„Царската гара“ в Казичене

Много обичам влакове и гари. Заради много неща. Заради София-Лакатник през една дива лятна ваканция, когато си бяхме харесали тази отсечка и пътувахме дотам през ден, и белите скорпиони под почти всеки камък около Лакатнишката гара; заради София-Бургас в най-ранните ми детски спомени, когато още нямахме кола и ходехме на море в Созопол с влак; заради нощния влак от Кайро до Асуан (12 часа) или Луксор (9 часа), когато си в удобен спален вагон, но не спиш, а слушаш музика и наблюдаваш силуетите и тук-там светлини в египетската нощ; заради дневните пътувания по същия маршрут, когато прекосяваш Египет и през целия път се движиш по поречието на Великата река; заради влаковете през май във френския юг и хилядите цветя, които можеш да помиришеш дори през стъклото; заради книгите и филмите с влакове и гари; заради влака „Ориент експрес“, на който не съм се качвала, но само като чуя за него ме обзема приключенски дух; и заради още много „заради“.

А през 1919 г. влакът „Ориент експрес“ минава точно през „Царската гара“ в Казичене, за която става въпрос в публикацията. Ако обаче сега мине отново оттам, ще види една полуразрушена, изтърбушена постройка, която въпреки опърпания си вид, продължава като стара аристократка да отстоява правото си на съществуване. Засега.

IMG_0921

Историята на „Царската гара“

Не се знае кой е архитектът, нито точната година, през която гарата е построена, но вероятно е между 1906 г. и 1908 г.

През 1906 г. на 9 км от София княз Фердинанд купува стария турски чифлик „Чардаклия“ от хаджи Боне Петров. По-късно купува и отделни парчета земя от селяни в околността и на оформилия се голям терен създава красив парк с дървета и храсти от цял свят. Там построява и дворец. Фердинанд е запален любител на орнитологията и решава да кръсти двореца на първата кацнала на покрива му птица. По това време типични за Софийското поле са враните и цяло ято каца върху двореца. Така той получава името си „Врана“, наричан „Враня“ по време на социализма.

В двореца „Врана“ семейството на Фердинанд прекарва по-голямата част от времето си, там кани и чуждестранните си гости. За да не пътуват гостите прекалено дълго с файтон от Централна гара, ако слизат там, Фердинанд решава да построи гара, близо до двореца. Така в Казичене се появява малка гара, която става известна като „Царската гара“. Оттам теснолинейка отвежда гостите и царското семейство до двореца за не повече от 10 минути.

IMG_0937

IMG_0953

Първоначално е построена централната част на сградата. През годините гарата е достроявана. В завършения си вид „Царската гара“ представлява красива сграда във виенски стил, с основна част и две крила, с множество орнаменти по фасадата, прозорци във формата на арки, две козирки, чугунени колони, които крепят покрива и козирките, декоративни подпокривни корнизи, керамични подови плочки и множество други детайли и орнаменти. В специални ниши в уютния салон-чакалня има две кахлени печки, които се пускат през зимата. Обособяват се и специални места за царските карети, а през 30-те години чрез заварки е монтирана метална маркиза над южния вход на гарата – съвсем нова технология за това време.

IMG_0959

IMG_0932

IMG_0930

IMG_0925

IMG_0928

IMG_0927

От тази гара през 1908 г. Фердинанд ще отпътува за Велико Търново, където в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ на 22 септември е обявена Независимостта на България, а Фердинанд, дотогава княз на България, е провъзгласен за цар.

IMG_0946

От същата гара през 1918 г. цар Фердинанд, принуден от обстоятелствата, ще напусне България завинаги. След двете национални катастрофи от Междусъюзническата и Първата световна война, той абдикира в полза на сина си цар Борис III и заминава за Кобург, Германия, където ще прекара остатъка от живота си. По-късно – през 1946 г., пак от същата гара ще отпътува в изгнание и внукът му Симеон II със семейството си, за да не се върне в България повече от 45 години.

IMG_0951

През годините „Царската гара“ е посрещала много видни гости, когато са идвали на официално или лично посещение при цар Фердинанд и по-късно при сина му Борис III. Сред тях са английските крале Джордж V и Едуард VIII, немският кайзер Вилхелм II, императорът на Австро-Унгария Карл I, бащата на светската турска република Мустафа Кемал Ататюрк, княгиня Мария Павловна Мекленбургска. През септември 1934 г. на „Царската гара“ пристига и сръбският крал Александър Караджорджевич, само две седмици преди да бъде убит в кървав атентат в Марсилия.

Какво се случва с гарата?

След заминаването на Симеон II и семейството му през 1946 г. гарата е преустроена и сменя предназначение си няколкократно. Става склад, армейски щаб, канцелария на „Топливо“. Отрязана е козирката на входа. До 90-те години успява горе-долу да се запази в прилично състояние, след което е изоставена. Въпреки че гарата би трябвало да е държавна собственост, тъй като попада в сервитута на жп трасето, никой не я стопанисва. Започват разрушения и вандалски прояви. Открадното е всичко, което може да се открадне. Стените се ронят, покривът е пробит и избушен, прозорци отдавна няма. По земята се търкалят бутилки, боклуци, парчета мазилка, вижда се, че някой е палил и огън.

IMG_0949

През 2008 г. граждани сигнализират кмета на Казичене Антон Владимиров, че около гарата се случва нещо – има хора и е докарана техника. Когато отива на място, установява, че са дошли да разрушават гарата, въпреки че никой от местната власт не е уведомен за това. Успява да спре процеса и бързо да задейства процедура за обявяване на гарата за паметник на културата, какъвто до този момент не е. Скоро след това, с решение от 25.02.2009 г. „Царската гара“ е обявена за паметник на културата с местно значение. Така гарата е спасена от принудително събаряне, но не и от бавна разруха. Нищо не се е променило оттогава и никой не се грижи за нея. От северната ѝ страна влаковете минават буквално на сантиметри и тресат остатъците от нея, въпрос на време е да се разпадне изцяло.

IMG_0917

Мъчително е да се гледа как една такава сграда с бляскаво минало и богата история се разпада пред очите ни. Нищо оригинално не ми идва наум, освен да завърша с едно абсолютно клише – няма как да имаме добро бъдеще, като не пазим миналото си, каквото и да е то, с всичките му грешки и пропуски.

IMG_0969
Улица в Казичене – аристократичен полъх от миналото
IMG_0912
Единственият пазач на „Царската гара“

Все пак, въпреки тъжната история на „Царската гара“, ако и вие като мен харесвате влакове и гари, ето няколко идеи за филми с влакове:

– „Без последна спирка“ (2018) – с Лиъм Нийсен и Вера Фармига (психоложката от филма „Другата страна“)
– „Бързият влак Москва-Русия“ (2014) – руски
– „Влак“ (2008) – американски трилър, в който участват и доста български актьори – Валентин Ганев, Койна Русева, Иван Бърнев и др.
– „Влак до Пусан“ (2016) – корейски филм на ужасите
– „Влакът беглец“ (1983) – с Джон Войт и Ерик Робъртс
– „Влакът на ужасите“ (1972) – с Кристофър Лий
– „Влакът трезор“ (1995) – с Уди Харелсън, Уесли Снайпс и Дженифър Лопес
– „Големият влаков обир“ – (1979) – с Шон Конъри и Доналд Съдърланд
– „Дамата изчезва“ (1938) – филм на Алфред Хичкок
– „Дарджийлинг ООД“ (2007) – с Ейдриан Броуди, Оуен Уилсън, Натали Портмън
– „Императорът на Северния полюс“ (1973) – с Лий Марвин
– „Малък обир на влак“ (1984) – бивша Югославия
– „Мистериозният влак“ (1989) – със Стив Бушеми
– „Момичето от влака“ (2016) – с Емили Блънт
– „Неудържим“ (2010) – с Дензъл Уошингтън
– „Непознати във влака“ (1951) – филм на Алфред Хичкок
– „Нощен влак до Лисабон“ (2013) – с Джеръми Айрънс
– „Нощен влак до Мюнхен“ (1940) – с Маргарет Локууд и Рекс Харисън
– „15:17 до Париж“ (2018) – филм на Клинт Истуут
– „Полярен експрес“ (2004) – с Том Ханкс
– „Последният влак от Гън Хил“ (1959) – с Кърк Дъглас и Антъни Куин
– „Проходът Касандра“ (2018) – с Мартин Шийн, София Лорен, Бърт Ланкастър, Ава Гарднър, Ричард Харис
– „Среднощен влак за месо“ – (2008) – с Брадли Купър, Вини Джоунс, Брук Шилдс
– „Убийство в Ориент експрес“ – стара (1974) и нова (2017) версия
– „Ударът Пелам 123“ (1974) – с Уолтър Матау
– „Хвърли мама от влака“ (1987) – с Дани Де Вито и Били Кристъл

One comment

  1. ЗЖПТ, Чл. 10. (1) (Изм. – ДВ, бр. 47 от 2011 г., в сила от 21.06.2011 г.) Предметът на дейност на НК „ЖИ“ е: 1. осигуряване използването на железопътна инфраструктура от лицензирани превозвачи при равнопоставени условия; 2. извършване на дейности по развитието, ремонта, поддържането и експлоатацията на железопътната инфраструктура;

    Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.