– Има ли змии тук? – питам аз в началото на обиколката из парка „Йозани“ водача, който ни придружава.
Той се усмихва широко, явно решил, че много искам да видя различни змии и ми отговаря:
– Ама, разбира се! Боа, питон, различни видове отровници (vipers), коралови змии, кобри, зелена мамба и още много. Чакай да огледаме нагоре по дърветата, сигурно има някоя, те зелените мамби се увиват обикновено около клоните.
– Ааа, няма нужда, нека да си ходим по пътеката и да не търсим зелени мамби – казвам аз с леко изтънял от ужас глас.
Много пъти съм си слагала питони на врата и не ме е страх, отнасям се с безкрайно уважение към змиите и съществуването им. Но когато са в естествената им среда, ако може да си стоят тихо и кротко по дърветата, или където им е приятно, и да не ги забелязвам, както и те мен, особено ако са зелени мамби ☺.
Докато вървя по пътеката и се чудя в краката си ли да гледам, за да не настъпя нещо, или да оглеждам клоните на дърветата, си припомням историята от книгата на Роалд Дал за живота му в Танзания, в която разказва за зелена мамба, влязла в къщата им, и разсъждавам колко ли хиляди змии има на територията на парка, която е цели 50 кв км, т.е. горе-долу колкото големината на Ботевград или Троян.
Паркът „Йозани“
Официалното име на парка е Jozani Chwaka Bay National Park, но по-разпространеното е Jozani Forest. Произнасят го като Йозани. Обявен е за национален парк през 2004 г. За разлика от континенталната част на Танзания, където има 16 национални парка, на островната част – Занзибар, има само един и това е именно паркът „Йозани“.
На територията на „Йозани“ има различни дървета и храсти, солени блата, тревни площи, мангрови гори, както и богат животински свят, но паркът е известен най-вече със занзибарския червен колобус.
Занзибарският червен колобус
Занзибарският червен колобус е застрашен вид маймуни от семейство Коткоподобни. Видът е ендемичен, т.е. среща се само в Занзибар. Смята се, че в момента има само около 1500 броя занзибарски червен колобус. Една от основните причини за слабата популация на този вид маймуни е продължителното им детство. Майката може да кърми детето си до 4-годишна възраст, като през този период, поради хормоналните изменения от кърменето, тя не може да забременява. Затова интервалите между отделните раждания са средно през около 4 години – два пъти по-дълго, отколкото при другите видове маймуни. Други причини за застрашеното съществуване на червения колобус са обезлесяването, хващането им за домашни любимци, както и убиването им на определени места, поради суеверия, че носят лош късмет на фермерите.
Занзибарският червен колобус се нарича също и колобус на Кърк (Procolobus kirkii) по името на живеещия в Занзибар британец от шотландски произход сър Джон Кърк, който пръв забелязва и изследва занзибарския червен колобус. Той е лекар, естествоизпитател, ботаник. От 1858 г. до 1864 г. придружава известния изследовател на Африка Дейвид Ливингстън във втората му африканска експедиция до Замбези. Има огромен принос и в премахването на търговията с роби.
Освен маймуните червен колобус, на Кърк са кръстени и други животни, както и растения – гущер (Agama kirkii), земноводно (Scolecomorphus kirkii), риба (Alticus kirkii), вид памук (Gossypioides kirkii) и вечнозелен храст ( Gossypioides kirkii).
Всички сме чували как маймуните са най-близките роднини на хората, благодарение на противоположните им палци, но маймуните от вида занзибарски червен колобус всъщност дори нямат палци. Затова пък имат четири дълги пръста, които им позволяват лесно да се катерят и да хващат клоните.
Занзибарският колобус изглежда много симпатичен и дружелюбен. Позволява да се приближиш съвсем близо до него. Имаме късмет да видим доста. Козината на гърба им варира от тъмночервено до черно, а предната част е светлосива. Лицето им е черно, обградено с бяла козина, и розови петна по носа и устните. Имат дълга опашка, а големината им достига до 12 кг при мъжките и 10 кг при женските. Хранят се с листа, неузрели плодове, семена и цветя. Не ядат зрели плодове, тъй като стомахът им не позволява обработката и усвояването на захарите, които се съдържат в узрелия плод.
Местните наричат червения колобус kima punju, което на суахили означава „отровна маймуна“. Причината е силната им миризма. Честно казано аз не усещам някаква силна миризма, въпреки че няколко пъти се приближавам съвсем близо до тях.
Защо се срещат само на остров Занзибар?
Вярва се, че към края на епохата на плейстоцена, в резултат на повишаване на океанското равнище, определен вид маймуни колобус остава изолиран на остров Занзибар. Тези маймуни постепенно се отклоняват от вида си и заради изолацията, заобикалящата среда и ограничените хранителни ресурси се превръщат във видоизменен вид с по-малък череп, по-големи очни орбити, по-късо лице и други променени характеристики. По-късно видът е определен като занзибарски червен колобус.
Освен занзибарския червен колобус и многото видове змии, в парка „Йозани“ има още много животински видове – над четиридесет вида пеперуди; стотици видове птици; костенурки; дървесни дамани; хамелеони; занзибарски дукер; пембанска летяща лисица; блатна мангуста; антилопи; диви прасета; цибетки; и много други.
Тъжна е историята на занзибарския леопард, също ендемичен вид, срещан само на остров Занзибар и вероятно наскоро изчезнал. Последните официални данни за това кога са виждани такива леопарди, са от края на 2003 г., но местните се кълнат, че занзибарски леопарди все още се разхождат на острова. За съжаление, отново поради суеверия, животните са преследвани и убивани. Дори през XX век се провеждат няколко организирани кампании за унищожаването им. Местните смятат, че леопардите са изпратени чрез магьосничество на острова, за да тормозят хората.
Няма да пиша подробно за растителността в парка „Йозани“, тя е толкова богата и разнообразна, че неслучайно Занзибар е известен като „острова на подправките“, писала съм за това тук. Сега ще се спра само на мангровите гори, които ми бяха изключително интересни.
Мангрови гори
След няколкочасова обиколка из парка „Йозани“, достигаме до участък с мангрови гори. Представляват дървета и храсти в близост до Индийския океан, чиито корени са здраво закрепени в меката почва, богата на органични вещества и соли. При прилив водата достига до дърветата и покрива долната им част, могат да се видят различни риби, които плуват между дърветата. При отлив водата изцяло изчезва, но почвата остава влажна и е пълно с черни раци и други ракообразни, които се движат насам-натам. Дърветата дишат с помощта на плаващите си корени. Важно е да се каже, че мангровите гори защитават бреговата ивица от ерозия и силни бури.
Научаваме, че мангровите дървета в Занзибар са три вида: бругиера (brugueira gymnorrhiza), цериопс (ceriops tagal) и ризофора (rhizophora micronata). Различават се по корените, семената и листата. Когато семената паднат от дървото, те се забиват в тинята. От долния край на семето започват да растат корени, а от горния се развиват листа. От всяко семе, което падне вертикално и се закрепи в тинята, израства дърво. Водачът ни дава по няколко семена от бругиера, за да ги пуснем в тинята. Някои от семената падат хоризонтално, но повечето успяват да се забият и се надявам, че следващия път като отидем ще има поникнали мангрови дървета и от нашите семена☺.
Огледалото на Мира 