В наши дни е лесно човек да пътува, ако има време и средства. Кратко или по-дълго пътуване; близка или далечна дестинация; кола, самолет, влак или друг транспорт; хотел или палатка; организирано пътуване с агенция или самостоятелно пътуване – изборът е богат. За минути в интернет може да се намери всякаква информация за желаното място и да се направят необходимите резервации, стига да не става въпрос за пътуване, което изисква по-голяма подготовка и организация, като например изкачване на някой връх в Африка или Азия. 🙂
Интересно ми е как са пътували хората в миналото, когато не е имало самолети, отнасящи те за няколко часа до другия край на света. Какъв багаж са носели, как са се подготвяли с информация.
Обичам да се ровя в стари пътеводители и карти, да разглеждам стари снимки, картички, рекламни плакати за пътувания или представления. В Кайро и Луксор имам любими книжарници, от които всеки път купувам по някой стар пътеводител, речник или книга с пътеписи, както и черно-бели снимки, за които вече трудно намирам място по стените вкъщи.
Освен че са красиви на вид, старите пътеводители съдържат толкова подробна информация, че някои съвременни блогъри, пишещи статии в стил 5-те, 10-те, 100-съвета за пътуване еди-къде си, биха си изтрили засрамено част от публикациите. 🙂
Как например са пътували из Египет, как са плавали по великата река Нил? Такива въпроси ме вълнуват, докато разглеждам стари пътеводители за Египет.
Без река Нил Древен Египет нямаше да съществува. Името на Египет в древността е Кемет, което означава Черната, и се свързва с черния цвят на плодородните наноси, отлагани по бреговете на реката при ежегодния Нилски разлив в средата на месец юли. Богът на Нилския разлив се казва Хапи, а настъпването на разлива, който носи плодородие, храна и благоденствие, се нарича „пристигането на Хапи“. Хапи е божество на плодородието, „господар на рибите и птиците“, а част от свитата му са крокодилите и жабите.
Животът и на древните, и на съвременните египтяни е съсредоточен по поречието на реката, където се образуват селищата. Съвсем естествено още от древността Нил е основна пътна артерия. През хилядолетията по водите на Нил са пътували царе, царици, откриватели, пътешественици, търсачи на приключения и силни усещания, туристи. И всеки пътува със собствен стил. 🙂
Според една легенда, когато пътувала по великата река Нил, Клеопатра напоявала платната на лодките си с лотосов парфюм, за да усетят хората отдалече, че пристига. Красивият син лотос някога изпълвал водите на Нил.
Близо две хилядолетия по-късно синът на кралица Виктория – тогава принц на Уелс, а по-късно крал на Великобритания и Ирландия – Едуард VII, също посещава Египет. Пътува по Нил с параход, украсен с фризове на Антоний и Клеопатра, а зад него – специална платноходка с 4000 бутилки червено вино, 3000 вино шампанско и, разбира се, магаре. 🙂 Магарето е основна фигура в Египет. „Пътуването в Египет е яздене на магаре и плаване с лодка, докато си сред руини“ – с този цитат на Жан-Жак Ампер от началото на 19 в. започва книгата „Хиляда мили по Нил“ на английската писателка, пътешественичка и египтолог Амелия Едуардс. И така обобщава с няколко думи какво представлява престоят в Египет.
Няколко събития в началото на 19 в. засилват интереса към Египет. Едното е издаването на 18-томния труд с илюстрации “Описание на Египет” (Description de l’Egypt), в който подробно се описват изследванията на учени (математици, художници, астрономи и други) по време на военната кампания на Наполеон в Египет, продължила от 1798 г. до 1802 г., която е и научна експедиция.
През 1822 г. се случва друго важно събитие – след 15-годишна усилена работа Шамполион разчита триезичния Розетски камък, намерен от френски войник, точно по време на Наполеоновата кампания. Разгадани са тайните на един език, потънал в забрава в продължение на векове и вратите към древното познание са широко отворени.
Няколко години след това – в началото на 30-те години на 19 в., английският военноморски офицер Томас Уагхорн открива нов маршрут от Англия до Индия през Египет, като твърди, че по този начин изминаваните до този момент 18 хиляди километра намаляват почти наполовина, а времето, което е било необходимо – четири месеца, става едва 35-40 дни. Целта на новия му маршрут е пощата да се придвижва по-бързо, но освен писма, постепенно маршрутът се превръща в много търсен и за придвижване на хора и достъпът до Египет става по-лесен.
В средата на 19 в. броят на посетителите на Египет е все още малък, в сравнение с това, което ще се случи в края на века, но пък причините за посещаването на Египет са по-разнообразни. Има писатели, търсещи вдъхновение; учени, изследващи древните паметници; колекционери; търговски агенти; дипломати; пътешественици на път за Индия; изследователи на Африка, тръгнали към вътрешността на континента; богаташки синове в търсене на нови поприща, далече от дома; хора с влошено здраве в търсене на по-мек климат. Споменатата в началото Амелия Едуардс например пише, че се озовава в Египет, искайки да се махне от дъжда.
В началото на септември 1873 г. Амелия Едуардс заминава с приятелка за няколко седмици във Франция, където в продължение на месец не спира да вали. Обмислят да се връщат в Англия, но внезапно решават да отидат в Алжир, Малта или Египет. И така в опит да се махнат от дъжда, се озовават на кораб, който акостира на пристанището в Александрия.
Звучи малко странно английска дама от Викторианската епоха инцидентно да се отправи към Египет и то само в компанията на друга дама, но по това време чудесата на Нил са много модерна тема за разговор в салоните в Лондон, Ню Йорк и Париж и ако човек може да разкаже от първо лице за тях, неминуемо предизвиква огромен интерес. И макар озовала се в Египет, без да го е планирала предварително, Амелия Едуардс се вдъхновява завинаги от долината на Нил и става отдаден египтолог. През 1882 г. в Лондон тя поставя началото на съществуващото и до днес Egypt Exploration Society, което работи успешно по различни проекти и открития в египтологията.
Типично за пътешествениците от първата половина на 19 в. е след пътуването да издадат книга, в която да опишат впечатленията си. Така се появяват „Нрави и обичаи на съвременните египтяни“ (1836) на Едуард Лейн, „Нрави и обичаи на древните египтяни“ (1837) на Джон Уилкинсън, „Полумесецът и кръстът“ (1844) на Елиът Уорбъртън, „Записки на едно пътуване от Корниш до Кайро“ (1846) на Уилям Такъри, „Египет и Нубия“ (1846-1849) на Дейвид Робъртс, „Писма от Египет“ (1865) на Луси Гордън и още много. И, разбира се, всички тези книги засилват още повече интереса към Египет.
И ако Томас Уагхорн играе много важна роля в улесняването на достъпа до Египет на ранните пътешественици, то един друг Томас отваря широко вратите за туристите.
Томас Кук е евангелистки проповедник и ревностен въздържател, който смята, че алкохолът е в основата на проблемите на съвременното английско общество. Решава да организира еднодневни екскурзии за въздържатели срещу скромна сума. Така на 5 юли 1841 г. отвежда група трезвеници от Лестър до Лъфбъроу и тази екскурзия може да се определи като начало на организирания туризъм. За общата стойност от 1 шилинг на всеки участник се предлага място във вагон, чай, лека храна, разходка из града, оркестър и други забавления. Успехът е огромен и вдъхновява Томас Кук за нови начинания в тази област. Регистрира фирма, която първоначално извършва организирани пътувания само в Англия, но постепенно се разраства и започва да прави и пътувания извън страната. Появяват се различни видове услуги – туристически пакети на по-достъпна цена, луксозни пакети за по-състоятелни клиенти, предплатени услуги (ваучери), посещения на изложения и спектакли и други.
За първи път Томас Кук организира пътуване до Египет през 1869 г. като част от обиколка на свещените земи и включва Йерусалим и Палестина. За целта Кук наема два парахода, с които 30-имата пътешественици се движат по Нил. Като се изключи фактът, че едва не се удавя, докато плува в Нил, екскурзията е много успешна и няколко месеца по-късно Томас Кук отново се връща в Египет, като води десетима души на откриването на Сеуцкия канал. Синът на Томас Кук – Джон Кук, с когото са съдружници във фирмата, се влюбва в Египет и е главната причина за успешния бизнес с екскурзии в Египет, дотолкова, че тази дестинация се превръща в основния им източник на печалба. През 1870 г. Джон Кук печели концесия за обслужване на държавния корабен флот между Кайро и Асуан. През 1873 г. фирмата „Томас Кук и син“ открива офис в Shepheard’s Hotel в Кайро и през следващите три десетилетия се превръща в най-големия инвеститор в египетския туризъм. Подобрява инфраструктурата, инвестира в държавни параходи, строи собствени. Броят на английските туристи в Египет се увеличава от около 500 през 1873 г. до 11 хиляди през 1889-90. За съжаление през 2019 г. „Томас Кук и син“ – компанията основоположник на организирания световен туризъм, обявява фалит след 178-годишно съществуване.
В последното десетилетие на 19 в. британските туристи не идват само заради гледките, историята и екскурзиите. Настава бум на т. нар. „здравен туризъм“. Мекият египетски климат е предпочитан пред студената английска зима. Дори лекарите започват да предписват на по-състоятелните си пациенти престой в Египет за лечение на всякакви болести.
Излизат най-различни книги, пътеводители и справочници с информация за Древен и съвременен Египет и подробни съвети за пътуване дотам. Какви болести лекува египетският климат, кое е най-подходящото време за пътуване, какви дрехи, обувки, чанти да се носят, кое колко струва, какви бакшиши да се дават, подходящи хотели, примерни маршрути, препоръчителна храна и всякаква друга информация.
Много популярна става книгата „Зимуване в Египет“, която излиза през 1894 г., и през следващите години бива преиздавана с допълнена информация. В нея египетският климат през зимата се описва като сух и тонизиращ, със средна температура около 17 градуса и продължителност на зимата от ноември до април с валежи по два-три дни в месеца. От книгата разбираме, че египетският климат е подходящ при астма, бронхити, туберколоза, пневмонии, подагра, сърдечни, бъбречни и храносмилателни заболявания, анемии, ревматизъм и много други. Също така се казва, че се препоръчва за пациенти, които все още имат достатъчно енергия и обичат умерената езда и селския живот. Особено ми харесва следната препоръка – „египетският климат е подходящ за лицата, които просто искат психическа почивка и отдих, например лица, които са социално и психически преуморени или са претърпели разочарования, или които са били изложени на една от хилядите форми на безпокойство, или които са без професия. При такива хора зимата, прекарана в Египет, може да доведе до връщане на умствената енергия и телесно здраве и бодрост.“ Ами да – иска ми се и аз скоро да се „ободря“ в Египет, ама да видим. 🙂
В книгата има и предупреждение относно болестите, за които не е препоръчителен египетският климат. Такива са заболяванията в тежки и остри форми, а също и хипохондрията и меланхолията.
За дамите се препоръчва основният багаж да бъде добре опакован в кутии, за да е защитен от морския въздух, праха и влагата. Като личен багаж да се носи само това, което ще е необходимо на борда на кораба и във влака, като се препоръчва да бъде носен в чанта Гладстоун. 🙂 Да не се забравят шалове, чадъри, пътнически одеяла, възглавници и стол за бюро. Дамите трябва да разполагат с няколко палта от туид или вълна, както и поли от същата материя, памучни и копринени блузи, топло бельо, ленени рокли, някакво наметало за коленете, докато яздят магаре, пелерина Харис, къси сака за чай, копринени и сатенени рокли за вечерите, дантелени поли, жилетки, корсети от жарсе, копринени чорапи, обувки с връзки, ботуши за пустинята, воал, шезлонг, пеньоар, сламени шапки за слънце, ръкавици, панделки. Като необходимост се изтъква носенето на два слънчобрана, костюм и ръкавици за езда, а също и книги и материали за писане и рисуване.
За джентълмените се препоръчва носенето на три или четири костюма от лека материя, вечерни костюми, палто, ризи от различни материи, пълен комплект облекло за езда, жилетки, лятно и зимно бельо, вълнени ризи за лов, бял екип за тенис, тънки чорапи, кафяви кожени боти, обувки за тенис, шапки за слънце.
В пътеводителя на Томас Кук се определя като подходящо за пътуване в Египет времето от ноември до март. Но не препоръчва да се пътува сам или с един или двама души, тъй като по поречието на Нил и пустинята начинът на живот, езикът и обичаите са много различни от всичко, с което е свикнал европеецът.
В любимия ми пътеводител на Бедекер четем, че пътуващият в Египет трябва да си подготви достатъчно пари, особено ако пътува с дама. Част от парите трябва да са в брой, а другата – в пътнически чекове. Ако купува антични предмети, задължително трябва да се консултира със специалист, както и да се снабди с необходимите сертификати за износ. В същия пътеводител освен информация за дрехи, хотели, маршрути, температура, климат, видовете транспорт, намираме и полезна информация за цените на пощенските и телефонните услуги, размера на бакшишите, както и съдържанието на аптечката, която да се носи. Препоръчително е да се направят и ваксини, както и да не се бърка в очите с мръсни ръце.
Когато става въпрос за пътуване по Нил, не можем да пропуснем едно от най-бележитите плавания по реката, макар и несвързано с пътешественици и туристи.
Няколко дни след откриването на една от гробниците скривалища на царски мумии, египтологът Емил Бругш организира изваждането на мумиите и превозването им от Луксор по река Нил до Египетския музей в Кайро, където се съхраняват и до днес. Пътуването с кораба по Нил се превръща в погребална процесия – когато флотилията приближава до някое село край реката, хората масово излизат да изпратят царете. Всички са в траур, мъжете стрелят във въздуха с пушки, а жените ридаят, скубят си косите и си посипват главите с пепел. Без дори да знаят, инстинктивно правят точно това, което са правели древноегипетските оплаквачки хилядолетия по-рано.
И ако аз сега въздишам по времената от 19 в. и началото на 20 в., хората тогава вероятно са намирали за приключенски и романтични времената преди тях, а хората след 50-100 години ще намират за интересни годините, в които живеем днес. Точно като героите на Уди Алън от филма „Полунощ в Париж“. Явно така е устроен животът.
Огледалото на Мира 