Южен Египет, Западният бряг на река Нил, Луксор. Зноен пек през един от най-горещите месеци – юли, във възможно най-горещото време от деня – на обяд около 13 ч. И като казвам горещо, да се разбира над 50 градуса, когато въздухът, който вдишваш, ти пари на гърлото, а всичко пред погледа ти трепти, все едно гледаш през огън.
По време на летните горещини, през деня всичко замира, рядко се вижда движение, дори по обичайно оживените места на Източния бряг. На Западния бряг и в пустинята няма жива душа. Това си има предимство, абсолютно необезпокояван си от всякакви търговци и други търсещи вниманието ти, и можеш спокойно да обикаляш, да четеш текстове в храмовете или просто да прекарваш часове в усамотение, приседнал някъде на сянка. Дори и да срещнеш някого, със сигурност няма да ти досажда, тъй като щом си тръгнал на тия жеги, очевидно не си подходящ обект за неговия интерес. Няма как нормален човек да си причинява подобно нещо☺.
Но ние явно не попадаме в категорията на „нормалните“. С мой колега египтолог решаваме да търсим едно светилище на богинята Меретсегер и бог Птах, което се намира на хълм между Деир ал-Медина (селото на майсторите, работещи в царските гробници) и Долината на цариците. Има места, които и по време на активните месеци остават пусти и далеч от туристическия поток. Такова е и мястото, на което отиваме.
Името на богинята Меретсегер означава „Обичащата мълчанието“. Изобразява се или като жена със змийска глава, или обратното – като змия с глава на жена. Понякога се изобразява изцяло като животно – кобра или скорпион. Пази от беди, но и наказва провинилите се с ухапване от змии и скорпиони или със слепота. Богинята Меретсегер е закрилница на работниците от селището Деир ал-Медина, които строят и украсяват царските гробници от XVIII, XIX и XX династия в Долината на царете, и е много почитана от тях. Всеки ден работниците от селището изминават пътя през планината от Деир ал-Медина до Долината на царете, където извършват всички строителни работи по царските гробници. Пътеката преминава високо в планината и гледките, които се откриват, те карат да забравиш, че температурата надвишава 50 градуса. В ниското се виждат потъналите в зеленина палмови гори и ниви, река Нил се вие между тях, а слънцето проблясва във водите ѝ.
Бог Птах е този, който създава света с мисъл и слово – замисля го в сърцето си и после произнася с устата си имената на всичко съществуващо. Изобразява се като човек с брада и синя шапка. Както богинята Меретсегер, бог Птах също е много почитан в занаятчийското селище Деир ал-Медина. Закрилник е на занаятчиите и художниците. Един от епитетите, с които го описват, е „чуващите уши“, тъй като чува молитвите на хората и им помага да се избавят от болести и беди. Затова има много стели в негова чест, на които са издялани или нарисувани уши, за да може да чува молитвите.
Подготвени сме предварително за посоката на светилището на богинята Меретсегер и бог Птах и тръгваме бавно нагоре по пясъка, примесен на места със ситни камъни. Пустош, жега, тишина. С мястото на светилището нямаме проблем, лесно го намираме.
Изображенията и релефите не са запазени много добре, но правим няколко снимки, стоим известно време в тишината и наблюдаваме отвисоко Долината на цариците и необятната застинала пустош наоколо.
След час тръгваме надолу. В далечината се виждат точки. След известно време забелязваме, че точките са две и енергично ни махат. Махаме им и ние в отговор. Те продължават, ние пак им отвръщаме. Спускаме се надолу по сипеите, а краката ни на места затъват в пясъка. Като се приближаваме, виждаме, че точките са въоръжени с пушки и облечени във военни дрехи. Чуваме, че нещо викат, но не се разбира какво и на какъв език. И продължават да махат. Когато стигаме до тях, разбираме, че това са войници от един от полицейските постове в района. Гледат ни притеснено и ни питат дали сме добре. Става ни странно поведението им, но въпреки припряното им говорене, постепенно разбираме за какво става въпрос и че енергичното им махане към нас е за предупреждение, а не за поздрав.
За какво махат?
Първоначално не ни забелязали, но когато ни видели, че сме горе при светилището, се притеснили и започнали да ни махат да слизаме надолу.
А защо?
Защото този район, по това време на годината на жеги, бил пълен със змии, основно кобри, и жълти скорпиони – мени, мени кобрас енд мени, мени йелоу скорпионс – както единият от униформените казва с гробовен тон. Еми браво, кой знае под носа на колко змии и скорпиони са ни минали краката, докато се спускаме в пясъците.
Жълт скорпион ми звучи някак по-приветливо от черен скорпион, но по-късно се осведомявам, че жълтият скорпион, известен още като смъртоносен ловуващ скорпион, е най-опасният и отровен скорпион на земята и е отговорен за 95% от смъртните случаи, причинени от скорпиони. Обитава основно сухи и горещи пустинни и полупустинни райони в Северна Африка и Близкия изток. Освен че е жълт и се слива с обстановката, е и малък – размерът му е между 3 и 7 см. Като прибавим, че обича да се крие в пясъка, дупки и под камъни, възможността да не го забележиш е голяма. А в нашия случай и по-добре, че не сме забелязали нищо ☺.
След случката с кобрите и скорпионите, които (за наша радост) не ни се представиха, отиваме в Долината на цариците, където също няма никого. Там са погребани част от жените и децата на египетските царе от XVIII до XX династия, както и някои жреци. Най-известната гробница в Долината е тази на царица Нефертари – великата съпруга на Рамзес II.
Огледалото на Мира 