Хотел „Уинтър палас“ в Луксор – портал за пътуване във времето

След няколко дни в Асуан и околностите, идва време за древната египетска столица Тива –  днешния град Луксор, разположен от двете страни на река Нил. Източният бряг е забързан и шумен, изпълнен е с хотели, магазини и ресторанти. Отвсякъде долитат подвикванията на файтонджии и лодкари, които омайват туристите с всякакви предложения, а хладните вечери са за романтични разходки по крайбрежната улица, която след залез кипи от живот. Западният бряг, където се намират заупокойните храмове и гробниците на царете, цариците и техните наместници, е притихнал и тайнствен. Тишината и топлият пустинен вятър носят усещане за безвремие и убежище и обещават магични вечери и вълнуващи дни сред тайнствата на Долината.

Много пъти съм ходила в Луксор, вярвам, че ми предстоят още повече. Познатите ухания и вкусове, улици, книжарници, хотели, реката – всичко си е на мястото и ми дава спокойствие. Различното този път е, че след времето, прекарано на Западния бряг на река Нил в обикаляне на гробници и храмове, за първи път ще отседнем за няколко дни в хотел „Уинтър палас“ на Източния бряг. След хотел „Олд катаракт“ в Асуан продължаваме обиколката на емблематичните стари хотели, свързани толкова много с т.нар. „златни години на пътуването“ в Египет от края на 19-и и началото на 20-и век.

Престоят ни в хотел „Уинтър палас“ започва разгорещено, в буквалния смисъл на думата . Заради ковид мерките, както и в хотел „Олд катаракт“ в Асуан, на входа на хотела измерват температурата. Когато мерят моята, виждам как човекът с термометъра се ококорва и възкликва ужасéн. Така и не разбирам какво е отчел термометърът, но няколко човека започват да се суетят около мен и в крайна сметка ме настаняват на хладно във фоайето, да мине известно време. След 10-ина минути същият човек отново ми мери температурата, но този път е доволен, вдига палец и очите му над маската издават усмивка. Явно заради жегите навън съм била порядъчно напечена и кой знае какво е показал термометърът.

Стаята ни е с изглед към Нил. Обедното слънце си играе с водите на реката и пречупва светлината като в калейдоскоп. От терасата наблюдавам крайбрежната улица. В ранния майски следобед почти няма движение, от време на време някой файтон преминава бавно, а равномерният тропот на конските копита ме унася. В далечината няколко фелуки са привързани към кея, а собствениците им вероятно почиват някъде на сянка. Привечер, когато захладнее, ще излязат в търсене на желаещи да плават по реката.

Погледът ми се премества под терасата към широките вити стълби, заслани с червен ориенталски килим, които водят към входа на хотела. Въображението ми полита към 1923 г., когато на същите стълби стоят Хауърд Картър и лорд Карнарвън и разкриват на света подробности за гробницата на Тутанхамон (Тутанхамун), открита няколко месеца по-рано, а стотици журналисти, фотографи, дипломати и любители на историята и археологията жадно поглъщат всяка дума.

Хотел „Уинтър палас“ в Луксор е разположен на Източния бряг на река Нил, съвсем близо до Луксорския храм. Построен е в края на 19-и век в британски колониален стил, съчетан с ориенталски елементи. През 1905 г. е купен от фирмата Upper Egypt Hotels Co на хотелиерите Чарлз Белер и Джордж Нунгович. В сътрудничество с небеизвестния Томас Кук и фирмата му Томас Кук и син те превръщат хотела в оазис на Източния бряг на реката. Отнема им две години и на 19 януари 1907 г. изцяло ремонтираният хотел „Уинтър палас“ е официално отворен за гости. Това събитие е ознаменувано първо с пикник в Долината на царете, а след това с различни събития в хотела – официална вечеря, игри на бридж, речи и разговори на централната тераса с изглед към Нил.

През следващите години „Уинтър палас“ посещават видни египетски и чуждестранни гости – кралски особи, артисти, писатели, пътешественици. Ето как писателят Дъглас Слейдън описва хотела през 1911 г.  в книгата си „Странни неща от Египет“:

„В Луксор всеки, който може да си го позволи, отсяда в „Уинтър палас“. Просторните бели тераси пред и зад хотела са очарователни места за чай, разходки на лунна светлина или за почивка на слънце след закуска в редките дни, когато можете да отделите сутрешните часове за друго, освен за експедиции. Докато сте на чай привечер, наблюдавате Нил, за да видите как слънцето залязва върху руините на Тива и последващото сияние над Сахара. На лунната светлина виждате сребърното огледало на безсмъртната река, бледото жълто на тиванските хълмове, черните призрачни сенки на арабите по сушата и платната на лодките по водите на Нил.“

Хотелът се превръща в база за египтолозите от цял свят, които в началото на 20-и век пристигат на експедиции в Египет и извършват разкопки на Западния бряг. Макар че е любител египтолог, а не професионалист, сред тях е и Джордж Хърбърт, пети граф на Карнарвън, известен като лорд Карнарвън.

Лорд Карнарвън е английски аристократ, високо образован, авантюрист, избрал да влага солидните средства, с които разполага, не в скъпи вещи и разточителни пиршества като голяма част от другите богати благородници, а в своето хоби и голяма любов – археологията. Връзката му с Египет започва както при много други заможни англичани от това време, които идват в Египет, за да прекарат зимата на топло. Но за него Египет се превръща в любов до края на живота.

През 1903 г. лорд Карнарвън претърпява тежка автомобилна катастрофа, която оставя сериозни последствия върху здравето му за цял живот. След продължително лечение в Англия, лекарите го съветват да избягва студения и влажен английски климат през зимата и да се насочи към места с мек и топъл климат по това време на годината. Оттогава с лейди Карнарвън стават редовни посетители на Египет през зимата. През 1906 г. получава разрешение за разкопки в района на гробниците на благородници в Деир ел-Бахри. Като непрофесионалист, Лорд Карнарвън има нужда от помощ за разкопките. По препоръка на Гастон Масперо – тогавашния директор на Египетската служба за древности, през 1907 г. лорд Карнарвън се свързва с египтолога и археолог Хауърд Картър.

Хауърд Картър започва да работи едва 17-годишен. Нает е като художник от египтолога Пърси Нюбъри да прерисува релефи от гробници в Бени Хасан. По-късно работи с други археолози като Флиндърс Питри и Гастон Масперо, който през 1899 г. го назначава за главен инспектор в Египетската служба за древности.

От момента, в който пътищата на лорд Карнарвън и Хауърд Картър се пресичат, те стават екип. Лорд Карнарвън осигурява финансирането, а Хауърд Картър ръководи разкопките. През 1914 г. лорд Карнарвън получава концесия за разкопки в Долината на царете, като замества Тиодор Дейвис, който работи там до този момент, но се отказва. Отново Хауърд Картър е този, който ръководи и организира работата по разкопките.

Същата година започва Първата световна война и разкопките са прекъснати. В края на 1917 г. отново са подновени. До 1922 г. Хауърд Картър и лорд Карнървън не откриват нищо съществено и лорд Карнарвън решава, че това е последната година, през която ще финансира работата. Докато не настъпва датата 4 ноември 1922 г. Дата, която променя световната история с едно от най-значимите археологически открития за всички времена – непокътнатата гробница на фараона от 18-а династия Тутанхамон. По-малко от два месеца преди да спре финансирането и работата в Долината на царете, лорд Карнарвън, който по това време е в Англия, получава от Хауърд Картър телеграма със съдбовно значение: „Най-накрая направихме велико откритие в Долината – великолепна гробница с непокътнати печати, чакаме пристигането Ви, за да я отворим, поздравления!“.

Три седмици по-късно лорд Карнарвън пристига с дъщеря си Евелин в Луксор. Денят е 26 ноември 1922 г., всичко е разчистено и подготвено и Картър влиза в предверието на гробницата. Ден, в който на въпроса на лорд Карнарвън дали вижда нещо, Хауърд Картър ще произнесе знаменателния си отговор: “Да, чудни неща”.

А какво правят Хауърд Картър и лорд Карнарвън в деня на откритието? Връщат се в хотел „Уинтър палас“ и като типични англичани спокойно сядат да изпият чаша чай на централната тераса с изглед към Нил. Часове по-късно новината достига до всяка точка на света и само можем да си представим вълнението и какво се случва след откритието. Светът е завладян от Тут мания. Събитията се развиват с главоломна скорост, а Луксор буквално се превръща в център на света през следващите седмици и месеци. Отвсякъде се стичат журналисти, фотографи, учени, дипломати и туристи. Всички искат да са в центъра на събитията и от първа ръка да научават подробностите.

Именно тогава настъпва истинската слава на „Уинтър палас“. Хотелът, който по време на Първата световна война между 1914 г. и 1918 г. приютява ранени войници, медицински сестри и лекари, вместо богати чуждестранни туристи, отново се възражда. В края на 1922 г. и 1923 г. „Уинтър палас“ става най-известният хотел в света. Превръща се в информационна централа, откъдето Хауърд Картър и лорд Карнарвън дават подробности за гробницата. За месеци напред няма нито едно свободно място и собствениците на хотела са принудени да поставят палатки с военни легла около хотела за тълпите туристи.

На 16 февруари 1923 г. Картър отваря и запечатаната врата към погребалната камера на гробницата и потвърждава, че саркофагът с тялото на фараона Тутанхамон е вътре. Предстоят месеци по преместване и години на изследване на хилядите предмети от предверието и погребалната камера на гробницата.

За съжаление по-малко от три седмици след това се случва нещо, което помрачава въодушевлението от великото откритие. Докато се бръсне в стаята си в хотел „Уинтър палас“, на 5 март 1923 г. лорд Карнарвън порязва подутина от ухапване от комар на лицето си. Раната се инфектира много бързо и състоянието на 57-годишния лорд се влошава за часове. Преместен е в Кайро, но в нощта на 5 април лорд Карнарвън умира от сепсис и пневмония. Казват, че в часа на смъртта токът в цяло Кайро спира, а кучето му Сузи умира в същия час в Лондон.

Жадни за сензации, журналистите подхващат нова линия – проклятието на фараона, което убива всеки, докоснал се и осквернил гробницата му. Факт е, че след откриването на гробницата на Тутанхамон освен лорд Карнарвън умират още няколко човека, които са участвали в разкопките. Но въпросните хора (според статистиката, която се посочва, са седем души) са починали в рамките на 7-8 години (1922-1930 г)., което не е толкова необичайно. А самият откривател Хауърд Картър, който би трябвало да е покосен пръв от проклятието, си е жив и здрав близо 20 години след това. 

Днес всеки, който желае и се намира в Луксор, може да слезе по 16-те стъпала, които водят до гробницата на Тутанхамон и да се озове на мястото, което поставя нов етап в световната египтология и археология. Точно както преди близо 100 години са го правили Картър и Карнарвън. След това може да изпие чаша чай на някоя от терасите или в градината на хотел „Уинтър палас“.

Построен през 1886 г., хотелът не се е променил много в сравнение с първоначалния си вид. Днес човек лесно може да си представи мъжете в светли костюми и широкополи шапки и жените в дълги рокли от 20-те години на миналия век, които стоят в просторното фоайе на хотела и с нетърпение очакват новини за съкровищата от гробицата.

Витите мраморни стълби от двете страни на входа, заслани с червен килим, достигат до дървена въртяща се врата, през която се влиза в прохладното фоайе. В далечния край голямо стълбище с извита желязна балюстрада води до по-горните етажи. По тези стълби често слиза и се качва Поаро в един от епизодите на „Случаите на Поаро“, заснет в хотела. Блестящи полилеи, картини, дървени маси и столове, месингови саксии с палми, снимки по стените на известни посетители. Свежи плодове и студен чай от каркаде за освежаване, поднесен при настаняването.

От фоайето се излиза към градината на гърба на хотела, чиято площ е 40 хил. кв.м. Първоначалната идея е в градината да се отглеждат плодове и зеленчуци за гостите на хотела, но днес има плувен басейн, барове на открито и уютни кътове с пейки. В градината има над 50 различни вида дървета, фонтани, малки площади и тихи пътеки, обгърнати от розова бугенвилия. Банан, липа, портокал и други овощни дървета и цветя придават чуден аромат на въздуха. По дърветата и из пътеките на градината могат да се забележат най-различни птици, сред които се открояват дългите клюнове и шарените окраски на папуняците.

В хотела има около сто стаи, половината са с изглед към река Нил, а останалите гледат към прекрасната градина. Има няколко ресторанта, бална зала, барове, тераси, различни кътове с книги. По стените на коридорите могат да се видят снимки на известни местни или чуждестранни фигури. Освен Хауърд Картър и лорд Карнарвън, за които хотел „Уинтър палас“ е втори дом, чести гости на хотела са египетският крал Фарук, Уинстън Чърчил, Жаклин Кенеди, Тони Блеър, принц Чарлс и лейди Даяна. При пътешествията си в Египет, освен хотел „Олд катаракт“ в Асуан, Агата Кристи често посещава и „Уинтър палас“ в Луксор и пише части от романите си в него. В по-ново време редовни гости на хотела са президентите на Франция Саркози и Макрон, артистите Джейн Фонда, Ричард Гиър, Джон Малкович. Преди няколко години египетският президент Абдел Фатах ас-Сиси провежда официалната си среща с китайския президент в хотела.  

По-голяма част от мебелите в хотела са запазени в оригиналния им вид. Само баните са с изцяло ново обзавеждане, но е запазен ретро стилът, който се подчертава и от белите дървени щори на прозорците. Плътни завеси, дървени корнизи, ориенталски килим, обемен гардероб, махагоново бюро, черно-бели стари снимки в рамки по стените. Стаята ни изглежда така, сякаш някой от обитателите ѝ отпреди 120 години, току-що е излязъл. Само телевизорът издава времето, в което се намираме. Особено ме впечатлява ключът от стаята, чийто ключодържател е от основаването на хотела.

Гледам черно-белите снимки навсякъде из хотела и старите книги, речници и снимки в книжарница „Гадис“, основана през 1907 г., която се намира точно под централната тераса на хотела, и въздишам по отминалите дни. Иска ми се да съм живяла във времето на пионерите в египтологията, на вълненията от първите разчетени йероглифни текстове, на великите открития. Времето на жените с рокли и мъжете с костюми. Тогава се сещам за филма на Уди Алън „Полунощ в Париж“, в който всяко поколение изгражда романтична представа за миналото и смята, че предходното поколение е живяло по-вълнуващо, градовете са били по-красиви, а хората – по-смислени. През 1907 г. писателят Пиер Лоти пише за Луксор: „Нещото, което доминира в целия град и може да се види на пет-шест мили, е „Уинтър палас“ – колосален хотел, очевидно бутафорен, направен от гипс и кал, върху рамка от желязо. Два или три пъти по-висок от възхитителния Луксорски храм до него. Наглата фасада на хотела се издига, боядисана в мръсно жълто. Старият арабски град, с малките си бели къщи, минаретата и палмовите дървета вече не съществува. Това е краят на Луксор.„ Осъзнавам, че явно всяко време е такова и човек си мисли, че нещо е пропуснал, че нещо е необратимо променено и изчезнало. Да, вероятно за някои неща е така, но се появяват други, които отварят нови врати. Ще продължава да ми трепти под лъжичката, когато прочета вълнуващ пътепис за пътешественик от 18-и или 19-и век, чуя интересна история за живота на български писател от началото на 20-и век или видя стара снимка, но възможността да намерим информация за всичко това и да прелетим за часове до Египет или до другия край на света и да видим на живо неща, за които сме мечтали, е изключително ценна.

В деня преди да отпътуваме с влака към Кайро, имаме запомнящо преживяване. Попадаме в ужасно силна пясъчна буря, докато сме в градината на хотела, току-що завърнали се от Карнак. За секунди притъмнява, задухва ураганен вятър. Въздухът става плътен и наситен, с дъх на пушек, пясък и прах. Спира токът, настава суматоха. Викаме от емоция и възторг, докато край нас прелитат предмети, вият се до земята палми и всички тичат. Местните казват, че за първи път са свидетели на толкова силна пясъчна буря. По-късно разбираме, че бурята идва точно от Карнак, откъдето се бяхме прибрали, и където в рядко посещавано светилище на бога Птах, встрани от основната част на храма, силно си пожелах нещо пред статуята на богинята Сахмет. Всеки път Египет ми дава знаци, нищо тук не е случайно.