на намерението се случи в един ноемврийски ден през 2023 г., когато купихме самолетните билети до Рейкявик. Последваха няколко седмици на щателно проучване на острова, възможностите за настаняване и интересни места за посещение. Всяка вечер се заравях във всевъзможни приложения, които виртуално ме пренасяха в Исландия и не усещах, кога е настъпил новият ден. Този период беше не по-малко вълнуващ от самото пътуване.
Избрахме втората половина на юни, тъй като в тази част на годината времето е най-стабилно и подходящо за пътуване в Исландия, а и светлата част на деня е най-дълга. Тогава не подозирах какво предимство е това за един пътешественик. Всъщност класическа нощ не видяхме.
Първият ден премина в пътуване и на 13.06.2024 г. в полунощ след полет през Виена кацнахме на летище „Кефлавик“. Следващия ден останахме в столицата, за да разгледаме и да смекчим, доколкото е възможно, първоначалния шок. Исландия е най-необикновената страна, която съм посещавала. Цяла една вселена дели континентална Европа и малкия остров, захвърлен в северния Атлантик. Исландия няма нищо общо с шармантните френски дворци и шумни булеварди. Далеч е от мащабите и забързания ритъм на Лондон. Няма го и лежерното ваканционно настроение на цветните италиански градчета. А природата е от друго измерение и повече прилича на пейзаж от научно-фантастичен филм. Неслучайно на един от гледчерите са заснети сцени от любимия „Интерстелар“. Оформен на границата на две тектонски плочи, островът се променя непрекъснато под ритъма на земетресения, вулканични изригвания и безпощаден климат. Там усетих колко жива е нашата планета като никъде другаде.
Веднага след пристигането, въоръжени с кола под наем, потеглихме към малка дървена къщичка в покрайнините на Рейкявик. Оказахме се в свят, в който времето е спряло: уж е светло и очакваш забързани пешеходци и автомобили да се разминават по улиците, а всичко наоколо е притихнало, сякаш сме герои в постапокалиптичен сюжет. В един часа през нощта беше толкова светло навън, че може да се прочете вестник без особено усилие, а в същото време бяхме единствените будни, които обикаляха района с навигация в ръка.
Почти всички нощувки в Исландия избрахме чрез платформата Air bnb, което ни даде чудесна възможност да усетим духа на острова, далеч от хотелите и по-масовите места за настаняване. Всеки дом носеше по нещо от индивидуалността на домакините. За деветте дни на нашето пътешествие бяхме гости на възрастен господин в Рейкявик, шампион по карате в Селфос, фермери в Егилстадир, симпатично младо семейство в Акурейри и хипи-младежи – отново близо до Рейкявик.
Втория ден посветихме на опознаване на Рейкявик и околностите. Сградите са ниски, с изчистени линии и без помпозност. Единствено различните цветове им придаваха закачлива индивидуалност. На всяка крачка личи суровият почерк на Севера. Дори църквите са семпли и по своему уютни. Изключение прави катедрала Hallgrimskirkja, която извисява внушителната си бетонна снага и се слива с облачното небе, подобно на скалист планински връх. Разходихме се в централната част, посетихме историческия музей и няколко магазинчета за сувенири. Традиционен исландски продукт е вълнената прежда и всичко, изработено от нея. Магазинчетата предлагат топли пуловери, шапки и чорапи, подходящи за студените северни дни. Отглеждането на овце е много разпространено занимание в Исландия. Типичната гледка при пътуване извън градчетата са разхвърляни в равното самотни ферми и овчици, разхождащи се свободно дори по пътя.
Исландия е подходящо място за наблюдение на действащ вулкан. Тръгвайки към острова, една от задължителните запланувани обиколки беше точно за „лов“ на вулкан. От няколко месеца се беше активирал един до Гриндавик (градче близо до Рейкявик), но за съжаление всички пътища до и около градчето бяха затворени от съображения за сигурност, тъй като лавата се изливала директно от разцепилата се земя. Не се отказахме до последно и предприехме самостоятелно пътуване в тази посока. Не стигнахме до вулкан, не успяхме дори да го зърнем отдалеч, но пътят ни предостави възможност да се докоснем за първи път до изумителните пейзажи, които предлага Исландия: природа, изваяна от мощните земни стихии.
На третия ден започна същинската част на приключението – обиколката на острова. В Исландия има едно основно шосе, т.нар. Ring road, който представлява двулентов път, обикалящ целия остров по крайбрежието. Има и странични по-малки пътища, често с трошенокаменна настилка. За пътуване по тях задължително се изисква автомобил 4х4. Централната част на острова е практически непроходима, защото е заета от планински масиви, покрити със сняг и лед почти целогодишно. Ограничението на скоростта извън населените места е 90 км/ч и всички без изключение спазват, независимо, че често си сам на пътя в продължение на километри. Извън Рейкявик трафикът е много спокоен. Предвидени са места за спиране, а забележителностите са добре обозначени и така успяхме да видим много повече от предварително набелязаните обекти. Обиколихме острова, тръгвайки от Рейкявик обратно на часовниковата стрелка. За съжаление времето не ни позволи да изследваме северозападните фиорди, които оставихме за следващо пътуване.
Този трети ден беше посветен на т.нар. Golden Circle: Þingvellir National Park, гейзерите и водопада Gullfoss. На територията на Þingvellir Park са се провеждали годишните заседания на исландския парламент AlÞing от първата среща на суровите викингски заселници през 930 г., та чак до 1798 г., след което се премества в Рейкявик. Паркът дава възможност на туристите да се докоснат и до отминалите времена чрез приложение за виртуална реалност, която представя как са живели първите заселници на тази негостоприемна земя. Þingvellir е разположен около река Öxará и открива приказна гледка към Þingvallavatn – най-голямото естествено езеро в Исландия. Паркът е забележителен и от гледна точка на геологията: намира се в рифтова долина, която маркира билото на Средноатлантическия хребет и границата между Северноамериканската и Евразийската тектонични плочи.
Пътят ни продължи към The Great Geysir. Този великан е изхвърлял вряща вода на височина до 70-80 м., а в средата на 19 в. е отчетено изригване до 170 м., но от години е притихнал. За сметка на това съседният Strokkur ни изнесе забележителен спектакъл. На всеки няколко минути той изхвърля вода до около 30 м. височина. В съседство има няколко десетки по-малки гейзери и зони с бълбукаща гореща вода.
Денят приключи с впечатляващия водопад Gullfoss, разположен в каньона на река Hvítá. Gullfoss означава златен водопад. Ако се посети в слънчево време, светлината се заиграва с милионите водни капчици, носещи се във въздуха, и създава усещане за летящи златни прашинки.
Нощувахме в Селфос и на следващия четвърти ден тръгнахме към поредното приключение с крайна точка Вик. „Вик“ на исландски означава бряг и неслучайно тази дума се съдържа в повечето имена на градчета. По пътя не пропуснахме да разгледаме няколко водопада. В Исландия водата има основно ледников произход и се лее навсякъде. Енергията се добива 100% от природни източници: вода и топлината, идваща от недрата на земята. Вик беше отправна точка за посещението на ледена пещера в района на вулкана Katla. Katla е временно затихнал вулкан, покрит с гигантска ледена шапка. Той е значително по-масивен от събрата си Eyjafjallajökull (т.нар. Е15 или Е, последвано от 15 букви), който изригна през 2010 г. и създаде хаос във въздушното пространство на Европа. Когато се пробуди следващия път, Katla ще изпрати в атмосферата колосално количество прах, примесен с водна пара. За щастие по време на нашето пътуване всичко беше спокойно, а времето – прекрасно, с температура около 15-16 градуса – истинско лято за местните хора. С малка група изследователи, водени от местен гид, се отправихме към ледената пещера. Докато стигнем до изходната точка, преминахме през полета застинала лава – обичаен пейзаж в Исландия. За разлика от повечето други ледници на земята, голяма част от исландските са примесени с черен прах, натрупан при вулканичните изригвания. Това много ясно може да се види в сърцето на пещерата, която представлява тунел, естествено прокопан в леда. По цялата височина на ледените стени се редуват ивици с черен прах и магично син лед – застинала снимка на векове вулканична история. Близо до пещерата се срещнахме и с полярна лисица – един от малкото естествени животински обитатели на Исландия. Повечето животни са пренесени там от континента, включително традиционните овце. Хитрушата се беше научила да отмъква лакомства от туристите и съвсем целенасочено се навърташе около изходния пункт.
В този безкраен ден успяхме да видим и Skogafoss – друг забележителен водопад, който е попаднал в обективите на сериала „Викинги“. Стигнахме и до плажа Reynisfjara, известен с черния си каменист пясък и заобикалящите скали с базалтови колони.
Доволно изморени пристигнахме в място за нощуване: фургони, разположени в нищото на северoизток от Вик. Докъдето стигне погледът, не се вижда следа от човешко присъствие. Пътят е скрит зад хълмовете, съседните ферми и селца са на километри разстояние. Трудно се описва с думи спокойствието, в което потънах там. След забързания и истеричен ритъм на корпоративния свят, това място ми се видя като извадено от детска приказка за лека нощ.
На петия ден времето се влоши, заваля дъжд и температурите се понижиха, но това не ни попречи да продължим с обиколката в североизточна посока. Първата ни спирка беше каньонът Fjaðrárgljúfur – известна забележителност в Исландия. Последваха няколко безименни водопада с искрящо синя вода. Привличат ме по-слабо посещаваните обекти, много от тях незаслужено подценявани. Това дава възможност в тишина и спокойствие да усетя магията на мястото.
Докато предишните дни заснежените планински върхове бяха повече мираж, в този ден навлязохме все по-дълбоко в суровата и мразовита част на Исландия. Отбивки за „среща“ с ледници се редуваха една след друга по пътя. Така успяхме да видим Svinafellsjokull. Jokull на исландски означава ледник. Там за първи път видяхме съвсем отблизо как леденият език на гледчера се спуска в ниското. Но още по-завладяващ се оказа Jökulsárlón. Jökulsárlón е езеро, в което се откъсват айсберги от близкия ледник и поемат своя път към океана. Те не са така масивни и страховити, както в епичните кинопродукции, но са също толкова впечатляващи. Туристически агенции предлагат обиколка с лодка около айсбергите, но ние предпочетохме да се разходим по брега и да ги наблюдаваме отдалеч. Изживяването и така беше достатъчно силно. Показа ни се и тюленче, което се гмуркаше в ледените води на езерото.
Нощувахме в хостел в малкото градче Höfn. За да използваме максимално времето, както всеки от предишните дни, пристигнахме след 22.00 ч. На следващата сутрин тръгнахме по-рано от обичайното. Предстоеше ни около 200 км преход до Egilsstaðir. Движехме се по крайбрежието на фиордите, заобиколени от зашеметяващи гледки. Релефът на Исландия е с вулканичен произход. Растителността е ниска, само тук-там се виждат изкуствено засадени брезови горички, които повече приличат на високи храсти. Обичайният пейзаж е голи планински склонове, затревени в ниското близо до крайбрежието.
Избрахме Egilsstaðir като междинна спирка между Höfn и Akureyri. Нощувахме в бунгало извън градчето, но близо до фермата на собствениците. Големият прозорец откриваше прекрасна гледка към близката река и заснежените планински върхове в далечината. За щастие домакините бяха оставили подробно описание на обектите в района, които биха могли да представляват интерес за туристите. Така разбрахме, че на около час и половина път се намира североизточният фиорд Borgarfjörður eystri, където гнездят пъфини – симпатични птички, приспособили се да живеят в този изключително неблагоприятен климат. По пътя ни застигна и зимна буря със сняг, виелица и температури малко под 0 градуса, а беше средата на юни. Благодарение отново на нашите домакини от Egilsstaðir се отбихме и до Stuðlagil Canyon с емблематичните за Исландия базалтови колони.
Пътят за Акурейри минава покрай езерото Myvatn, заобиколено от горещи извори. То е чудесна спа-дестинация, но нямахме време за дълга почивка и след няколко кадъра и кратка разходка продължихме към Dettifoss – поредния величествен водопад. Пътувайки към мястото, отбелязано в навигацията, по нищо не личеше, че там се крие такова съкровище. Далеч напред пейзажът беше равнинен, само в далечината се виждаше пара, която единодушно решихме, че е геотермална зона – обичайна гледка за Исландия. Спряхме колата на обозначения паркинг и все още недоумявахме къде се намира водопадът. Само на няколко пешеходни минути се откри поразителна гледка: каньон и изливащ се мощен водопад, който изхвърля нависоко облак водни капки (което оприличихме на гореща пара). За секунди от най-близката тераса за наблюдение можеш да станеш вир вода. През зимата това място е затворено, защото водните капки много бързо се превръщат в ледени иглички и е опасно за посетителите.
Продължихме към Акурейри, следвайки фиорда, а не тунела през планината, който съкращава пътя. Акурейри е северен град и със своите 20 хиляди жители е петият по население в страната. Най-дългият ден в годината посрещнахме там, когато слънцето залязва в 1 ч. през нощта и се показва над хоризонта в 1:30 ч. Тук видяхме и китове. Това се оказа много интересно и странно преживяване. Качихме се с организирана група на малко корабче, което ни отведе в сърцето на фиорда. Не успяхме да видим китовете в цялата им прелест. Когато се хранят, те се изкачват на повърхността, само за да поемат въздух и веднага след това се гмуркат обратно. Изглежда ги хванахме в такъв момент, защото успяхме да видим само минимална част от телата на тези великани.
В предпоследния ден от пътешествието направихме най-дългия преход: около 400 км от Акурейри до Рейкявик. Нощувахме в Ejsan – местност на север от Рейкявик, разположена в подножието на планина със същото име. Симпатични хипи-младежи са преустроили автобуси в уютни бунгала, в които има всичко необходимо, включително малка кухня и отопление. Ако пътуваме отново в тази посока, с удоволствие бихме отседнали отново там.
Полетът към София беше късно вечерта и имахме достатъчно време за поредно туристическо предизвикателство. Колебаехме се какво да изберем за дъждовния последен ден и решихме да отидем до музея „Перлан“. Прекрасно място, където малки и големи има с какво да обогатят познанията си за Исландия. По интересен интерактивен начин е представена нейната геоложка история, показани са по-известните природни забележителности, дори е пресъздадена ледена пещера в реални размери и условия.
Пътешествието завърши отново в полунощ на летище „Кефлавик“. Въпреки солидната предварителна подготовка, тръгвайки към Исландия нямах и най-малка представа с какво ще се „сблъскам“ там. Девет дни, които преливат от преживявания и емоции. Исландия има специално място в сърцето ми: магична, дива и сурова, но остави усещане за спокойствие и безметежност и бих се връщала в тази необикновена земя винаги, когато имам възможност.
Огледалото на Мира 