В началото на месеца (март 2024 г.) пътувах за кратко до Египет. Поводът беше участие в маратона на Кайро, но реших да остана след него още няколко дни и да отида до град Александрия.
Всяка година пътувам до Египет по един или два пъти, но досега съм била в Александрия само веднъж – през далечната 2010 г. За това пътуване съм писала тук. Сега отново разгледах Александрийската библиотека, Националния музей, Гръко-римския музей, катакомбите Ком аш-Шукафа, крепостта Кайтбей. Разхождах се из уличните пазари, пих пресни сокове от нар, пъпеш, портокал и гуава, седях дълго на скалите край крайбрежната улица и наблюдавах крепостта Кайтбей отсреща, построена на мястото на някогашния Александрийски фар. Мислех си за великите хора, минали през тези земи, и за събитията, които са се случвали тук през вековете.
Бях си набелязала определени неща, които този път искам да видя и да направя.
Едното беше да отседна в „Сесил“ – хотела, който се появява в тетралогията „Александрийски квартет“ на Лорънс Дърел. Хотел от началото на 20. век, който сам по себе си е историческа забележителност и който е най-големият символ на тази епоха и център на вечери, балове, танци, средище на писатели, музиканти. Чести гости на хотела са писателите Съмърсет Моъм, Агата Кристи, Ноел Кауард, известната египетска певица Ум Колтум, Джоузефин Бейкър, Уинстън Чърчил, Ал Капоне, Хенри Мур, сър Монтгомъри и разбира се, Лорънс Дърел.
Успях да го направя, прекарах три дни в хотела, обстановката е точно такава, каквато си представях, че е. Хотелът пази романтичния си облик, а старият асансьор, снимките в рамки по стените, таблото с подписите на известни гости на хотела, което стои до рецепцията, носят усещането за отминали времена.
Другото място, на което исках да отида, беше малкият пристанищен град Рашид, на около 65 км от Александрия. Това е мястото, където през 1799 г. е намерен Розетският камък, превърнал се в ключ към разшифроването на египетските йероглифи. Докато копаят основите на помещение в крепостта Кайтбей, френски войници случайно попадат на камъка, вграден в една от стените. Успях да стигна и дотам, писала съм повече за град Рашид тук.
И третото нещо, което исках да направя, е да открия къщата на писателя Лорънс Дърел в Александрия. Това всъщност е и основното, за което искам да пиша в тази публикация.
Лорънс Дърел е брат на Джералд Даръл, автора на „Моето семейство и други животни“, не знам защо на български фамилията на единия брат се превежда Даръл, а на другия Дърел, при положение, че на английски и двамата са Durrell, но ги пиша така, както са познати.
„Александрийски квартет“ е най-известното произведение на номинирания за Нобелова награда за литература Лорънс Дърел, който по време на Втората световна война работи като пресаташе в британските дипломатически мисии в Кайро и Александрия. Докато е в Александрия, живее във вила „Амброн“ и именно преживяванията му по това време вдъхновяват най-известната му творба.
Вила „Амброн“ е построена през 1890 г. и с допълнителна пристройка за ателие през 1920 г. от италианския архитект от еврейски произход Алдо Амброн. Лорънс Дърел наема горния етаж и се настанява там с приятелката си Ив Коен, която по-късно ще стане и негова съпруга. Собствениците Алдо Амброн, съпругата му Амелия и дъщеря им Гилда живеят на приземния етаж. Дърел работи в осмоъгълната кула на вилата. Там е написан романът, преведен на български като „Пещерата на Просперо“, който разказва за дните му в Корфу преди войната. Там Дърел започва да пише и това, което ще се превърне в най-успешното му произведение – „Александрийски квартет“, а прототип на Жюстин – героинята от първия роман на тетралогията, е приятелката му Ив.
Със своята архитектура в стил Бел епок и римски колони, вградени в стените, вилата е величествено артистично място, където се събират известни писатели, художници и музиканти. В прекрасната градина цъфтят лилии, теменужки, плумерии, фикуси и още много ухаещи цветя и храсти.
Макар че до 1996 г. вилата е собственост на наследниците на семейство Амброн, тя е по-известна като „къщата на Дърел“. Няколко години след смъртта на Лорънс Дърел, Ив Коен споделя пред британския журналист и автор на няколко книги за Александрия – Майкъл Хаг, че за Дърел, за нея самата и за всички, които живеят във вила „Амброн“ това са най-хубавите години в живота им.
Адресът на вила „Амброн“ е улица Ал-Маамун, 19, квартал Мохарам Бей. Нямам търпение да отидем. След около час из александрийските улици намираме мястото. И тук целият ми ентусиазъм и романтично настроение от предишните дни се изпарява. На мястото зее огромна дупка. Явно си личи, че разочарованието ми е огромно, защото ме заговарят мъж и жена, които стоят пред съседната сграда. Обяснявам за какво съм там и те съчуствено ми съобщават, че вила „Амброн“, както и много други подобни вили от същата улица са съборени.
През 1996 г. вилата става собственост на местен бизнесмен, който към дадения момент вече е построил два жилищни блока в съседство. Въпреки че вилата е включена в списък с архитектурни обекти за опазване на културното наследство на Александрия, които са защитени от закона, след купуването ѝ първоначално е ползвана като склад за плодове и зеленчуци от местни търговци, впоследствие е превърната в бунище и накрая, след години на дела и разправии, на 19 септември 2017 г. вилата е съборена.
Вила „Амброн“ далеч не е единствената с такава съдба. През последните години са съборени над 50 подобни вили, построени в края на 19. и началото на 20. век.
До 50-те години на миналия век Александрия е един от най-космополитните средиземноморски градове. Смесица от националности, религиозни групи, художници, музиканти, артисти и писатели. Католическа катедрала, гръцка православна църква, джамии, една от най-големите синагоги в Близкия изток, римски руини – всичко това съществува в близост и хармония.
Когато пътувахме за Александрия от Кайро, във влака се заговорих с мила възрастна дама. Александрия е родното ѝ място, от години живее в Кайро, но се връща през няколко месеца в Александрия. Споменах, че последно съм била през 2010 г. в града, тя въздъхна и каза, че градът много се е променил оттогава. На въпроса ми промяната в какво се изразява, тя уклончиво ми отговори, че тя е възрастна и харесва по-класическия вид на града, но че младите сега харесват други неща.
На другия ден на път за град Рашид, шофьорът, с когото се разбрахме да ни закара дотам, също спомена, че градът се променя все повече и повече. На въпроса ми дали в положителна или отрицателна посока, се подсмихна и замълча тактично.
Не ми се иска да вярвам, че духът на Александрия все повече се губи и ще изчезне съвсем. Но някак обречено ми звучат думите на Мухаммад Ауад, основател и президент на The Alexandria Preservation Trust, организация, създадена през 1985 г. с цел запазване на архитектуроното наследство на града: „Александрия е изгубена според мен. Ние водим битка, но ще загубим войната по отношение на опазването.“
Вила „Амброн“ – една от опорните точки на културния живот на Александрия вече я няма, но като се прибрах в България, за утеха си поръчах от антикварен магазин издание на „Александрийски квартет“ от 1968 г., на чиято корица е вила „Амброн“ и кулата, в която Лорънс Дърел е живял, творил и получил вдъхновение за написване на тетралогията.
Огледалото на Мира 