Магичната планина Симиен в Етиопия

Пътешествие из планината Симиен, преходи по десет-дванайсет часа на ден, стотици извървени километри, няколко изкачени върха – Имет Гого (3926 м), Инатие (4070 м), Бухаит (4430 м) и най-високият в Етиопия – Рас Дашен (4543 м).

Слънце, облаци, мъгли и дъжд. Водопади и каньони. Прашни червени пътеки, акации с бодли, гигантски лобелии. Кафеени плантации и крави с гърбици. Цветове, които преливат един в друг. Маймуни и етиопски вълци. Студени нощи под звездите. Гарван, който сутрин ти краде сапуна от палатката. Маймуна, която ти подава клонче с грах. Птичи песни. Часове в споделено мълчание на самотна пейка на върха на хълм.

Ето така накратко може да се опише планинската част от няколкоседмичното ни пътуване из Етиопия в състав от две дами и един господин 😊. А планинският ни преход се случва след като няколко дни сме обикаляли столицата Адис Абеба, Бахир Дар, езерото Тана и Гондар.

1891
Симиен
1797-1
В мъглите на Симиен

Симиен е една от най-красивите планини в света. Съвсем без преувеличение. Толкова е различна и магична, че клишето, че не може да се опише с думи е не само вярно, но дори и недостатъчно точно. Броденето из Симиен е като пътуване във времето, като връщане към началото преди милиарди години. Подсъзнателно човек усеща, че има нещо различно и магично, свързва се с мястото и притихва. Няма нужда от приказки и описания. Към края на преходите ни из Симиен прекарваме повече от шест часа на върха на хълм, от който наблюдаваме като на забавен каданс какво се случва. Без изобщо да говорим, без да снимаме, като под хипноза. Заедно тримата, като едно цяло с планината, въздуха, с всяко клонче, листо или птица, но и всеки сам със своето усещане. Тук-там се стелят мъгли, в далечината пробягват диви кози, около нас маймуни гелада (или джелада) са приседнали и също наблюдават околността и мързеливо премигват или ходят бавно и важно, разклащайки дългите си перчеми, без да се страхуват от нас и да ни смятат за заплаха, сякаш и те долавят нашето спокойствие и сливане с обстановката. Гарвани, лешояди и други птици прелитат съвсем до нас, толкова са близо, че се гледаме очи в очи с тях и буквално усещаме раздвижването на въздуха от маховете на крилата им.

1913
Симиен
1368
По пътеките на Симиен

Симиен се намира в северната част на Етиопия, в регион Амхара, в близост до град Гондар.

Поради геоложкия си произход планината е уникална, само веригата Драконови планини в Южна Африка е образувана по същия начин и изглежда подобно.

Симиен е скален масив, който възниква в резултат на бурна вулканична дейност преди повече от 40 милиона години. Вулканичните изригвания са оформили причудливи образувания. Отвесни недостъпни скали; високи зъбери, прорязани от водопади, каньони и ждрела; върхове, от които погледът слиза 2000 метра по-надолу, където гледката прилича на застинало океанско дъно с чудно красиви образувания; мъгли се носят на ленти и придават магично усещане. Стръмни изкачвания отвеждат до плата, които са разделени от долини, плантации и тучни пасбища. Пътеките преминават през гори от алое вера, кафеени и грахови плантации, през гори с гигантски лобелии, кактуси, фикуси, палми и други дървета, храсти и диви цветя, които са непознати за нас. През октомври, когато ние сме там, е краят на дъждовния период и всичко е разцъфнало и зелено. Гледките са като от комбинация от филми като „Аватар“, „Властелинът на пръстените“, „Алиса в страната на чудесата“ и стереокартичките, които събирахме като деца.

Най-високият връх в планината Симиен е Рас Дашен. За височината му има различни данни, които варират между 4543 м и 4620 м. Която и да е точната височина, Рас Дашен е най-високият връх в Етиопия.

1924
Симиен

Нашето пътешествие из планината Симиен започва от град Дебарк, където се намира пропусквателният пункт за национален парк Симиен – част от природното наследство на ЮНЕСКО. Да, Симиен е национален парк и като такъв, за да се влезе в него, трябва да се плати такса и да се получи разрешително. Там ни зачисляват водач, готвач и задължително и охранител с пушка, който през цялото време трябва да се движи с нас и да ни пази от диви животни. Дали ни пази от животни не знам, но по този начин се осигурява прехрана на пазачите и семействата им, което в крайна сметка е хубаво и е практика в много национални паркове. Спомням си, че когато изкачвахме Килиманджаро (бяхме отново тримата), ни зачислиха водач, помощник-водач, готвач и десетина носачи, без значение, че нито ни трябваха толкова много, нито ги искахме. 😊 Така че това в Етиопия направо нищо не е.

460
Входът на националния парк Симиен
476
Входът на националния парк Симиен
477
Разстоянията в километри от Дебарк до лагерите и върховете. Достигнахме до всички места, отбелязани на табелата
448
Правилата, които трябва да се спазват на територията на националния парк

След получаване на разрешително и регистрация следва преход до първия ни лагер Санкабер, разположен на 3250 м. Пътеките преминават през гори, плантации, възвишения, гледките са прекрасни, но най-интересни са ни маймуните гелада, които са навсякъде около нас, тъй като тогава се срещаме с тях за първи път. През следващите дни толкова свикваме с тяхното присъствие, че не ни правят впечатление.

590
По пътя към лагер Санкабер
608
По пътя към лагер Санкабер
619
По пътя към лагер Санкабер
676
Маймуните гелада
1444-1
Сред маймуните гелада
780
Път в близост до планински ръб – отляво пропастта е над 2000 метра

Санкабер е най-посещаваният лагер, ако може да се определи така, предвид факта, че като цяло няма много хора. Но все пак тези, които искат да усетят поне за малко планината, но не им се обикаля седмици наред с палатки и не им се изкачват върхове, двудневен преход с една нощ преспиване на палатка в Санкабер е добър вариант.

Освен нашите две палатки, в лагера има още няколко палатки. Типичните за Африка големи температурни амплитуди през деня и нощта ни карат да се облечем стабилно, докато правим вечерна разходка в района на лагера. Дъжд също успява да ни навали, а през следващите дни ще ни бъде почти постоянен спътник.

859
Двете жълто-зелени палатки са нашите
847-1
И в лагер Санкабер има табло с правила, които трябва да се спазват

На разсъмване чуваме странни звуци точно пред палатката, в която сме аз и мъжът ми, някой нещо отваря, мести, скърца. По това време сънят е най-сладък и първоначално не обръщаме внимание на звука, решаваме, че който и да е и каквото и да прави, ще си тръгне. След като не спира обаче, решаваме да видим какво се случва. Откопчаваме палатката, само за да видим как гарван, който се е борил известно време да извади от опаковката сапуна ни, оставен пред палатката, накрая е успял и доволно отлита с него. Какво точно ще го прави, не е ясно, но ние оставаме с един сапун по-малко. 😊

На другия ден трябва да стигнем от лагер Санкабер до следващия лагер Гиш, който се намира малко по-високо – на 3600 м. Отново преминаваме през гори, плантации, каньони, като особено се впечатляваме от водопада Джинбар, за чиято височина отново има разногласия и размерите варират между 500 и 800 метра. Не е пълноводен по това време, но е впечатляващ, заради цялата обстановка около него. 

1039
Пред водопада Джинбар
1146
Един от многото пазачи на водопада
1160
Домашна коза изскача от храстите
1165
… също и кон
1169
По хълмовете на Симиен
1176
По хълмовете на Симиен

И този ден ни вали почти непрекъснато, а мъглите скриват част от гледките. Но пък така се създава още по-магично усещане. За разлика от Санкабер, в лагер Гиш няма никого. Компания ни правят само птици и маймуните гелада.

1443
Самотните ни палатки в лагер Гиш
1372
Самотните ни палатки в лагер Гиш
1373
Грабливи птици на дървото в съседство
1496
Маймуни гелада около нас
1390
Време за размисъл 🙂

Нощта в лагер Гиш отново е дъждовна. Палатките се представят добре, няма влага. На другия ден се отправяме към следващия лагер Ченек, който е на 3620 м надморска височина. За да стигнем до него преминаваме през връх Имет Гого – 3926 м, и връх Инатие – 4070 м, и след това се спускаме малко до лагер Ченек. Преходът е дълъг и не е лек, но часовете минават неусетно.

1605
Към връх Имет Гого в мъгла и дъжд 🙂
1586
Самотно цвете в мъглата над поредната пропаст
1592
От време на време попадаме на местни хора, които живеят във високите части на планината

Когато не е мъгливо, от връх Имет Гого се открива една от най-красивите гледки в Симиен във всички посоки. Ние нямаме късмета да я видим, всичко е потънало в мъгли, когато сме там. 😊

1516
По пътя за Имет Гого местните продават кока кола, кой си купува не знам, други хора нямаше 🙂
1544
В мъглите на връх Имет Гого, 3926 м
1525
За момент се открива малка част от гледката в околността
1532
Гледка от връх Имет Гого, 3926 м

В подножието на връх Инатие попадаме на голямо стадо овце. Странна гледка на над 4000 метра височина. Някои овце са буквално на ръба, надолу е пропаст от над 2000 метра. Овчарите са деца, които явно са свикнали с тази гледка и не им прави впечатление. 😊 

1659
Овце в подножието на връх Инатие, 4070 м
1658
Овцете разглеждат нашия пазач
1690
Овце на ръба на пропастта
1640
Овчарите
1661
Малък овчар
1736
На връх Инатие, 4070 м

В лагер Ченек е също мъгливо, но поне не вали дъжд.

1957
Лагер Ченек

Сутринта времето е ясно, няма мъгла и дъжд. 😊 Преходът към следващия лагер Амбико също е дълъг и не особено лек, може би дори е най-трудният. Преминаваме през връх Бухаит – 4430 м, след това имаме стръмно спускане към село Чиро Леба, прекосяваме река Мешеха и накрая се изкачваме малко до лагер Амбико, който е на 3200 м. Над 1200 м денивелация за този ден. Когато прекосяваме река Мешеха, макар и с планински обувки, бавно пристъпваме от камък на камък, които са много хлъзгави. След нас идват няколко местни жени с тежки вързопи с дърва на гърбовете, боси и с по едно-две деца за ръка. Преминават бързо, без никакво усилие, подхлъзване или каквато и да е трудност. Поредното доказателство, че колкото по-близо е човек до т.нар. „модерен свят“, толкова повече се отдалечава от инстинктите, с които се ражда.

1936
Изкачване, после спускане и цял ден така
1927-1
Острите зъбери са често срещана гледка
1923
Тишина, прорязвана само от птичи песни
1863-1
Плантации в ниската част
2078
Връх Бухаит, 4430 м
2089
На връх Бухаит
1940
По склоновете срещаме магарета
1950
Както и пак стада
1929
Пътеки, плантации и много ходене 🙂
2215-1
Интересни дървета по планинските склонове
1841
Спускане към село Чиро Леба
2180
Спускане към село Чиро Леба
2183
Село Чиро Леба се вижда, оттам следва леко изкачване до лагер Амбико, който е близо до селото

В лагер Амбико се сещаме, че не сме си взели знамето, което си носим из планините по света. 😊 За целта сглобявам знаме от бяла, зелена и червена тениска и традицията е спазена – имаме знаме за етиопския първенец Рас Дашен.

2252
Знамето е почти готово 🙂
IMG_5589
Готови сме 🙂

През нощта в лагер Амбико имаме странно изживяване. Към 2 ч. се събуждаме от напеви, под съпровод на ударни инструменти. Тези песнопения и ритмичните удари на инструментите продължават до ранни зори. В палатка на 4000 метра височина, сред острите зъбери на Симиен, в непрогледния мрак на етиопската нощ песнопенията звучат като от друг свят и от друго време. Интересното е, че не звучат плашещо, а някак успокояващо, като медитация. На моменти се унасям и разбуждайки се отново, в първия момент в просъница се чудя дали това е някакъв сън. На другия ден разбираме, че в селото, което е близо до лагера, има починал човек и това е част от ритуала по изпращането му в другия свят. 

2453-1
Лагер Амбико

Към 5 сутринта тръгваме към най-високия връх в Етиопия – Рас Дашен, 4543 м. Не сме спали заради нощните песнопения, понатрупала се е вече и умора от дългите преходи предишните дни. Но по прогноза няма да вали, така че очакваме спокоен и хубав ден, макар и дълъг. 😊

2261
Изгревът по пътя към връх Рас Дашен

След около два часа и половина сме на върха. Последната част от изкачването е кратко катерене по скали.

2301-1
На връх Рас Дашен, 4563 м
2297
На връх Рас Дашен, 4563 м
2396
Връх Рас Дашен, 4563 м
2394
Връх Рас Дашен, 4563 м
2392
Връх Рас Дашен, 4563 м
2391
Връх Рас Дашен, 4563 м

Малко след нас на върха пристигат двама французи, с които се запознаваме. Оказва се, че са доброволци по проект за изграждане на училища в Етиопия и тази нощ също ще бъдат в лагер Амбико. 

На слизане от върха преминаваме през плантации от грах и кафе, гори от алое вера, кактуси, фикуси, лобелии и други познати и непознати растения. 

2410
На слизане от върха
2419
На слизане от върха
2425
На слизане от върха
2426
На слизане от върха
2431
На слизане от върха
2433-2
На слизане от върха
2460
На слизане от върха
2464-1
На слизане от върха
2414
С нашия пазач – кой с пушка, кой с щека 🙂

Отново нощуваме в лагер Амбико, дали от умората или просто няма песнопения, но тази нощ не чуваме нищо.

На другия ден отиваме до селото да си купим някои неща за оставащите дни в планината. Докато пием сокове от кактус пред една серия, дочуваме, че след по-малко от час местен човек ще превозва с камион нещо от селото до лагер Ченек. Разбира, че и ние сме за там и предлага да ни закара. Повече от доволни сме, така ще имаме време за добра почивка в Ченек, както и за разходки в околността. Впоследствие се оказва, че това е едно от най-добрите ни решения, тъй като в Ченек прекарваме един от най-хубавите си дни от цялото пътуване в Етиопия.

IMG_5584
В ремаркето на камиона на път от село Чиро Леба до лагер Ченек
IMG_5585
В ремаркето на камиона с товара и още няколко човека, кой с пушка, кой с кошница 🙂

Пристигаме в Ченек преди обед. Ще нощуваме в лагера и целият ни ден е свободен.

Тръгваме по пътеките наоколо. Етиопски вълк пресича пътя ни и докато извадя телефон, за да го снимам, вече е някъде из гората. Но маймуни гелада отново има навсякъде около нас. На един хълм попадаме на бой между няколко маймуни. Отначало не разбираме какво точно се случва, само чуваме крясъци. След малко обаче няколко маймуни приближават, гонени от други, и точно на метри от нас, се сбиват жестоко и цялата сцена изглежда страховито. Бавно се отдалечаваме, макар че те не ни обръщат никакво внимание. 

Докато се разхождаме, попадаме на пейката на върха на хълм, за която разказах в началото на разказа. Едно от най-вълнуващите ми преживявания в Етиопия и изобщо.

2762
Любимата ми етиопска пейка
2887
На любимата ми етиопска пейка
922
Симиен
921
Симиен
822
Симиен
2707-1
Птиците прелитат над главите ни
3077
Симиен
3056-1
Симиен
2718
Симиен
2905
Симиен
2759
Любимата ми етиопска пейка

На другия ден от лагер Ченек потегляме по обратния път към Гиш и Санкабер, а оттам пътешествието ни продължава към град Аксум, където според етиопците се намира Кивотът на Завета. 😊

2610-1
За довиждане отново маймуните гелада 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.