Хотел „Уинтър палас“ в Луксор – портал за пътуване във времето

След няколко дни в Асуан и околностите, идва време за древната египетска столица Тива –  днешния град Луксор, разположен от двете страни на река Нил. Източният бряг е забързан и шумен, изпълнен е с хотели, магазини и ресторанти. Отвсякъде долитат подвикванията на файтонджии и лодкари, които омайват туристите с всякакви предложения, а хладните вечери са за романтични разходки по крайбрежната улица, която след залез кипи от живот. Западният бряг, където се намират заупокойните храмове и гробниците на царете, цариците и техните наместници, е притихнал и тайнствен. Тишината и топлият пустинен вятър носят усещане за безвремие и убежище и обещават магични вечери и вълнуващи дни сред тайнствата на Долината.

Egypt_2008 802
Река Нил от крайбрежната улица на Източния бряг
IMG_9143(1)
Сред тишината на пустинята на Западния бряг

Много пъти съм ходила в Луксор, вярвам, че ми предстоят още повече. Познатите ухания и вкусове, улици, книжарници, хотели, реката – всичко си е на мястото и ми дава спокойствие. Различното този път е, че след времето, прекарано на Западния бряг на река Нил в обикаляне на гробници и храмове, за първи път ще отседнем за няколко дни в хотел „Уинтър палас“ на Източния бряг. След хотел „Олд катаракт“ в Асуан продължаваме обиколката на емблематичните стари хотели, свързани толкова много с т.нар. „златни години на пътуването“ в Египет от края на 19-и и началото на 20-и век.

Egypt_2008 800-1
Хотел „Уинтър палас“

Престоят ни в хотел „Уинтър палас“ започва разгорещено, в буквалния смисъл на думата 🙂. Заради ковид мерките, както и в хотел „Олд катаракт“ в Асуан, на входа на хотела измерват температурата. Когато мерят моята, виждам как човекът с термометъра се ококорва и възкликва ужасéн. Така и не разбирам какво е отчел термометърът, но няколко човека започват да се суетят около мен и в крайна сметка ме настаняват на хладно във фоайето, да мине известно време. След 10-ина минути същият човек отново ми мери температурата, но този път е доволен, вдига палец и очите му над маската издават усмивка. Явно заради жегите навън съм била порядъчно напечена и кой знае какво е показал термометърът.

Стаята ни е с изглед към Нил. Обедното слънце си играе с водите на реката и пречупва светлината като в калейдоскоп. От терасата наблюдавам крайбрежната улица. В ранния майски следобед почти няма движение, от време на време някой файтон преминава бавно, а равномерният тропот на конските копита ме унася. В далечината няколко фелуки са привързани към кея, а собствениците им вероятно почиват някъде на сянка. Привечер, когато захладнее, ще излязат в търсене на желаещи да плават по реката.

1-2
Изглед от терасата ни към река Нил
1-3
Изгледът от терасатата ни към Нил предразполага към снимки и няма как любим мой парфюм – „Градината на Нил“, да не бъде сниман също на фона на реката, на която е кръстен

Погледът ми се премества под терасата към широките вити стълби, заслани с червен ориенталски килим, които водят към входа на хотела. Въображението ми полита към 1923 г., когато на същите стълби стоят Хауърд Картър и лорд Карнарвън и разкриват на света подробности за гробницата на Тутанхамон (Тутанхамун), открита няколко месеца по-рано, а стотици журналисти, фотографи, дипломати и любители на историята и археологията жадно поглъщат всяка дума.

Хотел „Уинтър палас“ в Луксор е разположен на Източния бряг на река Нил, съвсем близо до Луксорския храм. Построен е в края на 19-и век в британски колониален стил, съчетан с ориенталски елементи. През 1905 г. е купен от фирмата Upper Egypt Hotels Co на хотелиерите Чарлз Белер и Джордж Нунгович. В сътрудничество с небеизвестния Томас Кук и фирмата му Томас Кук и син те превръщат хотела в оазис на Източния бряг на реката. Отнема им две години и на 19 януари 1907 г. изцяло ремонтираният хотел „Уинтър палас“ е официално отворен за гости. Това събитие е ознаменувано първо с пикник в Долината на царете, а след това с различни събития в хотела – официална вечеря, игри на бридж, речи и разговори на централната тераса с изглед към Нил.

1-1
Хотел „Уинтър палас“ в началото на 20-и век, снимка: hotelphotoarchive.com
1
Хотел „Уинтър палас“ в началото на 20-и век, снимка: hotelphotoarchive.com

През следващите години „Уинтър палас“ посещават видни египетски и чуждестранни гости – кралски особи, артисти, писатели, пътешественици. Ето как писателят Дъглас Слейдън описва хотела през 1911 г.  в книгата си „Странни неща от Египет“:

„В Луксор всеки, който може да си го позволи, отсяда в „Уинтър палас“. Просторните бели тераси пред и зад хотела са очарователни места за чай, разходки на лунна светлина или за почивка на слънце след закуска в редките дни, когато можете да отделите сутрешните часове за друго, освен за експедиции. Докато сте на чай привечер, наблюдавате Нил, за да видите как слънцето залязва върху руините на Тива и последващото сияние над Сахара. На лунната светлина виждате сребърното огледало на безсмъртната река, бледото жълто на тиванските хълмове, черните призрачни сенки на арабите по сушата и платната на лодките по водите на Нил.“

Хотелът се превръща в база за египтолозите от цял свят, които в началото на 20-и век пристигат на експедиции в Египет и извършват разкопки на Западния бряг. Макар че е любител египтолог, а не професионалист, сред тях е и Джордж Хърбърт, пети граф на Карнарвън, известен като лорд Карнарвън.

AABR002339
Лорд Карнарвън с египтяни на терасата на хотел „Уинтър палас“, 1922 г., снимка: http://www.sciencephoto.com

Лорд Карнарвън е английски аристократ, високо образован, авантюрист, избрал да влага солидните средства, с които разполага, не в скъпи вещи и разточителни пиршества като голяма част от другите богати благородници, а в своето хоби и голяма любов – археологията. Връзката му с Египет започва както при много други заможни англичани от това време, които идват в Египет, за да прекарат зимата на топло. Но за него Египет се превръща в любов до края на живота.

IMG_0906
Хотел „Уинтър палас“
IMG_0478
Една от просторните тераси на хотел „Уинтър палас“
IMG_0470
Една от просторните тераси на хотел „Уинтър палас“

През 1903 г. лорд Карнарвън претърпява тежка автомобилна катастрофа, която оставя сериозни последствия върху здравето му за цял живот. След продължително лечение в Англия, лекарите го съветват да избягва студения и влажен английски климат през зимата и да се насочи към места с мек и топъл климат по това време на годината. Оттогава с лейди Карнарвън стават редовни посетители на Египет през зимата. През 1906 г. получава разрешение за разкопки в района на гробниците на благородници в Деир ел-Бахри. Като непрофесионалист, Лорд Карнарвън има нужда от помощ за разкопките. По препоръка на Гастон Масперо – тогавашния директор на Египетската служба за древности, през 1907 г. лорд Карнарвън се свързва с египтолога и археолог Хауърд Картър.

Хауърд Картър започва да работи едва 17-годишен. Нает е като художник от египтолога Пърси Нюбъри да прерисува релефи от гробници в Бени Хасан. По-късно работи с други археолози като Флиндърс Питри и Гастон Масперо, който през 1899 г. го назначава за главен инспектор в Египетската служба за древности.

www.gettyimages.fr
Хауърд Картър с египтяни на терасата на хотел „Уинтър палас“, 1922 г., снимка: http://www.gettyimages
с Хари Бъртън
Хауърд Картър и фотографът Хари Бъртън на терасата на хотел „Уинтър палас“, снимка: http://www.xwhos.com

От момента, в който пътищата на лорд Карнарвън и Хауърд Картър се пресичат, те стават екип. Лорд Карнарвън осигурява финансирането, а Хауърд Картър ръководи разкопките. През 1914 г. лорд Карнарвън получава концесия за разкопки в Долината на царете, като замества Тиодор Дейвис, който работи там до този момент, но се отказва. Отново Хауърд Картър е този, който ръководи и организира работата по разкопките.

CarnarvonCarter450
Лорд Карнарвън и Хауърд Картър, снимка: http://www.ladycarnarvon.com

Същата година започва Първата световна война и разкопките са прекъснати. В края на 1917 г. отново са подновени. До 1922 г. Хауърд Картър и лорд Карнървън не откриват нищо съществено и лорд Карнарвън решава, че това е последната година, през която ще финансира работата. Докато не настъпва датата 4 ноември 1922 г. Дата, която променя световната история с едно от най-значимите археологически открития за всички времена – непокътнатата гробница на фараона от 18-а династия Тутанхамон. По-малко от два месеца преди да спре финансирането и работата в Долината на царете, лорд Карнарвън, който по това време е в Англия, получава от Хауърд Картър телеграма със съдбовно значение: „Най-накрая направихме велико откритие в Долината – великолепна гробница с непокътнати печати, чакаме пристигането Ви, за да я отворим, поздравления!“.

Три седмици по-късно лорд Карнарвън пристига с дъщеря си Евелин в Луксор. Денят е 26 ноември 1922 г., всичко е разчистено и подготвено и Картър влиза в предверието на гробницата. Ден, в който на въпроса на лорд Карнарвън дали вижда нещо, Хауърд Картър ще произнесе знаменателния си отговор: “Да, чудни неща”.

5deb0f5d0949240079eac0e2e298a270
Лорд Карнарвън и дъщеря му лейди Евелин, посрещнати на гарата в Луксор от Хауърд Картър и египетско официално лице, при пристигането им след новината за откриването на гробницата, снимка: http://www.gettyimages.com
540px-Howard_Carter,_Lord_Carnarvon_and_Lady_Evelyn_Herbert_at_Tutankhamen's_tomb
Хауърд Картър, лорд Карнарвън и лейди Евелин пред гробницата на Тутанхамон в Долината на царете, ноември 1922 г., снимка: Уикипедия

А какво правят Хауърд Картър и лорд Карнарвън в деня на откритието? Връщат се в хотел „Уинтър палас“ и като типични англичани спокойно сядат да изпият чаша чай на централната тераса с изглед към Нил. Часове по-късно новината достига до всяка точка на света и само можем да си представим вълнението и какво се случва след откритието. Светът е завладян от Тут мания. Събитията се развиват с главоломна скорост, а Луксор буквално се превръща в център на света през следващите седмици и месеци. Отвсякъде се стичат журналисти, фотографи, учени, дипломати и туристи. Всички искат да са в центъра на събитията и от първа ръка да научават подробностите.

Ncom_HIH_Nov2017
Часове след откритието, световната преса гръмва с новината, снимка: newspapers.com

Именно тогава настъпва истинската слава на „Уинтър палас“. Хотелът, който по време на Първата световна война между 1914 г. и 1918 г. приютява ранени войници, медицински сестри и лекари, вместо богати чуждестранни туристи, отново се възражда. В края на 1922 г. и 1923 г. „Уинтър палас“ става най-известният хотел в света. Превръща се в информационна централа, откъдето Хауърд Картър и лорд Карнарвън дават подробности за гробницата. За месеци напред няма нито едно свободно място и собствениците на хотела са принудени да поставят палатки с военни легла около хотела за тълпите туристи.

На 16 февруари 1923 г. Картър отваря и запечатаната врата към погребалната камера на гробницата и потвърждава, че саркофагът с тялото на фараона Тутанхамон е вътре. Предстоят месеци по преместване и години на изследване на хилядите предмети от предверието и погребалната камера на гробницата.

ee45b6bee3aa3db71af28165b9f6d104
През февруари 1923 г. отварянето на погребалната камера е отново на първите страници на вестниците, снимка: newspapers.com

За съжаление по-малко от три седмици след това се случва нещо, което помрачава въодушевлението от великото откритие. Докато се бръсне в стаята си в хотел „Уинтър палас“, на 5 март 1923 г. лорд Карнарвън порязва подутина от ухапване от комар на лицето си. Раната се инфектира много бързо и състоянието на 57-годишния лорд се влошава за часове. Преместен е в Кайро, но в нощта на 5 април лорд Карнарвън умира от сепсис и пневмония. Казват, че в часа на смъртта токът в цяло Кайро спира, а кучето му Сузи умира в същия час в Лондон.

Жадни за сензации, журналистите подхващат нова линия – проклятието на фараона, което убива всеки, докоснал се и осквернил гробницата му. Факт е, че след откриването на гробницата на Тутанхамон освен лорд Карнарвън умират още няколко човека, които са участвали в разкопките. Но въпросните хора (според статистиката, която се посочва, са седем души) са починали в рамките на 7-8 години (1922-1930 г)., което не е толкова необичайно. А самият откривател Хауърд Картър, който би трябвало да е покосен пръв от проклятието, си е жив и здрав близо 20 години след това. 

IMG_9497
Къщата на Хауърд Картър в Луксор на Западния бряг на реката
IMG_9451
В къщата на Хауърд Картър
IMG_9445
В къщата на Хауърд Картър

Днес всеки, който желае и се намира в Луксор, може да слезе по 16-те стъпала, които водят до гробницата на Тутанхамон и да се озове на мястото, което поставя нов етап в световната египтология и археология. Точно както преди близо 100 години са го правили Картър и Карнарвън. След това може да изпие чаша чай на някоя от терасите или в градината на хотел „Уинтър палас“.

IMG_2017
Гробницата на Тутанхамон
IMG_9175
В гробницата

Построен през 1886 г., хотелът не се е променил много в сравнение с първоначалния си вид. Днес човек лесно може да си представи мъжете в светли костюми и широкополи шапки и жените в дълги рокли от 20-те години на миналия век, които стоят в просторното фоайе на хотела и с нетърпение очакват новини за съкровищата от гробицата.

IMG_0402
Във фоайето на „Уинтър палас“
IMG_0461
Във фоайето на „Уинтър палас“
IMG_0593
Във фоайето на „Уинтър палас“

Витите мраморни стълби от двете страни на входа, заслани с червен килим, достигат до дървена въртяща се врата, през която се влиза в прохладното фоайе. В далечния край голямо стълбище с извита желязна балюстрада води до по-горните етажи. По тези стълби често слиза и се качва Поаро в един от епизодите на „Случаите на Поаро“, заснет в хотела. Блестящи полилеи, картини, дървени маси и столове, месингови саксии с палми, снимки по стените на известни посетители. Свежи плодове и студен чай от каркаде за освежаване, поднесен при настаняването.

IMG_0529
Във фоайето на „Уинтър палас“
IMG_0456
Стълбището към по-горните етажи

От фоайето се излиза към градината на гърба на хотела, чиято площ е 40 хил. кв.м. Първоначалната идея е в градината да се отглеждат плодове и зеленчуци за гостите на хотела, но днес има плувен басейн, барове на открито и уютни кътове с пейки. В градината има над 50 различни вида дървета, фонтани, малки площади и тихи пътеки, обгърнати от розова бугенвилия. Банан, липа, портокал и други овощни дървета и цветя придават чуден аромат на въздуха. По дърветата и из пътеките на градината могат да се забележат най-различни птици, сред които се открояват дългите клюнове и шарените окраски на папуняците.

IMG_0648(2)
Изглед към хотел „Уинтър палас“ от градината
IMG_0481
В градината на хотела
IMG_0484
В градината на хотела
IMG_0499
В градината на хотела
IMG_0500
В градината на хотела
IMG_0475
Тераса с изглед към градината на хотела

В хотела има около сто стаи, половината са с изглед към река Нил, а останалите гледат към прекрасната градина. Има няколко ресторанта, бална зала, барове, тераси, различни кътове с книги. По стените на коридорите могат да се видят снимки на известни местни или чуждестранни фигури. Освен Хауърд Картър и лорд Карнарвън, за които хотел „Уинтър палас“ е втори дом, чести гости на хотела са египетският крал Фарук, Уинстън Чърчил, Жаклин Кенеди, Тони Блеър, принц Чарлс и лейди Даяна. При пътешествията си в Египет, освен хотел „Олд катаракт“ в Асуан, Агата Кристи често посещава и „Уинтър палас“ в Луксор и пише части от романите си в него. В по-ново време редовни гости на хотела са президентите на Франция Саркози и Макрон, артистите Джейн Фонда, Ричард Гиър, Джон Малкович. Преди няколко години египетският президент Абдел Фатах ас-Сиси провежда официалната си среща с китайския президент в хотела.  

IMG_0526
В хотела

IMG_0560
По-голяма част от мебелите в хотела са запазени в оригиналния им вид. Само баните са с изцяло ново обзавеждане, но е запазен ретро стилът, който се подчертава и от белите дървени щори на прозорците. Плътни завеси, дървени корнизи, ориенталски килим, обемен гардероб, махагоново бюро, черно-бели стари снимки в рамки по стените. Стаята ни изглежда така, сякаш някой от обитателите ѝ отпреди 120 години, току-що е излязъл. Само телевизорът издава времето, в което се намираме. Особено ме впечатлява ключът от стаята, чийто ключодържател е от основаването на хотела.

IMG_3623
Ключът от стаята ни
IMG_3624
Ключът от стаята ни

Гледам черно-белите снимки навсякъде из хотела и старите книги, речници и снимки в книжарница „Гадис“, основана през 1907 г., която се намира точно под централната тераса на хотела, и въздишам по отминалите дни. Иска ми се да съм живяла във времето на пионерите в египтологията, на вълненията от първите разчетени йероглифни текстове, на великите открития. Времето на жените с рокли и мъжете с костюми. Тогава се сещам за филма на Уди Алън „Полунощ в Париж“, в който всяко поколение изгражда романтична представа за миналото и смята, че предходното поколение е живяло по-вълнуващо, градовете са били по-красиви, а хората – по-смислени. През 1907 г. писателят Пиер Лоти пише за Луксор: „Нещото, което доминира в целия град и може да се види на пет-шест мили, е „Уинтър палас“ – колосален хотел, очевидно бутафорен, направен от гипс и кал, върху рамка от желязо. Два или три пъти по-висок от възхитителния Луксорски храм до него. Наглата фасада на хотела се издига, боядисана в мръсно жълто. Старият арабски град, с малките си бели къщи, минаретата и палмовите дървета вече не съществува. Това е краят на Луксор. 🙂 Осъзнавам, че явно всяко време е такова и човек си мисли, че нещо е пропуснал, че нещо е необратимо променено и изчезнало. Да, вероятно за някои неща е така, но се появяват други, които отварят нови врати. Ще продължава да ми трепти под лъжичката, когато прочета вълнуващ пътепис за пътешественик от 18-и или 19-и век, чуя интересна история за живота на български писател от началото на 20-и век или видя стара снимка, но възможността да намерим информация за всичко това и да прелетим за часове до Египет или до другия край на света и да видим на живо неща, за които сме мечтали, е изключително ценна.

menu 1923
Меню от 1923 г. в ресторанта на хотел „Уинтър палас“, снимка: http://grandhotelsegypt.com

В деня преди да отпътуваме с влака към Кайро, имаме запомнящо преживяване. Попадаме в ужасно силна пясъчна буря, докато сме в градината на хотела, току-що завърнали се от Карнак. За секунди притъмнява, задухва ураганен вятър. Въздухът става плътен и наситен, с дъх на пушек, пясък и прах. Спира токът, настава суматоха. Викаме от емоция и възторг, докато край нас прелитат предмети, вият се до земята палми и всички тичат. Местните казват, че за първи път са свидетели на толкова силна пясъчна буря. По-късно разбираме, че бурята идва точно от Карнак, откъдето се бяхме прибрали, и където в рядко посещавано светилище на бога Птах, встрани от основната част на храма, силно си пожелах нещо пред статуята на богинята Сахмет. Всеки път Египет ми дава знаци, нищо тук не е случайно.🙂

IMG_0897
Храмът в Карнак, алея на сфинксовете
IMG_0797
Статуята на богинята Сахмет в светилището на Птах в Карнак

4 comments

      1. И толкова време не споделяш това уникално преживяване, прекрасния разказ илюстрован със снимки които биха накарали всеки да мечтае. ???.

        Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.