От векове Египет е място на велики открития, които ни дават знания за света на древните египтяни. Храмове, гробници, ценни папируси, скъпоценности, предмети от бита.
Едни от най-значимите открития са свързани с откриването на мумиите на голяма част от египетските царе от Новото царство. Телата на царете са открити в края на XIX век в две общи гробници, известни като „царски кашета“ (royal cache).
Защо царете се озовават в общи гробници?
За съжаление през определени периоди от египетската история разграбването на гробниците, както от чужди нашественици, така и от местни крадци (често с участието на пазачите и жреците), е сериозен проблем. За да достигнат до накитите и амулетите, крадците често нараняват и унищожават телата. За да предотвратят това оскверняване, египетските жреци решават да ги скрият в няколко тайни гробници. Най-значими са две – гробница DB320 (TT320), открита през 1881 г., и гробница KV35, открита през 1898 г. И така, само за период от 17 години, са намерени телата на почти всички царе от Новото царство.
История на първото скривалище: гробница DB320 (по-късно преименувана на TT320)
Откриването на гробницата е като приказка от „Хиляда и една нощ“ или роман на Агата Кристи. Това е история за скрита гробница, тайни съкровища, царе, крадци, дегизирани държавни служители.
В края на 70-те години на XIX век до Египетската служба за древности достига информация, че на черния пазар от известно време се появяват неизвестни до този момент ценни предмети от царски гробници. По това време директор на Службата е френският египтолог Гастон Масперо, който се заема с установяване на произхода на предметите. Следите го отвеждат на юг, близо до съвременния град Луксор (древната столица Тива), в Курна – село на Западния бряг на река Нил. Младият му помощник – немският египтолог Емил Бругш, се заема с разплитане на загадката откъде идват тези ценни предмети. Отива в Луксор, настанява се в тамошен хотел и се представя за американец и потенциален купувач на антики. Обикаля пазарите и всякакви затънтени места из Луксор и околностите и разказва, че иска да купи ценни предмети. Така достига до тримата братя Расул – Ахмад, Хюсеин и Мухаммад, които от години се занимават с иманярство и незаконна търговия с антики. В началото на 70-те години на XIX век те се натъкват случайно на гробницата, но след като установяват какви богатства има в нея, решават да запазят откритието си в тайна. Няма как да извадят всички съкровища, тъй като появата им едновременно на пазара би предизвикала подозрение. Затова започват да продават по някой предмет през определен период от време и години наред живеят охолно от продажбите.
Събитията се развиват бързо, а по това време директорът на Службата за древности Гастон Масперо е извън Египет. Братята са арестувани, но първоначално не признават, че са открили гробницата. Накрая най-големият от тях – Мухаммад ар-Расул, посочва местонахождението на гробницата и отвежда Емил Бругш до нея.
Гробницата се намира в скалите в Деир ал-Бахри. Египетските жреци я избират за тайно скривалище, заради скритото ѝ и по-трудно достъпно местоположение, и по време на Третия преходен период (вероятно при управлението на Шешонк I, 945-925 пр.н.е.) пренасят мумиите там. Изваждат царските тела от богатите им саркофази в гробниците и ги занасят в тайната гробница, като за да не стане объркване на телата, ги надписват – както имена им, така и местата, от които са взети. Така разбираме, че някои от царете са премествани по няколко пъти, преди да попаднат в общата гробница в Деир ал-Бахри. Например Рамзес III, според бележките, е пренасян три пъти от една гробница в друга.
След като царете са пренесени, гробницата остава в забрава до момента, в който братята Расул случайно се натъкват на нея. А датата 5 юли 1881 г., когато Емил Бругш я разкрива, се превръща в значима дата за египтологията.
Дълго време има спорове на кого точно е гробницата, преди да бъдат пренесени телата в нея. Някои изследователи смятат, че е на царицата от края на 17-та и началото на 18-та династия – Яхмос Инхапи, но по-късно тази версия отпада, тъй като гробницата ѝ е намерена на друго място. Други смятат, че е на царицата от 18-та династия – Яхмос Меритамун (сестра и жена на фараона Аменхотеп I). Но пък нейното тяло е намерено, близо до входа на гробницата, което означава, че е поставено последно. Ако гробницата е нейна, тялото ѝ би било навътре. Като най-вероятна се налага теорията на британския египтолог Николас Рийвс, че гробницата първоначално е на жреца на Амон от 21-ва династия – Пинеджем II, и семейството му.
Освен телата на собственика на гробницата и семейството му, вътре са мумифицираните тела на десетки царе, царици, принцове, принцеси и жреци от 17-та до 21-ва династия. Ето спомените на Емил Бругш, когато се спуска в шахтата: „Не бях сигурен дали това, което видях, бе наяве или насън. Като погледнах единия от саркофазите, прочетох на капака името на цар Сети I — бащата на Рамзес II. Няколко крачки по-нататък, с ръце, кръстосани на гърдите, почиваше в скромен саркофаг Рамзес II. Колкото по-дълбоко в залата навлизах, толкова по-големи съкровища откривах. Тук Аменхотеп I, там Яхмос, трима фараони с името Тутмос, царицата Яхмос Нефертари — общо тридесет и седем саркофага с добре запазени мумии на царе, царици, принцове и принцеси.“
Няколко дни след откриването на гробницата Емил Бругш организира изваждането на мумиите и превозването им по река Нил до Египетския музей в Кайро, където се съхраняват и до днес. За съжаление, поради ограничено време, Емил Бругш не прави снимки на мумиите, не начертава точен план на гробницата и не прави списък на предметите, които са над 6000.
Пътуването с кораба по Нил се превръща в погребална процесия – когато флотилията приближава до някое село край реката, хората масово излизат да изпратят царете. Всички са в траур, мъжете стрелят във въздуха с пушки, а жените ридаят, скубят си косите и си посипват главите с пепел. Без дори да знаят, правят точно това, което са правили древноегипетските оплаквачки хилядолетия по-рано.
Заради доброто познаване на черния пазар, след освобождаването му от затвора, Мухаммад ар-Расул е назначен на работа в Египетската служба за древности. Това назначение помага за откриване на друга гробница в Деил ал-Бахри. През 1891 г. Мухаммад води един от инспекторите на Службата до гробницата, в която са намерени мумифицираните тела на 160 жреци на Амон. След като се установява обаче, че Мухаммад ар-Расул знае за гробницата от много по-рано, службата му приключва и той е уволнен.
Историята на второто скривалище: гробница KV35
Докато все още работи по гробницата на Тутмос III, която е открил на 12 февруари 1898 г., френският египтолог Виктор Лоре възлага на хора от екипа му да проучат друг терен в Долината на царете. Когато започват да копаят по-дълбоко, намират вход. Така на 9 март 1898 г. е открита нова гробница в Долина на царете, известна днес под номер KV35. Това е гробницата на Аменхотеп II – седмия фараон от 18-та династия, управлявал около 30 години. И тази гробница, както и гробница DB320, е използвана като скривалище, в което по време на Третия междинен период са скрити и други мумифицирани тела, които са идентифицирани по надписите върху тях. Освен тялото на собственика на гробницата – Аменхотеп II, вътре са и телата на царе, царски жени, принцове и принцеси от 18-та, 19-та и 20-та династия. Сред тях Аменхотеп III, Тутмос IV, Меренптах, Сети II, Сиптах, Рамзес IV, Рамзес V, Рамзес VI, както принцове и принцеси.
За откритието си Виктор Лоре пише: „Саркофазите и мумиите бяха с еднакъв сив цвят. Наведох се над най-близкия саркофаг и духнах върху него, за да прочета името. Сивият нюанс беше слой прах, който отлетя, и прочетох името на Рамзес IV. Бях ли в скривалище на царски саркофази? Издухах праха от втория саркофаг, показа се картуш, нечетлив за миг, боядисан в матово черно върху лъскава черна основа. Преминах към другите саркофази, навсякъде имаше картуши! Тук е името на Сиптах, там са имената на Сети II, дълъг надпис, носещ пълните имена на Тутмос IV. Бяхме попаднали на царско каше, подобно на това в Деир ел-Бахри.“
Вълнуващо е дори само като чете човек описанията на Емил Бругш и Виктор Лоре при влизането им в гробниците-скривалища, а какво ли е било усещането им при осъзнаването какво точно са открили 🙂?
За разлика от Емил Бругш, Виктор Лоре не бърза. Дни наред той изучава откритието, преписва картуши, прави снимки на мумиите, измерва и описва старателно всичко. Това помага изключително много на изследванията по-късно.
И ако трябва да обобщим – в гореспоменатите две гробници-скривалища е събрано цялото величие на Новото царство.
Почти всички от намерените в двата тайника царе имат гробници в Долината на царете, старателно подготвяни години наред. Влизала съм в някои от тях и само мога да си представя как ли са изглеждали при полагането на царските мумии в тях – с красивите си цветни релефи и изображения, с изящно изписаните текстове по стените, с хилядите съкровища. Сега – хилядолетия по-късно, въпреки че гробниците са празни и единственото, останало в тях, са текстовете и изображенията, все още са красиви, сякаш са рисувани вчера.
Голяма част от живота на царя преминава в подготовка за отвъдното, а работата по царската гробница започва още от възкачването на престола. Гробницата е тайно място, до което достъп имат само посветени. Тук приказката „никой не си е занесъл богатствата на оня свят“ не важи. Оставят се хиляди пищно украсени накити и скъпоценности, папируси с текстове, фигури ушебти и всякакви предмети. Най-изкусните писари и художници изпълват стените с магически формули и свещени изображения. След смъртта на царя, подготвеното му мумифицирано тяло се полага в гробницата, тя се запечатва и би трябвало да се превърне в място за вечен живот и покой на царя.
Дали обаче всички тези царски тела, мумифицирани по най-съвършената технология, са намерили своя покой? Въпросът е риторичен – очевидно не. Въпреки че приживе са били могъщи владетели, след смъртта си царете не са имали контрол върху физическите си останки. Ограбени още в древността от крадци и чужди нашественици; по-късно извадени от местата им за вечен покой и разнясяни от една гробница в друга, за да не бъдат наранени и унищожени; и накрая отнесени в музеи, където са изложени в стъклени витрини като експонати с номера, над които хиляди хора всеки ден се взират и разглеждат зъбите, ноктите, косите, костите. Част от мумиите са потрошени още в древността, а друга част – при откриването им от археолозите и изваждането им от саркофазите и гробниците. И когато си чел текстове за могъщия Сети I и сина му Рамзес II, при които Египет достига изключителен разцвет, и се окажеш след това в „моргата“ на Каирския музей и видиш съсухрените им изпочупени тела, някак ти става тъжно. Мумията на Сети I е може би най-добре изглеждащата мумия, но все пак предпочитам да си представям Сети от текстовете и изображенията за военните му походи в храма в Карнак, а не да го гледам като мумия. Ходила съм в залата с мумиите, но определено не е любимото ми място. Да, със сигурност изследването на мумиите дава много информация на историята, генетиката, медицината, но някак ми се иска, след като бъдат изследвани, да бъдат оставени в покой, точно така, както са искали те и за което усърдно са се подготвяли приживе. В това отношение Тутанхамон отново е късметлия – освен че гробницата му е единствената открита до момента, недокосната от грабители, той е единственият фараон, който си стои на мястото в гробницата в Долината на царете. За съжаление по технически причини – при отварянето на саркофага и махането на известната му златна маска с нагорещени метални прътове, лицето му буквално е отлепено заедно с нея, а тялото му, след престояване известно време извън саркофага, под влияние на въздуха и слънчевите лъчи се разпада на части. Мумията му е в изключително лошо състояние и всяко транспортиране би я повредило още повече.
Според древноегипетските представи, безсмъртие се постига и когато човек остави спомен за себе си и делата си. Жив е онзи, чието име се помни и произнася. Най-голямата награда е името на човека „да бъде младо в устата на живите“, т.е. да се произнася и помни. Затова и владетели, които искат да изличат следите на предшествениците си, унищожават статуите им и изличават имената им. За да не може „душата“ (ба*) да се припознава, намира и връща чрез статуите и изображенията, на които се изписани имената. В този смисъл, всички царе, чиито мумии са намерени, са постигнали безсмъртие, тъй като имената им продължават да се помнят и споменават хилядолетия по-късно, макар и не по начина, по който те вероятно са си представяли.
Покрай откриването на гробницата на Тутанхамон особено нашумява „проклятието на фараоните“, макар че още в древността има текстове, които предвещават всякакви нещастия и смърт на осквернителите на гробници. Това се е правело именно с цел да се предотвратят кражби и посегателства, за съжаление безуспешно. Факт е, че след откриването на гробницата на Тутанхамон умират няколко човека, които са участвали, сред които финансиралият разкопките лорд Карнарвън. Но въпросните хора (според статистиката, която се посочва, са седем души) са починали в рамките на 7-8 години (1922-1930 г)., което не е толкова необичайно. А самият откривател Хауърд Картър, който би трябвало да е покосен пръв от проклятието, си е жив и здрав близо 20 години след това. А какво да кажем за гореспоменатите Виктор Лоре, доживял до 86-годишна възраст, и Емил Бругш починал на 78 години, открили тайните гробници с десетки царски мумии? Или за откривателите на толкова много саркофази с мумии (макар и не царски) през последните десетилетия? Живи и здрави са си 🙂.
Съвсем наскоро – в края на октомври 2019 г., станахме свидетели на откритие, за което се смята, че е първото толкова голямо от XIX век насам, след откриването на двете гореспоменати гробници-скривалища. На западния бряг на Луксор, в селището ал-Асасиф, изследователи откриха 30 саркофага с мумии на жреци и техните жени и деца. По данни на ръководителя на разкопките – Мустафа Уазири, мумиите са от 22-ра династия и са в много добро състояние, със запазени цветове и надписи. Съдбата им ще бъде и те да се превърнат в музейни експонати, след като бъдат реставрирани, само че в Големия египетски музей – това е новият музей, който се очаква да отвори врати през 2020 г.
____________________________________________________________________________________________
*Макар и най-близо до представите за „душа“, ба според древните египтяни не е точно „душа“ и не е точно това, което влагаме в тази дума. Ба е сила, която има способността да възприема форма. След смъртта напуска физическото тяло и се слива със слънчевата природа, т.е. с Твореца. Може да се движи свободно и да пътува през световете. Трябва да може да се завръща в мумията и да отлита свободно от нея. Изобразява се като птица или като птица с човешка глава.
Огледалото на Мира 