Хотел „Олд катаракт“ в Асуан – носталгия по отминали времена

„Чудесната коса започва с малко вятър“ – така пише на торбички от плат, в които стоят сешоарите в баните на хотел „Олд катаракт“ в най-южния египетски град Асуан. Още по-чудесна става, ако вятърът е по време на плаване с лодка по великата река Нил, добавям аз. Този текст съм сложила под една от любимите ми снимки от Египет, направена на лодка, докато плаваме по Нил към храма на Изида от остров Филе. А въпросните платнени торбички отдавна мечтая да видя на живо.

Най-красивите снимки от Асуан, които съм виждала, са правени от хотел „Олд катаракт“ и са от живописния завой при първия праг на река Нил (праговете на реката са шест и са разположени от Асуан в Египет до Хартум в Судан). Колко съм въздишала по тези снимки, колко пеперуди са ми трептели под лъжичката и само при споменаването на името „Олд катаракт“ сърцето ми е прескачало по няколко пъти. Не защото съм любител на петзвездни хотели, напротив – когато пътуваме, търсим малки уединени хотели или къщи за гости, често сме и на палатка, когато сме в планините. Но хотел „Олд катаракт“ в Асуан, както и „Уинтър палас“ в Луксор, „Мена хаус“ в Кайро, „Сесил“ в Александрия са хотели, които вълнуват с историята си, с интересни посетители, тайни, приключения и мистерии. Тази година решавам, че няма закога да отлагам и е крайно време да отида в „Олд катаракт“ в Асуан и „Уинтър палас“ в Луксор, а заради ковид кризата по времето, когато планираме да сме в Египет, цените на нощувките са по-ниски от обичайното .

След няколко дни в Кайро следва 15-часово пътуване до Асуан с нощния влак. Трябваше да е 12 часа, но често се случва да има закъснения, особено на по-дългите дестинации. Това не ни пречи, бърза работа нямаме, а спалните вагони са удобни и чисти. Пътуването с влак за мен също е част от тази сладка носталгия по отминали времена, в които не съм живяла, и която е и причината да искам да отида в легендарните хотели „Олд катаракт“ и „Уинтър палас“.

Асуан ни посреща с обедна температура от 47 градуса, по-висока от обичайната за месец май. Както и в Кайро, туристи няма, а заради жегата местните са се скрили на сянка. Хотелът е на 15-20 минути пеша от гарата, тръгваме натам с багажа на гръб, но ни застига такси и след пет минути сме в „Олд катаракт“. 

Вратата на хотела е като портал на времето и прекрачвайки я, сякаш се връщаш сто години назад. Приглушена светлина, меки тонове. Ухае на лилиуми и гардении, поставени в огромни вази върху маса в центъра на прохладното фоайе. Встрани се виждат уютни кътове с малки маси и фотьойли, рафтове с книги. Големите вентилатори на тавана подчертават ретро стила в обзавеждането.

Нуждата от подобен хотел в Асуан назрява през последните години на 19-и век, когато туристическата компания на Томас Кук отваря широко вратите за туристите. За първи път Томас Кук организира пътуване до Египет през 1869 г. като част от обиколка на свещените земи и включва Йерусалим и Палестина. Синът му – Джон Кук, с когото са съдружници във фирмата, се влюбва в Египет и е главната причина за успешния бизнес с екскурзии в Египет, дотолкова, че тази дестинация се превръща в основния им източник на печалба. През следващите три десетилетия компанията „Томас Кук и син“ е най-големият инвеститор в египетския туризъм. Подобрява инфраструктурата, инвестира в държавни параходи, строи собствени. Броят на английските туристи в Египет се увеличава от около 500 през 1873 г. до 11 хиляди през 1889-90 г.

В последното десетилетие на 19-и век британските туристи не идват само заради гледките, историята и екскурзиите. Настава бум на т. нар. „здравен туризъм“. Мекият египетски климат е предпочитан пред студената английска зима. Дори лекарите започват да предписват на по-състоятелните си пациенти престой в Египет за лечение на всякакви болести. Излизат най-различни книги, пътеводители и справочници с информация за Древен и съвременен Египет и подробни съвети за пътуване дотам. Какви болести лекува египетският климат, кое е най-подходящото време за пътуване, какви дрехи, обувки, чанти да се носят, кое колко струва, какви бакшиши да се дават, подходящи хотели, примерни маршрути, препоръчителна храна и всякаква друга информация.

Ситуацията става критична, когато потокът от туристи към Асуан се увеличава още повече заради изградената през 1898 г. железопътна линия. Фирмата „Томас Кук и син“ намира временно решение като закотвя кораба си „Сети“ до крайбрежната улица и го превръща в плаващ хотел за посетителите, които искат да останат повече време в Асуан. Съвсем логично именно компанията „Томас Кук и син“ се заема с изграждането на нов хотел, въпреки съществуващия хотел „Асуан“, който се оказва недостатъчен да подслони всички желаещи.

Строежът на хотела започва в началото на 1899 г. върху девет фадана земя, закупена от Томас Кук за 1104 британски лири от държавата.

Покрай опита ми да установя какво точно представлява фадан, попадам на различни мерни единици, които са ми непознати – кират, сахм, даник, касаба, хабба. В крайна сметка установявам, че фадан е египетска мерна единица, която се използва в Египет, Судан, Сирия и Оман. На класически арабски език фадан означава „двойка волове“ и представлява площта на земята, която може да бъде изорана от тях за определено време. В Египет фадан е единствената неметрична единица, която остава в употреба след преминаването към метричната система. Фаданът е разделен на 24 кирата, в които един кират се равнява на 175 квадратни метра. Фаданът има различни измерения – до началото на 19-и век е с една стойност, от началото на 19-и век до 1830 г. – с друга, и след 1830 г.  един фадан е равен на 4200 квадратни метра. Та, след толкова числа, с две думи, закупената земя от Томас Кук за строежа на хотел „Олд катаракт“ е 37800 квадратни метра.

Хотелът е завършен до края на последната година на 19-и век, но започва да приема гости през първия месец на новия век – на 8 януари 1900 г. Въпреки това, за година на откриването му се смята 1899 г. – годината на завършването на строежа, и през 1999 г. хотелът празнува тържествено своята стогодишнина.

Информацията за хотела в списание „The Excursionist“, издавано от „Томас Кук и син“, гласи: „Хотелът е разположен в пустинята, където сушата среща река Нил, местоположението е живописно, а доколкото опитът ни позволява да преценим, ще има пълно отсъствие на прах.“

Броят на стаите първоначално е 120, по-голямата част от които са с тераси с изглед към Нил. Библиотека, билярдна зала, градини, ресторанти, кафенета, чайни, бар, бръснарница, бална зала, лекарски кабинет са част от другите помещения в хотела. Към края на годината хотелът е разширен с още 40 стаи, но през следващия сезон и те се оказват недостатъчни и се налага част от гостите да бъдат настанявани в палатки и шатри, издигнати до хотела. През 1902 г. се изграждат още 60 стаи и така общият им брой става 220.

Дизайнер на хотела е англичанинът Хенри Фаваргър, който 13 години по-рано е нает от семейство Лок Кинг (британски предприемачи, които създават веригата Бруклендс и първото в света специално изградено трасе за моторни състезания) да придаде малко арабски привкус и магия на техния английски хотел в Кайро – споменатия вече „Мена хаус“.

В „Олд катаракт“ Хенри Фаваргър създава внушителни коридори и салони. Смесва елементи, които не са характерни за местната култура, но са познати на западняците от европейските илюстрирани издания на приказките за Али Баба и Синбад, с такива, които са типични за ислямската архитектура. Дървени решетки машрабия, огромни месингови висящи фенери, арки в мавритански стил, ориенталски килими, резби, прозорци с решетки по подобие на тези в джамията Ибн Тулун в Кайро. Работата до достигане на окончателния вид на хотела продължава през летните месеци няколко години поред – веднага след като си замине и последният турист, работата започва и приключва преди началото на следващия сезон. Крайният резултат е хотел, който пресата определя като несравним дори и с хотелите в Европа. А името на Хенри Фаваргър все още може да се види гравирано в камък в основата на една от колоните в хотела.

Пресата не спестява и критики към Хенри Фаваргър. Години по-рано, той е обвинен в използване на камъни от пирамидите при изграждане на хотел „Мена хаус“ в Кайро, който се намира в непосредствена близост до тях. Този път вестник „Ал-Ахрам съобщава, че при изграждането на алеята към хотел „Олд катаракт“ местни работници се натъкват на двеста мумии, които след това унищожават с мотиките си. Акт, определен като „вандализъм, съчетан с наглост“.

Не е ясно защо точно към дизайнера на хотела се насочва критиката в пресата, тъй като още докато се строи, по силата на договор, подписан на 26 септември 1899 г., компанията „Томас Кук и син“ дава хотела под наем на Алберт Фердинанд Паньон. Той е французин, бизнесмен, авантюрист, голям любител на египтологията. Освен наемател, Паньон е и управител на хотел „Олд катаракт“, както и собственик на няколко хотела в Луксор, на които първоначално също е управител, но на по-късен етап отново купува от Томас Кук. За съжаление не се радва дълго на успеха на „Олд катаракт“, тъй като през 1909 г. умира от пневмония, след като настива при плаване на лодка по Нил. Любопитна информация е, че внучката на Паньон – Жаклин Сант, през 2013 г. дарява архива на дядо си в библиотеката на френския град Романс-сюр-Изер. Той разкрива интересни и вълнуващи подробности за Паньон, както и за живота в Египет в края на 19-и и началото на 20-и век. Архивът включва печатни издания и различни предмети, които периодично се показват на изложби в Романс-сюр-Изер.

По време на сезона – от октомври до март, хотел „Олд катаракт“ се превръща в център на социалния живот, както за местните, така и за чужденците, които посещават Египет. Голф, тенис и крокет са само част от спортовете, които гостите практикуват, а прохладните вечери са за концерти, балове, партии бридж, викторини и залагания на състезания с магарета и камили. През деня пред хотела стоят магарета, готови да заведат гостите до остров Филе, до незавършения обелиск на царица Хатшепсут, който се намира съвсем близо до хотела, или пък на пикник в пустинята. Много пътешественици, писатели и журналисти описват хотела и преживяванията си.

Френският журналист Амедe Гeрвил споделя, че в един късен следобед през 1906 г., докато пише нещо в стаята си и се наслаждава на аромата на цветята от градината през широко отворените прозорци, изведнъж чува невероятен тропот под терасата. Шокиран установява, че стотици магарета, яздени от странно облечени мъже и жени на всякаква възраст, пристигат в галоп. По-късно разбира, че началото и краят на състезанията по надбягване с магарета са именно в хотел „Олд катаракт“ и всички ездачи пристигат за тях.

„Никога през живота си не бях виждал такова необикновено множество от хора – мъжете с шлемове, сламени шапки, обути с ботуши със странна форма и гети. Жените с поли, отлични за разходка, но неподходящи за седло, и с необичайни прически и шапки, от които се развяваха воали. Цялото това множество, дошло от четирите посоки на света, жестикулираше и крещеше на всякакви езици. Малко по-нататък, легнали на пясъка, с разтегнати вратове, камилите гледаха с огромен интерес тази сцена; и когато беше даден старт и огромната кавалкада се понесе с викове и пукане на камшици, в израз на разочарование, че не участват, някои камили издадоха силни звуци, които в никой случай не могат да се нарекат приятни и музикални.„

Най-известната, емблематична и романтична част на хотела от създаването му до днес е просторната покрита тераса в задната част на хотела, която гледа към Нил, остров Елефантина отсреща и пустинните хълмове в далечината. Според писателя и пътешественик Дъглас Слейдън, който посещава Асуан година след Гервил, дори най-енергичните туристи бързат да се върнат в хотела към 16 ч. и да се присъединят към по-лежерните туристи, които се събират на терасата за следобеден чай и посрещане на залеза. А залезът, който се разкрива от терасите на хотел „Олд катаракт“ е нещо, което трудно може да се опише. Няма да пробвам да го правя, защото не мога с думи да предам дори и малка част от тази красота. Просто притихваш, смаляваш се и си щастлив и благодарен, че можеш да се насладиш на това. Но все пак ето как описва залеза от „Олд катаракт“ през 1914 г. британският историк, писател и журналист Сидни Лоу в една от книгите си: „Това е нещо необикновено и забележително. Гледката на отиващата си дневна светлина хипнотизира и не се забравя. Лимоненожълтото бавно изгаря до златно. Всички цветове на променящото се небе се отразяват като в огледало във водите на Нил. Вълшебни са хилядите оттенъци, които трептят по водите на реката и след това бавно потъват в дълбините ѝ. А армия от дълги колони с цветни знамена марширува по небесната шир  – като вълна цветовете преливат от всички нюанси на жълто и оранжево до розово, виолетово, лилаво и червено и изчезват зад неравните пясъчни хълмове на пустинята на Западния бряг на реката. Накрая остава само полъхът на вятъра, тъмните сенки на пустинните хълмове и усещането за край, но и за очакваното начало с новия изгрев и възраждащия се ден и свят“. Това вижда Сидни Лоу през 1914 г., това виждам аз през месец май 2021 г., това са виждали първите посетители на „Олд катаракт“ преди 120 години, както и обитателите на тези земи преди пет хиляди години.

Това е виждала и Агата Кристи от просторния си апартамент в „Олд катаракт“, когато в края на 30-те години на 20-и век пише романа си „Смърт край Нил“ в този хотел. По-подробно за нея и престоя ѝ в хотела ще напиша допълнително. А освен нея, гости на хотела са и много други познати личности.

Ага хан III, 48-ият шиитски имам, който през целия си живот се бори за независимостта на Индия и националните интереси на Пакистан, посещава хотела за първи път през 1937 г. когато прекарва медения си месец в „Олд катаракт“ с новата си съпруга. Толкова му харесва, че оттогава до смъртта си, всяка година резервира апартамент за зимните месеци. Умира през 1957 г. в Женева, но изричното му желание е да бъде погребан в Асуан. Мавзолеят на Ага хан III днес е едно от известните места в Асуан и се намира на пясъчен хълм точно срещу любимия му хотел и може да се види от терасата на хотела, спомената по-горе.

Последният египетски крал Фарук I, известен като един от най-ексцентричните съвременни владетели, посещава хотела през 1941-1942 г. и наема цял етаж. И ако хазартът, чревоугодничеството и женкарството не са чак толкова нетипични за управляващите, някои действия и хобита на крал Фарук I са меко казано странни. Например това, че наема професионален крадец, който да го обучава, и въпреки завидното си финансово положение, често се преоблича, за да не бъде разпознат, и краде вещи от пазарите. Редовно преджобва политици и дипломати, когато се среща с тях. Говори се, че успява да открадне ръчния часовник на Чърчил, а когато след смъртта на иранския шах Пахлави през 1944 г. тялото му е отнесено в Кайро за второ поклонение, Фарук открадва меча, медалите и колана на шаха от ковчега. Друга прищявка на краля е, че освен него, никой друг няма право да кара червен автомобил в Египет, а самият той притежава над сто коли в такъв цвят. Кралят се забавлява и като на официални вечери замерва с храна другите гости, а също и като стреля по гумите на преминаващите коли, като за всеки случай с него се движи и линейка – ако случайно пострада някой, да бъде закаран в болница. Но ако при „забавната“ стрелба по гуми на коли все пак никой не пострадва, то при друга негова стрелба умират два лъва в зоологическата градина в Кайро. Те стават негови жертви само защото е сънувал през нощта, че го нападат лъвове и на другия ден отива и ги застрелва в клетките им. 

Разказват, че докато е в хотел „Олд катаракт“, обичал да прекарва време на терасата си и да снима оттам преминаващите лодки по река Нил. Доста кротко и непривично за него нормално занимание. 

Други известни гости на хотела са принцеса Даяна; царят на Русия Николай II; принц Албърт – херцог на Конот и Статърн и трети син на кралица Виктория; генералният британски консул в Египет лорд Кромър със съпругата си лейди Кромър; и много други. Уинстън Чърчил е един от първите гости на хотела, отсяда в него още през 1902 г., когато е на посещение в Египет, заради откриването на Ниската стена на Асуанския язовир. Става редовен гост на хотела, а апартаментът, в който отсяда, днес може да се разгледа или да се наеме (срещу „скромната“ сума от десет хиляди британски лири на вечер). Апартаменът, в който Агата Кристи прекарва една година, се намира точно под апартамента на Чърчил и също може да се наеме. Друг редовен гост на хотела е френският президент Франсоа Митеран, който прекарва зимите там, а няколко дни преди смъртта си през януари 1996 г. е бил в хотела.

В момента хотел „Олд катаракт“ се управлява от международната хотелска верига Софител и разполага с всичко каквото човек (или поне аз) може да си представи – четири ресторанта, няколко бара, бални зали, открит и закрит басейн, спортни и СПА центрове, градини, библиотеки, магазини. Лично за мен е странно как мога да се чувствам уютно в подобен хотел, но истината е, че наистина мястото е едно от най-прекрасните, на които съм била. Хотелът има две части – класическо крило и ново крило. Всички стаи и в двете крила са огромни и с просторни тераси. Дори не знам дали е правилно да се наричат стаи, тъй като се състоят от различни помещения, само баните, от които са с няколко части и с големината на прилична боксониера, с мраморни подове, двойни мивки и огромни вани. На външен вид хотелът не изглежда по-различно от начина, по който е изглеждал през 1933 г., когато за пореден и последен път централната част на хотела е разширена с още трийсет стаи. Разбира се, непроменено остава и великолепното местоположение на хотела с изглед към остров Елефантина, река Нил и пустинните пясъчни хълмове.