Рашид е малък пристанищен град на около 65 км от Александрия. Разположен е в делтата на река Нил, където едно от разклоненията на Великата река се среща със Средиземно море. Именно тук Нил затваря вратите си, а морето отваря своите.
Градът се отличава с уникалното си историческо архитектурно наследство. Смята се за музей на ислямската архитектура и е вторият египетски град след Кайро по брой ислямски паметници от османския период.
В края на 20. век градът е с около 50 хиляди жители, но само за две десетилетия броят им се увеличава до 300 хиляди. Въпреки значителния растеж, според египетските стандарти градът се приема за малък. 🙂
Град Рашид е зелен, от всички страни е обгърнат от палмови гори, наричат го „града на милион палмови дървета“, а местните фурми се смятат за едни от най-качествените в Египет. За палмови гори в града споменава и географът и писател от 10. век – Ибн Хаукал, който описва също и пазари, обществени бани, търговци. Информацията за Рашид е главно от ислямския Египет, след арабските завоевания, преди това е много оскъдна.
През османския период в Рашид започва развитие на всички нива, коeто продължава до 19. век. Красиво свидетелство за това време са сградите и многото джамии с архитектура в османски стил, които могат да се видят и днес. Къщите са построени с черни и червени тухли, които се редуват в подредбата, прозорците са с дървени решетки, а горните етажи леко излизат над долните в равнината на фасадата. През османското време пристанището е едно от най-важните в страната.
В днешно време населението се занимава главно с риболов и земеделие, туризмът не е развит. Както и в останалата част на Египет, атмосферата на града може да се усети най-добре на оживения градски пазар и на централните улици.
Начинът да се стигне до града е с такси, което лесно може да се спазари от Александрия, или с публичните минибусове, също от Александрия.
Един от най-известните експонати в Британския музей е Розетският камък, открит именно в град Рашид през 1799 г., по време на т. нар. Наполеонова военна експедиция в Египет.
На 15 юли 1799 г., докато копаят основите на помещение в крепостта Кайтбей край град Рашид, френски войници случайно попадат на камъка, вграден в една от стените. Благодарение на действията на отговорния офицер Пиер Бушар, който веднага разбира, че това е нещо важно, камъкът е отнесен за допълнителни проучвания и така впоследствие се превръща в ключ към разшифроването на египетските йероглифи, които към дадения момент тънат в забвение и никой не знае как се четат и какво означават.
След поражението на Наполеон, съгласно условията на Александрийския договор от 1801 г. Розетският камък става британска собственост, заедно с други антики, които французите са намерили. Камъкът е изпратен в Англия и от 1802 г. досега е част от колекцията на Британския музей.
По време на споменатата Наполеонова кампания французите наричат града, в който е намерен камъкът, Розета (малка роза) и оттам и камъкът придобива известното си наименование Розетски камък, но арабското име на града си е Рашид и така го наричат и обозначават египтяните, както тогава, така и днес, а аз от години се каня да отида до Рашид (Розета) и все не стигам дотам. Най-накрая успях.
Крепостта Кайтбей, в която е намерен камъкът, е построена около 1470 г. от султан Кайт бей – същият, който строи и крепостта в Александрия. Намира се на брега на Нил, близо до устието на реката, където се влива в Средиземно море. За строежа са използвани и камъни от древноегипетски храмове, смята се, че са основно от храма на бог Птах в Мемфис. Това е и причината Розетският камък, който е от 2. век пр.н.е. да се появи през 15. век сл.н.е. в храм, построен от османски владетел, по времето, когато Египет също е в пределите на Османската империя.
Джамията Абу Мандур, разположена на брега на Нил, е особено впечатляваща. Докато пътуваме към нея с лодка по Нил, наблюдаваме отстрани къщите и джамиите.
Абу Мандур пристига в Рашид през 991 г. от Кербала в Ирак и живее в града 11 години до смъртта си през 1002 г. Първоначално е шиитски проповедник, но впоследствие става последовател на сунизма. Превръща се във водач, учител, съветник, живее и проповядва там, където се намира джамията в момента, там е и погребан. Впоследствие върху гроба му е издигната джамия, която през 1321 г. е достроена и превърната във вида, в който е в момента. Мястото е свещено за много мюсюлмани, които идват от цял Египет и от други страни на поклонение.
Огледалото на Мира 
One comment