Селата Гудевица и Гоздевица – разделени заедно

Имало едно време двама братя. Казвали се Гоздьо и Гудьо. Живеели щастливо със семействата си по планинските склонове на Родопа планина. Около 1670 г. по-малкият брат заминал с овцете по Беломорието. След като се върнал, разбрал, че брат му е приел мюсюлманската вяра. Двамата братя дали имената на две съседни села – мюсюлманското село Гоздевица и християнското Гудевица.

Селата се намират в Родопите, в Смолянска област, на границата с Гърция. На километър от село Арда в посока Гърция пътят свършва, а няколко къщи самотно са накацали по планинските склонове.

IMG_8388
Село Гудевица

В християнското село Гудевица живеят около десетина души. Спираме на нещо като разширение в началото на селото и веднага от близката къща се подава белокоса усмихната глава. Баба на около 80 години ни поздравява, пита ни как сме се озовали тук и ни кани в двора си да видим колко са ѝ хубави тиквите и мушкатото. Не само че са хубави тиквите и мушкатото, но и розите, и чемширът, и останалите цветя в градината ѝ са чудни.

IMG_8502

Срещу портата на новата ни приятелка има чешма и две табели. Едната ни сочи пътя към връх Ком (родопския), а другата води до читалището на селото „Бъдеще сега“.

Пътеката към връх Ком е тясна и на места стръмна. Преминава през гората, а от върха не се открива гледка, тъй като е сред дърветата. На самия връх е параклисът „Св. Петър“, който хората от близките села някога посещавали на Великден.

IMG_8450
Наляво е пътят за родопския връх Ком, надясно – към читалище „Бъдеще сега“

Решаваме, че първо ще отидем до читалището, табели за което виждаме на много места по пътя.

IMG_8330
Към читалище „Бъдеще сега“
IMG_8332
Към читалището
IMG_8341
Към читалището
IMG_8345
Към читалището

Читалище „Бъдеще сега“ се намира в сградата на старото читалище на селото, което някога е било и училище. Там е учила от 1-ви до 4-и клас и народната певица Валя Балканска. През 2006 г. Теодор Василев купува сградата и с помощта на доброволци изцяло я ремонтира. Читалището се занимава с различни дейности в областта на неформалното обучение и екологията, сред които лагери за деца и младежи, обучение чрез игра, работилници, курсове, семинари, екологично строителство и много други занимания сред природата.

Докато ние сме в района на читалището, забелязваме, че около него кипи усилена работа, независимо, че е почивен ден. Вместо да се отдадат на летните слънчеви лъчи, млади хора присаждат цветя в големи сакции и ги подреждат.

IMG_8365-1
Пред читалището

Близо до читалището се намира църквата „Св. Пророк Илия“. Някога на същото място имало параклис, а според най-старата легенда той е построен от местен човек, на когото насън Богородица заръчва да направи църква.

Църквата „Св. Пророк Илия“ е изградена през 1882 г. от хората от селото, а камбаната е подарък от Гърция. Храмовият празник е на Илинден и тогава местни, хора от съседни села и гости от България и чужбина се събират на курбан за здраве. Близо до църквата се намира аязмото, чиято вода, според местните, лекува болести на очите.

IMG_8381
Църквата „Св. Пророк Илия“
IMG_8409
Църквата „Св. Пророк Илия“

Освен няколкото младежи, които присаждат саксии пред читалището, в селото не се виждат хора. Спокоен летен следобед. Докато се разхождаме по селските пътеки, тук-там някоя кокошка рови из тревата, а котета проточват вратлета иззад дърветата и със смесица от страх и любопитство ни разглеждат. Ябълки, малини, тикви, аромат на цветя и билки. С две думи – селска идилия. От най-спокойните и най-цветните.

IMG_8399

IMG_8444

IMG_8494

IMG_8445

IMG_8460
IMG_8453
Пътеката за съседното село Гоздевица е в посока връх Ком. Разстоянието между двете села е по-малко от километър.

IMG_8463
Пътеката за село Гоздевица

И ако в Гудевица живеят десетина човека, в Гоздевица вече няма никого. В една от къщите в началото на селото, тече вода от чешмата в двора. Оградата е почти съборена, видимо е, че няма човешко присъствие. Завъртаме крана и продължаваме.

Село Гоздевица нашумя преди години с разказа „За петата ракия или колко е хубав животът“ на Георги Бърдаров. В него авторът разказва как при обиколка из Родопите през лятото на далечната 2005 г. с негови приятели случайно попадат в селото. Там срещат дядо Стоил и присядат с него на ракийка и сладки приказки на дървената маса, която той изнася и слага на обраслата с треви пътека, била някога улица. За съжаление петнадесет години по-късно вече няма кого да срещнеш в селото. Няма го и дядо Стоил. Къщите са олющени, с паднала мазилка и изпочупени прозорци.

IMG_8473

IMG_8488А някога селото кипяло от живот, хората си имали поминък, събори, храм. Може би единственото непроменено нещо е ароматът на мащерка, който се носи наоколо. Чистият родопски въздух също, както и гледките, които лекуват очите.

На връщане събираме мащерка и паднали листа във всякакви цветове. Докато вървим по пътеката си мисля за преходността на живота, мечтите и плановете, които всеки човек има „за някога в бъдещето“. Пък то бъдещето е зад завоя и всеки момент ще го подминем и ако само отлагаме, в един момент ще се обърнем назад и ще видим едно пусто село.

IMG_8498
По пътеката на връщане
IMG_8464
Цветя по пътеката
IMG_8447
Всичко е любов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.