Аксум, Етиопия – на гости на изчезналия кивот

Надали има човек, който да не е чувал за Индиана Джоунс и неговите приключения. 🙂

В първия епизод от поредицата – „Индиана Джоунс и похитителите на изчезналия кивот“, известният професор по археология – д-р Джоунс, се сблъсква с нацистите в търсене на изчезналия кивот – свещен артефакт, който според тях дава неограничени сили и власт на притежателя си.

Кивотът е описан в Библията като свещен сандък от дърво и злато, в който се пазят скрижалите от камък с Десетте Божи заповеди. Бог заръчва на Мойсей в Синайската планина да изработи Кивота. Според Библията Кивотът е мощно оръжие, който първоначално се намира в Скинията (преносим храм), а по-късно – в Соломоновия храм. Когато през 587 г. пр.н.е. Соломоновият храм в Йерусалим е разрушен, Кивота отдавна го нямало там. Съществуват множество хипотези и спекулации относно неговата съдба и местоположение. Едно от предположенията е, че Кивотът се намира в църквата „Бет Мариам от Сион“ („Дева Мария от Сион“) в Аксум в Етиопия.

Изгрев на върха на Мойсей в планината Синай в Египет, на който според преданията Мойсей е получил скрижалите с Десетте Божи заповеди

На върха на Мойсей в планината Синай в Египет, където според преданията Мойсей е получил скрижалите с Десетте Божи заповеди

Аксум е смятан за най-свещения етиопски град и, разбира се, основната причина за това е именно присъствието на Кивота. Градът е разположен е в северната част на Етиопия в област Тиграй, която на север граничи с Еритрея, а на запад – със Судан. Столица е на царство Аксум от 1 до 7 век сл.н.е.

Не си спомням в кои държави търсиха Кивота във филма, но етиопците са абсолютно убедени, че е в църквата „Дева Мария от Сион“ в Аксум.

Според легендата Менелик I – синът на цар Соломон и Савската царица, който е и първият етиопски император, донесъл в Абисиния (днешна Етиопия) Свещения кивот на завета. Това се случва през 10. век пр.н.е.

Местните предания казват, че оттогава Кивотът се пази в Етиопия. Допреди около 40 години се намира в църквата „Дева Мария от Сион“ в Аксум, наричана „Старата църква“, а след това – в малък параклис в съседство на църквата. В параклиса може да влиза само един човек – това е пазителят на Кивота – монах, който се е заклел да го пази до края на живота си. Приживе той трябва сам да посочи кой ще наследи тази длъжност след смъртта му.

Старата църква „Дева Мария от Сион“, където се пази кивотът допреди да бъде преместен в параклиса

Шотланският журналист и писател Греъм Хенкок разказва в книгата си „Знакът и печатът“ следната интересна история: Когато пристига в Аксум през 1983 г., успява да се срещне с възрастния монах пазител на Кивота. Преди да се съгласи да отговори на въпросите на Хенкок, с помощта на преводач от езика тигриня, монахът го подлага на обстоен разпит – откъде е, с какво се занимава, какви са му мотивите да разбере подробности за Кивота, християнин ли е. Срещата се осъществява пред параклиса, в който се твърди, че се намира Кивотът и Греъм Хенкок директно задава въпрос на монаха дали Кивотът е там. Съвсем кратко и спокойно монахът отговаря, че е там и че откакто е донесен от Менелик I преди близо три хиляди години не е напускал Етиопия. „Това не е легенда. Това е история. Аз съм пазителят. Известен ми е характерът на всеки поверен ми предмет.“, казва монахът. След което му разказва какви качества трябва да притежава избраният за пазител, как в по-далечното минало Кивотът се изнасял от параклиса на важните църковни празници, по-късно – само веднъж в годината на празника Тимкат, който е през януари, а в наши дни, от съображение за сигурност, се използва вече копие за тези ритуали.

През 2009 г. се случва нещо, което разбунва духовете по целия свят. Предишният етиопски патриарх – абуна Павел, посещава Италия и след неговата визита пресата гръмва с новината, че Кивотът ще бъде разкрит пред света и ще бъде изложен в музей в Аксум.

Патриархът обаче отрича подобна информация и казва, че пресата не е разбрала думите му и некоректно ги е отразила. След което категорично заявявя, че Кивотът се намира в Етиопия, но планове да бъде излаган в музей няма.

Според Библията Кивотът притежава огромна сила. В различни архаични извори се споменава, че Кивотът излъчва светлина и огън, може да предизвика тежки изгарания, злокачествени тумори и други болести, унищожава армии и цели градове, спира реки и изравнява със земята планини.

Какво представлява Кивотът и как изглежда?

Най-точно е да се види какво е написано в Библията за Кивота. В глава 25 от Изход, Бог дава точни инструкции на Мойсей как да го направи и как да изглежда:

10. Да направят ковчег от ситимово дърво, дълъг два лакътя и половина, широк лакът и половина, и лакът и половина висок.

11. Да го обковеш с чисто злато; отвън и отвътре да го обковеш; и отгоре му да направиш златен венец наоколо.

12. И да излееш за него четири златни колелца, които да поставиш на четирите му долни ъгъла, две колелца на едната му страна, и две колелца на другата му страна.

13. Да направиш и върлини от ситимово дърво и да ги обковеш със злато,

14. па да провреш върлините през колелцата от страните на ковчега, за да се носи ковчегът с тях.

15. Върлините да остават в колелцата на ковчега; да се не изваждат от него.

16. И да вложиш в ковчега плочите на свидетелството, което ще ти дам.

17. Да направиш умилостивилище от чисто злато, два лакътя и половина дълго, и лакът и половина широко.

18. И да направиш два херувима от злато, изковани да ги направиш, на двата края на умилостивилището.

19. Да направиш един херувим на единия край, и един херувим на другия край; херувимите да направите част от самото умилостивилище на двата му края.

20. И херувимите да бъдат с разперени отгоре крила, и да покриват с крилата си умилостивилището; и лицата им да са едно срещу друго; към умилостивилището да бъдат обърнати лицата на херувимите.

21. И да положат умилостивилището върху ковчега; а в ковчега да вложиш плочите на свидетелството, което ще ти дам.

Църквата „Дева Мария от Сион“ в Аксум е най-старата и най-важна християнска църква в Африка. Построена е през 4. век сл.н.е., когато аксумският цар Езана е посветен в християнството от монасите Фрументий и Едесий. Езана става първият християнски владетел на кралство Аксум (днешна Еритрея и Етиопия) и насърчава християнството. Смятан е за светец както в етиопската православна, така и в католическата църква. От построяването ѝ по време на управлението на цар Езана до днес, църквата „Дева Мария от Сион“ е преустройвана няколко пъти. Тя е традиционното място, където се извършва коронацията на етиопските императори. Ако един император не е коронясан в Аксум или поне коронацията му не е потвърдена на специална служба в „Дева Мария от Сион“, той не може да бъде наричан император на Етиопия.

Къде се съхранява Кивотът, след като е донесен в Етиопия от Менелик I, не е ясно, но когато през 4. век сл.н.е. е построена „Старата църква“, етиопците твърдят, че той е пренесен там и оттогава допреди около 40 години, т.е. повече от 1700 години, „Старата църква“ е дом на кивота. През 80-те години на 20. век е преместен в параклиса до нея, където се твърди, че е и до днес.

IMG_7274-2 — Параклисът към старата църква „Дева Мария от Сион“, където се твърди, че се съхранява Кивотът

Както споменах по-горе, в параклиса, където се съхранява Кивотът, не може да влиза никой, освен неговия пазител. В „Старата църква“ могат да влизат само мъже. От нашата компания, която се състои от две жени и един мъж, влиза само Митко. Снимки също не се допускат вътре, но затова пък освещат етиопските кръстчета, които сме купили предварително.

Старата църква „Дева Мария от Сион“ е зад параклиса – вдясно на снимката

В същия двор, в който се намират „Старата църква“ и параклисът с Кивота, се намира и т. нар. „Нов храм“, отново с името „Дева Мария от Сион“, построен през 50-те години на 20. век от последния етиопски император Хайле Селасие. В него могат да влизат и мъже, и жени и влизаме всички. Вътре е просторно и светло, а иконите и стенописите са с типичните за етиопската църква наситени цветове. Интересен факт е, че във всяка етиопска православна църква се пази реплика на Кивота, наречена табот. Ако няма табот върху олтара, църквата не се смята за легитимна. На празника Тимкат (Богоявление) вярващите се събират, а църквите изнасят своя табот, който свещениците носят над главите си в шествие към водоем или река.

Новият храм „Дева Мария от Сион“

В Аксум прекарваме няколко дни и освен старата и новата църква, и двете с име „Дева Мария от Сион„, и параклиса с Кивота, разглеждаме и други неща.

Археологическият комплекс в Аксум е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство и обхваща множество паметници, стели, гробници.

Паркът със стелите

Намира се в историческия център на Аксум. В парка са разположени повече от 120 каменни стели, които са високи и тънки и приличат на обелиски, макар че нямат остри върхове. Стелите от Аксум датират от около 300-500 г. сл.н.е., повечето предхождат пристигането на християнството в Етиопия и вероятно са били погребални паметници на древните владетели на Аксум, които може да са били погребани в гробници под тях.

Най-известните стели са три:

„Стелата на цар Езана“, наричана и обелискът на Езана, стои в средата на парка със стелите сред стотици по-малки. Стелата е последната издигната и най-голямата от тези, които не са разрушавани. Висока е 21 метра, в основата ѝ се намира фалшива врата, а от всички страни има отвори, които приличат на прозорци. Издигната е през 4. век сл.н.е. и вероятно е последният пример за практиката, при която чрез украсени с фалшиви врати и прозорци стели се отбелязват гробовете на царски особи. Тази практика е изоставена, след като поданиците на Аксумското царство приемат християнството при цар Езана.

„Обелискът на Аксум“ – също издигнат през 4. век. Висок е 24 метра и тежи 160 тона. В основата има две фалшиви врати, а от всички страни – декорации, наподобящи прозорци. Обелискът на Аксум има много интересна история. Когато през 1937 г. приключва италианската окупация на Етиопия, на тръгване италианците отнасят обелиска на Аксум като военен трофей. Обелискът е нарязан на три части, транспортиран е с кораб до Неапол, а след това е превозен до Рим, където е сглобен отново и издигнат на площад „Порта Капена“. Бронзова статуя на лъв, символ на етиопската империя, също е взета заедно с обелиска и изложена пред жп гара „Термини“. През 1947 г. Италия се съгласява да върне обелиска и статуята с лъва, но това така и не се случва. През 1967 г. е върната само статуята с лъва, а след дълги години на преговори обелискът се завръща в Етиопия чак през 2005 г., този път със самолет. Тежащият 160 тона обелиск отново е разделен на три части. Товарът е толкова тежък, че за всяко парче самолетът „Антонов Ан-124“ прави отделен курс. Превозването на средното парче влиза в историята като най-големият и най-тежък въздушен товар, превозван някога, а операцията по връщането на обелиска струва на Италия 7,7 милиона долара.

След реконструкция и изграждане на основи „Обелискът на Аксум“ е издигнат отново в първоначалния си вид в парка на стелите на 4 септември 2008 г.

IMG_7099 (2) — „Обелискът на Аксум“ отново на мястото си

„Голямата стела“ е с дължина 33 метра и тежи около 520 тона. Предполага се, че това е най-големият единичен монолит, който хората се опитват да издигнат някога, но вероятно пада и се чупи преди около 1600 години, докато се опитват да я издигнат. Под падналата стела се намират катакомби, които са ограбени отдавна.

Катакомбите под падналата „Голяма стела“

Трите най-известни стели – на преден план счупената „Голяма стела“, зад нея – „Обелискът на Аксум“ и зад него със скелето – „Стелата на Езана“

Камъкът на Езана

Това е един от най-значимите археологически и исторически паметници на древното Аксумско царство, което се намира на територията на днешна Етиопия. Представлява каменна плоча, чиято датировка е от 4. век сл.н.е., от времето на управление на цар Езана, първия християнски владетел на Аксум. По негово време християнството става официална религия и това прави Етиопия една от първите страни в света, приели християнството.

Подобно на египетския Розетски камък, Камъкът на Езана съдържа триезичен надпис, изсечен на следните езици: геез (древен етиопски език); сабейски (език от южноарабския полуостров); и древногръцки.

Текстът разказва за военните победи на цар Езана, който покорява съседни народи, и за разпространяването на християнството в Аксумското царство. Това е един от най-ранните писмени документи, които свидетелстват за въвеждането на християнството в този регион.

Цар Езана обявява, че е приел християнството, и посвещава своите победи на единния Бог, което е важен момент в историята на Аксум и разпространението на християнството в Африка.

Камъкът на цар Езана

Камъкът на цар Езана

Гробницата на цар Базен

Смята се, че това е гробница на един от етиопските царе. Според етиопската традиция, когато Христос се ражда, цар Базен царува в Аксум. Списъците на етиопските царе посочват, че управлението на Базен започва осем години преди раждането на Христос и продължава осем години след раждането. Ръкопис, съхраняван в Британския музей, също посочва общо 16-годишно царуване на този цар. Според други източници цар Базен управлява 17, вместо 16 години.

Гробницата на фалшивата врата

През 1972 г. е открита уникална гробница, т.нар. „Гробница на фалшивата врата“, известна след местните и като гробницата на цар Рамхай. Намира се в западния край на парка със стелите и се смята, че датира от 4-6. век сл.н.е. Каменните блокове в гробницата са по-големи и по-фино обработени от тези, намерени в някои други гробници, и са фиксирани с железни скоби. Гробницата се състои от преддверие и вътрешна камера и има проход от три страни. Над стълбите, спускащи се в камерата на гробницата, има каменна плоча, на която е издълбана фалшива врата. Цялото съдържание на гробницата е откраднато в древността и, съдейки по пораженията, нанесени от крадците, за да влязат, се смята, че е имало предмети с голяма стойност. Все още може да се види силно обезобразеният еднокаменен саркофаг.

Плочата с фалшивата врата и входът на гробницата под нея

Саркофагът в „Гробницата на фалшивата врата“

Гробниците на цар Калеб и цар Гебре Мескал

Това са гробниците на цар Калеб от 6. век и неговия син цар Гебре Мескал. Разположени са на малък хълм на около два километра на североизток от парка на стелите.

Архитектурата на двете гробници е сходна с тази в „Гробницата на фалшивата врата“, но изпълнението е много по-прецизно. Използвани са камъни с неправилна форма, а също и самозаключващи се камъни, които не изискват железни скоби.

Гробницата на цар Гебре Мескел е най-изящна. Прецизността на фугите между камъните е на ниво, невиждано никъде другаде в Аксум. Гробницата се състои от една камера и пет стаи, като едната се отличава с изключително фино резбована врата, водеща навътре. В тази стая има три саркофага, единият украсен с кръст, подобен на християнските кръстове, открити върху аксумските монети.

Подобно на гробницата на цар Гебре Мескал, до тази на цар Калеб се стига по дълга права стълба. Вътре камъните са по-големи, по-ъглови и не толкова прецизно свързани. Малцина приемат, че той наистина е погребан тук. Общата теория е, че тялото му лежи в манастира „Свети Панталеймон“, където е живял след като абдикира от трона си. Незавършеното състояние на гробницата отговаря на тази теория.

Дворецът на Савската царица

Дворецът на Савската царица, известен и като двореца Донгур, се намира в западната част на Аксум и представлява руини, които са разположени на площ от 3250 квадратни метра. Дворецът съдържа стаи, баня, кухня, голяма тухлена пещ, тронна зала, както и стълби, които предполагат още етажи.

До голяма степен ранната история на Етиопия е свързана с легендите за Савската царица, цар Соломон и техния син Менелик I, който през 10. век пр.н.е. основава династия в древен Аксум и става първия император. Жена с голямо богатство и власт, екзотична, мистериозна и мъдра, Савската царица е една от фигурите, които се появява в Стария завет, в Новия завет и в Корана.

Макар че мястото е известно като двореца на Савската царица, повечето археолози се обединяват около мнението, че руините, които се виждат, са на дворец на благородник от 4-6. век сл.н.е., а дворецът на царицата се намира под тях, където археолозите откриват още руини, които са много по-стари. През май 2008 г. дори обявяват, че са идентифицирали олтара, където се съхранява кивотът по това време. Съобщават, че на мястото, датиращо от 10. век пр.н.е. има плътни отлагания от материали, които насочват към жертвена дейност, свързана с присъствието на предмет, толкова свещен като кивота на завета.

Баните на Савската царица

Това е голям и дълбок водоем с правоъгълна форма, наречен романтично „Баните на Савската царица“. 🙂 Никой не е напълно сигурен за възрастта му, но се знае, че е използван като източник на вода от хилядолетия. Дъждовната вода, която се събира в него, до ден днешен се смята за свещена от местните и се използва активно, особено по време на сухите сезони. Големият размер на водоема е още по-впечатляващ, като се има предвид, че е изсечен от здрава скала. Харесва ми контрастът между голата скала от едната страна на водоема, разсечена от пътеки, и ярко боядисаната етиопска православна църква в сянката на гората от другата страна.

6F8BC76F-9A1B-46CC-9984-23FECA848527 — Баните на Савската царица

В наши дни Аксум е град с около 70 хиляди души население. Хората, както и навсякъде в Етиопия, са много дружелюбни. Накрая слагам и няколко снимки от града, без някакви конкретни исторически или архитектурни забележителности.

Самостоятелно движещи се на някъде камили, които задминахме по пътя

Летището в Аксум е доста скромно, но пък уютно – с буркани мед и разписание, написано на ръка 🙂

Разписанието е прилежно написано на дъска на ръка 🙂

Пощата в Аксум е в една горичка. Старомодна съм и изпращам нормални хартиени картички от местата, на които ходя. Тези от Етиопия пристигнаха в България точно две години по-късно. 🙂