Да се озовеш на стария египетски пазар Хан ал-Халили в Кайро е като да попаднеш в приказка от „Хиляда и една нощ“. Лабиринт от тесни улици; търговци, които те приканват да разгледаш стоката им; дюкяни, отрупани със злато, лампи и медни съдове; сергии с платове, подправки, ядки и плодове. Мирис на кафе, тамян, всякакви масла, парфюми и ароматни пръчици. А точно там, в самото сърце на този лабиринт, се крие едно легендарно място – кафене „Ал-Фишауи“.
Казват, че това е най-старото непрекъснато работещо кафене в Кайро, а може би и в целия арабски свят. Отваря врати през 1797 г. – една година преди кампанията на Наполеон Бонапарт в Египет. Търговецът Ахмад ал-Фишауи започва да кани приятели и съседи в дома си на чай и сладкиши след вечерната молитва. Хората идват, остават, водят нови гости. Постепенно мястото се превръща в средище, където всеки, който иска да чуе история, да разкаже нещо или просто да поседи в приятна компания, е добре дошъл. И оттогава до днес кафенето не затваря – работи денонощно седем дни в седмицата, вече близо 230 години. По-оживено е след залез, особено през лятото и по време на Рамадан.
Щом прекрачи прага, човек попада в друго време. Килимите, медните полилеи, които висят от тавана, и шарените лампи с приглушена светлина във вътрешната част на кафенето създават уют – или поне на мен така ми въздейства мястото. Огледалата по стените са стари, с рамки в ориенталски стил. Те не просто отразяват лицата на днешните посетители, а сякаш съхраняват и онези от миналото. Виждаш своето отражение и си представяш как на същото място, на същата маса, някога е седял паша, поет или занаятчия.
Мебелите са дървени, скърцат под тежестта на времето, но всеки стол разказва история. През годините между тези стени се водят разгорещени политически дебати, пишат се стихове, сключват се сделки.
Един от най-известните посетители е египетският писател Нагиб (в книжовната форма на езика – Наджиб) Махфуз, който през 1988 г. печели Нобелова награда за литература. За него „Ал-Фишауи“ е втори дом. Пие любимия си зелен чай в зала, по-късно кръстена на негово име. Там той прекарва часове, пише, слуша разказите на обикновените хора, които после оживяват по страниците му. Неслучайно повечето му герои са хора от града – магазинери, държавни служители, дребни крадци, продавачи, бръснари.
Още един нобелов лауреат е чест гост в кафенето – Ахмад Зауил, спечелил наградата през 1999 г. за химия. Неговият любим чай също е зеленият.
Освен Махфуз и Зауил, през годините в кафенето идват музиканти, актьори, политици, министри. Разказват, че дори крал Фарук – последният монарх на Египет, обичал вечер да се промъква тайно, за да усети „истинския пулс на Кайро“. Писателят Таха Хюсейн и актьорът Ахмад Рамзи също са сред редовните посетители.
След 50-те години на ХХ век много местни и чуждестранни интелектуалци, дипломати и пътешественици започват да посещават кафенето, но това не го превръща в типичната туристическа атракция. „Ал-Фишауи“ запазва автентичността и душата си.
В кафенето кипи живот, но без усещането за претъпканост. Често се случва улични музиканти да спрат и да изсвирят някоя мелодия, която се слива с глъчката на пазара. Сервитьорите минават между масите с невероятна пъргавина, без да разлеят и капка от препълнените табли. Местните играят табла, водят оживени разговори и пушат наргиле. Понякога се забелязва и някой турист, седнал в кафенето за кратка почивка, който отпива ароматен чай и прелиства пътеводител в търсене на следващото интересно място. И почти винаги някоя котка се настанява в скута на посетител и се унася, мъркайки доволно.
Кафенето не е претенциозно. Менюто е същото, каквото е било винаги – чай от каркаде, ментов чай, други видове чай, силно турско кафе, прясно изстискани сокове, сладкиши и, разбира се, наргилета с десетки аромати. Специалитетът на заведението e чай, загрят в леген с пясък, който е с различен вкус. Няма гурме кухня или модерни коктейли, но не е и нужно – в „Ал-Фишауи“ човек идва не заради храната, а заради усещането, че е част от едно безкрайно продължение на историята.
Огледалото на Мира 