Подреждах шкаф със снимки и се загледах в тези от Тайланд отпреди повече от 20 години. Не са с добро качество, но с носталгия си припомних двуседмичното ни пътуване с майка ми. Големи вълнения. До този момент не бях пътувала в Далечния Изток.
Интересен факт е, че името на столицата Банкок на тайландски е в рекордите на Гинес за най-дълго име на град в света. И то е следното: Крун Теп Маханакон Амон Ратанакосин Махинтара Ютая Махадилок Поп Ноппарат Ратчатани Буриром Удомратчанивет Махасатан Амон Пиман Аватан Сатит Сакататия Витсанукам Прасит. 🙂
Град с около тринадесет милиона души, Банкок е съчетание на небостъргачи и източни храмове, като тази комбинация изглежда съвсем в хармония. Най-известните храмове са храмът на зората (Уат Арун), на Златния Буда (Уат Траймит), на Легналия Буда (Уат По), на Изумрудения Буда (Уат Пра Кео).
Освен храмове, от Банкок помня плаването с плоскодънна лодка по река Чао Прая, плаващите пазари, нощните пазари, тай бокс демонстрациите, пътуването с тук-тук из града – това са популярни триколки за пътуване на къси разстояния, и вкусната тайландска храна навсякъде, най-вече уличната. Особено интересни ми бяха черният сладолед и сергиите с всякакви насекоми, включително скорпиони.
Тайланд е популярна туристическа дестинация и няма да описвам подробно нещата, които видяхме в Банкок и Патая, и които са част от всяка туристическа програма.
Спомените, които ми изникват, когато се сещам за Тайланд, не са свързани с известни забележителности, а са следните:
Топлият тропически дъжд
За първи път ми се случи и беше изключително преживяване. Започна без никакви предварителни признаци за дъжд, без облаци, без гръмотевици. Изсипа се изведнъж от ясното синьо небе и все едно бях застанала във водопад. Топъл, силен дъжд. Крещях от радост и адреналин и никога няма да го забравя. После дъждът спря изведнъж, точно както започна, и слънцето грееше все едно изобщо не е валяло. Само локвите наоколо издаваха, че това се е случило, а не е било сън. Години по-късно в Африка съм попадала отново на подобни дъждове.
Разхождането на слон върху мен
Странно е, че все още ясно си спомням усещането, когато гледах това невероятно същество отдолу нагоре. Преди да ме прекрачи, с хобота ми засмука брадата, после бавно премина над мен с предните си крака и спря, и за известно време стоях точно под корема му. След него минаха бавно още два слона.
Майка ми е изключително младолика и когато в Тайланд се запознахме със семейство от Холандия, те не можеха да повярват, че сме майка и дъщеря. Когато извикаха трима желаещи да легнат под слоновете и аз веднага скочих, мъжът победоносно е съобщил на майка ми, че се е убедил окончателно, че не сме майка и дъщеря, защото според него никой родител няма да си пусне детето да ляга под слон, а и на всичкото отгоре да се забавлява и да прави снимки. 🙂
Стъпването ми върху отровен морски таралеж
Случи се в Патая – град в югоизточната част на Тайланд, на около 120 км от столицата Банкок. Докато слизах от джет в океана, стъпих върху отровен морски таралеж. Бодлите му се счупиха и останаха в крака ми, който много бързо се поду и изтръпна целият. Настана суматоха, дойдоха местни хора, които взеха да ми търкат ходилото с лимон и да се опитват да махнат бодлите. Не успяха да извадят всичко, но поне не се оказах алергична и след няколко дни на болки и доста дни на куцане, нещата си дойдоха на място. 🙂
Огледалото на Мира 