Гробище за стари влакове, Неа Йония

Влюбена съм във влаковете и във всичко, свързано с тях. Книги, филми, гари.

Докато сме в Гърция, в селото, в което от години прекарваме по няколко седмици през лятото, разбирам, че в предградието на Солун – Неа Йония, има гробище за стари влакове. Разстоянието дотам е точно 100 км и ден по-късно сме там.

Смята се, че това е най-голямото гробище за стари влакове в Гърция. Още през 60-70-те години на XX век на мястото започват да се извозват излезлите от експлоатация стари вагони. В началото на 80-те Националната желозопътна компания на Гърция прави опити да продаде за скраб част от вагоните, но не успява. В момента на десет коловоза са изоставени хиляди вагони. Между тях има антични вагони от 1895 г., които са пътували по маршрута Солун-Константинопол. Казват, че има и вагони, взети като трофеи от германците в края на Втората световна война. Жалко, че са оставени неохраняеми и под въздействието на дъждове, снегове и кражби.

Въпреки че влаковете са ръждясали, с изпочупени прозорци и врати, с изтърбушени кушетки и пробити тавани, мястото не ми изглежда тъжно. Някои вагони са цветни, други са изрисувани с различни релефи. Приличат ми на застарели, но все още запазили детското у себе си и бодрия си дух, хора. На пенсионери, които се наслаждават на спокойни старини след дълги години усърден труд. Разположени плътно един до друг, сякаш си бъбрят. А кой знае какви интересни истории имат за разказване – за местата по света, които са видели, и за интересните хора, които са возили.

Разбираемо няма никого. Обикаляме между вагоните, влизаме в купетата, надничаме през прозорците. Между вагоните е като в джунгла. Навсякъде са плъзнали лози, ябълкови дървета, къпини, смокини, сливи, дори и тикви. Плодове се търкалят из вагоните и по земята. В храсталаците тук-там изшумява нещо, като се приближаваме, явно и животинският свят е разнообразен☺.

Напълваме няколко торби със смокини, ябълки и грозде. След час сме обратно в нашето село. Като изсипвам смокините от торбите, количеството направо ме плаши. Колкото и да обичам смокини, няма как да ги изядем в близките дни. Решаваме да си направим сладко с част от тях. Купуваме буркани, капачки и лимонтузу, захар си имаме. А няколко часа по-късно имаме и вкусно сладко от смокини☺.