Какво свързва една от най-популярните и обичани певици на 20-и век, обожавана и до днес на много места по света, с Египет? Певицата с италиански корени и френско гражданство, чието име се свързва с огромен талант и успешна кариера, но и с нещастен личен живот и трагична съдба.
Макар и продала над 170 млн. копия от албумите си с песни на няколко езика (френски, английски, италиански, испански, арабски), обичана от почитатели по целия свят, тя така и не намира щастие и спокойствие, а самотата я следва през по-голямата част от живота ѝ.
Египет е важна част от живота на Далида. Двайсет и две години от краткия ѝ 54-годишен живот са свързани с Египет.
На 17 януари 1933 г. в Кайро се ражда Йоланда Кристина Джилиоти, която по-късно ще завладее света с артистичния псевдоним Далида. Родителите ѝ са италианци от Калабрия, има двама братя – Орландо и Бруно. Майка ѝ Джузепина е шивачка, а баща ѝ Пиетро работи като виолист в операта в Кайро и това е причината тя да се роди и да живее дълги години там.
Като малка Йоланда получава възпаление на очите, което не е излекувано успешно, и като усложнение получава кривогледство. Години по-късно успява да се освободи от кривогледството чрез операция, но проблемите с очите и болките я съпътстват през целия ѝ живот.
Йоланда учи в италианското католическо училище в Кайро. След като завършва, започва работа като машиноспистка и можеше и цял живот да остане чиновник в нечий офис и никой да не разбере за нея и таланта ѝ.
Младата жена обаче мечтае за сцени и публика. На 17 години се явява на конкурс за красота, на който се класира втора. Въпреки че майка ѝ Джузепина не одобравя подобни изяви, Йоланда става модел, а когато е на 21, печели конкурса „Мис Египет“. Титлата ѝ осигурява участие на конкурса „Мис свят“ в Лондон през следващата година, но по-важното е, че е забелязана от френски режисьор и в края на 1954 г., по-малко от месец преди да навърши 22 години, заминава за Париж. Меката на световната мода, изкуство и сбъднати мечти я очаква и не след дълго Йоланда ще я завладее с таланта си.
След пристигането си във френската столица Йоланда приема артистичния псевдоним Далила в чест на героинята от библейската история „Самсон и Далила“. Скоро след това променя една буква в псевдонима си и от Далила се превръща в Далида. Насочва се към кариера в киното. Макар по-късно да завладява света като певица, Далида се снима в повече от 20 филма, като в десет от тях играе главната роля.
Първата самостоятелна песен на Далида е „Мадона“, но няма особен успех. През 1956 г. обаче се случва нещо, което преобръща живота ѝ, както в професионален, така и в личен план. Далида се запознава с продуцента Брюно Кокатри, собственик на киносалона, който по-късно се превръща в световноизвестната зала “Олимпия”. Мосю Кокатри продуцира радио шоу, в което се изявяват неизвестни певци. Далида изпълнява в ефир песента „Непознати в рая“ и пленява както слушателите, така и търсачите на таланти. Сред пленените от таланта ѝ е собственикът на една от най-големите френски продуцентски компании. Това е Люсиен Морис, който я кани на среща, и тя без колебание приема.
Под продуценството на Люсиен Морис през 1956 г. песента „Бамбино“ на Далида постига огромен успех – цели 46 седмици е на челни позиции в музикалните класации във Франция. Далида се превръща в звезда. Следват дуети с Шарл Азнавур и Ален Делон, няколко концерта в зала „Олимпия“ и турнета из цяла Франция, Италия, Египет и САЩ.
От продуцент на Далида Люсиен Морис, който по това време е женен, се превърща в неин любовник, а пет години по-късно – през 1961 г., се развежда и става и неин съпруг. За съжаление любовта на Далида към съпруга ѝ бързо изчезва. Следва изневеря от страна на Далида с актьора Жан Собиески и развод още на следващата година. Няколко години по-късно Люсиен Морис, само на 41 години, слага край на живота си.
През 1967 г. Далида участва на фестивала „Сан Ремо“ с тогавашния си любовник – по-младия от нея с пет години Луиджи Тенко. Двамата изпълняват песента „Сбогом, любов моя“. Песента отпада от финалите на конкурса и силно разочарован Луиджи Тенко изпада в криза и се самоубива в хотелската стая. Далида е тази, която намира простреляното му тяло. Преживява огромен шок и също прави опит за самоубийство, като се нагълтва с лекарства, но я спасяват.
След трагедията с Луиджи Тенко, Далида се хвърля в обятията на 12 години по-младия от нея студент Лучо. Неочаквано и за самата нея, тя се влюбва силно и дори забременява от Лучо. Но в крайна сметка решава да абортира. По това време абортите са забранени. Абортът е извършен нелегално от неособено квалифициран лекар, който я осакатява, и тя не може да има деца повече. Решение, за което ще съжалява до края на живота си, и психическа травма, която не успява да преодолее, въпреки лекарствата, които все повече започва да взима.
Следващият мъж в живота на Далида е художникът Ришар Шанфре. Това е най-дългата ѝ връзка с мъж, продължила девет години. Ришар се увлича от окултни практики и говори, че е прероденият граф Сен Жермен. Приятелите на Далида смятат, че с него е била най-щастлива, но през 1981 г. и тази връзка завършва с раздяла и… смърт. Скоро след раздялата им Ришар Шанфре се самоубива като се заключва в колата си и се надишва с газ.
Още един близък мъж на Далида приключва живота си със самоубийство. Това е изрелският поп певец Майк Брант, с когото ги свързва силно приятелство. След автомобилна катастрофа и един неуспешен опит за самоубийство, в крайна сметка през 1975 г., точно в деня на излизането на новия му албум, скача от прозореца на апартамента на негов приятел.
Далида не забравя родното си място Египет. Много от песните ѝ са на арабски и в тях пее за Египет. Често изнася концерти в Кайро, Александрия и други египетски градове. Участва във филма „Маската на Тутанхамон“, близка приятелка е на големия египетски актьор Омар Шариф.
Песните ѝ на арабски са мелодични, думите се чуват ясно и това ги прави много подходящи за изучаване на езика и по-конкретно на египетския арабски диалект. Наскоро с приятели си говорихме за времето, когато учех „Ориенталистика“, и си припомних проекти, които съм правила по „Арабски диалекти“. Тогава моят избор беше египетският диалект и песните на Далида. Десетки страници с преводи и сравнителен анализ на разликите между египетския диалект и книжовния арабски език в песните на Далида. Далида до последния си дъх обича родната си страна и разказва често за нея в интервютата, които дава. В песента „Моя прекрасна страна“ Далида пее:
„Надеждата ми винаги е била, Родино моя,
че ще се върна при теб, Родино моя
и ще остана завинаги при теб,
прекрасна моя Родино, прекрасна моя Родино.
Спомените за всичко отминало,
помниш ли, Родино моя?
Сърцето ми е изпълнено с истории,
помниш ли, Родино моя?
Моята първа любов беше в страната ми,
невъзможно е да го забравя, Родино моя.“
Далида не се завръща в родината си. Заради толкова многото смърт и нещастия около нея, пресата я нарича „черната вдовица“. Ранимата и чувствителна Далида все повече потъва в самота и депресии. Не може да преодолее и болката от липсата на дете. Към нещастията се добавят и все по-честите болки в очите, които я съпътстват през целия ѝ живот.
Далида слага край на живота си на 3 май 1987 г., като поглъща голямо количество преспивателни с алкохол. Едва на 54. Бележката, която оставя, гласи: „Животът стана непоносим за мен. Простете ми.“. Погребана е в гробището Монмартър в Париж.
Жената, която е обявена за една от най-великите певици на 20-и век; жената, която целият свят обожава, и е желан гост на всички събития; жената, която според допитване през 1982 г. заема второ място в класацията за най-известни жени във Франция (след жената на френския президент); жената, която през 2008 г. (21 години след смъртта ѝ) е втора в класацията на Encyclopédie Universalis за най-влиятелни личности във Франция (след президента Шарл дьо Гол), завършва земния си път по собствено желание, както мъжете в живота ѝ.
В артистичния парижки квартал Монмартър има площад, който носи името на Далида. Там има и неин паметник, който хора от цял свят докосват за щастие. Кой знае, може пък тази, която не успя да намери щастие в своя живот, да донесе щастие на другите…
Огледалото на Мира 