Ако се върнем няколко хилядолетия назад във времето в древноегипетския град Бубастис, ще попаднем в култовия център на богинята котка Бастет.
Тя е от богините, които са доста популярни и разпознаваеми сред туристите и любителите на древноегипетската история и нейни статуетки и рисунки могат да се намерят на всяка сергия. Обикновено се изобразява като жена с глава на котка. Дъщеря е на слънцето (Ре), закриля майките, децата и бременните жени. Свързва се и с музиката, веселието, танците и често се представя с музикалния инструмент систрум в ръце. Херодот пише, че на ежегодния празник на богинята котка Бастет се събират над 70 хиляди души, които изпиват огромно количество вино.
Бубастис е популярното древногръцко име на култовия център на Бастет. Разположен е в Долен Египет в югоизточната част на делтата на Нил. Древноегипетското име на града е Пер Бастет („Дом на Бастет“), а арабското име е Тел Баста. Тъй като свещеното животно на богинята Бастет е котката, в Бубастис котките са на почит. Там са намерени некрополи с мумифицирани котки, а по време на новогодишните чествания сред традиционните дарове са амулети с формата на котки, които са символ на щастие и благополучие.
Днес, като един съвременен Бубастис, Истанбул е мястото, където котките са на почит. Там те царстват и присъстват навсякъде. Пазари, джамии, дворове. Нямат страх от хората, чувстват се спокойни и незастрашени и това си личи. Разхождат се с достолепие по тротоарите, улиците и пристанището, лежат по пейките и табуретките в кафенета, движат се важно между масите в ресторантите и сергиите по пазарите. Всички им се радват, глезят ги и ги галят. Пред магазините могат да се видят купички с храна и вода, а на много места по улиците има машини за отпадъци, които пускат шепа суха храна срещу изхвърлено кенче или шише от вода.
През по-студените месеци навсякъде могат да се видят котки, завити с одеяла, които спят в магазини, офиси, входове. А на много места по улиците има предупредителни табели за преминаващи котки и кучета.
Любимо място на котараците са пристанищата, както и мостовете, от които стотици рибари са провисили въдиците си. Обикалят около кофите с риба и някои направо бъркат и си взимат. 
Най-известната котка в Истанбул е Томбили. Името ѝ на турски означава нещо като Дундьо. Заради пухкавия ѝ външен вид и игриво поведение, Томбили е любимка на квартал Кадъкьой. Превръща се в световна знаменитост, след като през 2016 година в социалните мрежи се появява снимка, на която Томбили се е излегнала и подпряла на тротоара. Снимката е споделена от хиляди хора.
За съжаление скоро след като придобива световна известност Томбили се разболява и умира. Над 17 хиляди души подписват петиция, с която молят местната власт в Кадъкьой да почете Томбили. В резултат на това, на 4 октомври, когато е Световен ден за защита на животните, на любимото място на Томбили е поставен паметник, изработен от скулпторката Севал Шахин. Първоначално паметникът е изработен от глина, но впоследствие за по-голяма устойчивост е добавен бронз.
По света има много паметници на животни, които печелят признанието на хората със смелите си постъпки. Но ето, че има и животно, което е увековечено в бронз, просто защото съществува и трогва всички с поведението и симпатичния си вид.
Месец след като е поставен, паметникът е откраднат. Това предизвиква масово недоволство сред жителите на града. Дори турски депутати се изказват по въпроса и наричат крадците „врагове на всичко красиво“. За щастие, няколко дни след кражбата, паметникът на Томбили е върнат и днес може да се види на оригиналното си място в квартал Кадъкьой.
Когато ние отидохме да видим паметника, неотлъчно до Томбили стоеше гальовен котарак, който не се отдели от статуята през цялото време. Стоеше там и няколко часа по-късно, когато се върнахме по същия път. Явно Томбили си е намерила пазител.
Огледалото на Мира 