Има хора, които спят безпроблемно навсякъде и не ги притесняват шумове, светлина и всякакви други неща. Е, аз не съм от тях. Аз съм от онези другите, които се будят (ако изобщо са заспали) и от най-дребния шум.
Разполагам с пълно спално въоръжение, което включва: тапи за уши; едновременно пускане на тънки, дебели пердета и щори; махане на батерии на тиктакащи стенни часовници и за всеки случай – изнасянето на същите през няколко врати (да не би пък по някакъв неизвестен вселенски закон да вземат да проработят и без батерии); покриване на разни мигащи лампи от зарядни, рутери и т.н.; а понякога включване на духалка (на студен режим, защото не обичам жега), чийто монотонен звук да притъпява останалите шумове. Разбира се, всичко това не винаги помага срещу съботно-неделния човек с бормашината, сигурна съм, че го познавате. Това е митично същество, което никой не е виждал, но всички са го чували; същество, което едва е дочакало да стане 7 ч. сутринта, за да включи с вълнение и наслада уреда си за мъчения на съседи.
При дългите полети в самолетите със завист гледам клюмналите във всички посоки глави и отворените усти на потъналите в дълбок сън хора, докато аз се местя от кокал на кокал с акробатични движения, които до края на полета придобиват такова майсторство, че мисля, че всеки професионален йога или жена-каучук биха ми завидели. А когато изкачваме върхове и спим (всъщност за мен е по-подходящ в случая глаголът „лежа“, а не „спя“😊) в хижи и палатки, след седмица придобивам изцъклен вид на нещо средно между настъпен пекинез и стреснат филипински дългопет. Ако все пак има нещо положително, то това е, че явно издържам на безсъние и това по никакъв начин не ми разваля удоволствието от подобни пътувания и преживявания. Също така, по време на полетите и безсънните нощи по хижи, успявам да изгледам доста филми, да почета книги и да си пиша разни неща в тефтерите, които разнасям с мен. А и явно няма да си проспя живота😊.
Да, всички сме чували фразата (дали, когато ставаме късно или си лягаме рано), че ако спим много, ще си проспим живота. Не е трудно да се установи, че приблизително една трета от живота ни преминава в спящо състояние. Например – един 80-годишен човек е проспал 27 години от живота си. При мен и клетите душѝ, подобни на мен, предполагам, че става въпрос за не повече от една пета😊. Когато спим, сънуваме. Без да навлизаме в психология, философия и т.н., съвсем общо знаем за съня следното:
- Сънят е присъщ на всички бозайници;
- За сън се смятат образите и чувствата, които се появяват, когато спим;
- По време на сън се забавят някои дейности на тялото, както и реакциите към външния свят;
- Сънуваме абсолютно всяка нощ;
- Пет минути след края на съня се забравя 50% от него, а след 10 минути – 90%.
Във всички случаи обаче приемаме съня си като състояние, в което сме изцяло изключени от действителността. Ето какво пише в тълковния речник за думата „сън“ – физиологическо състояние на покой, когато съзнанието не работи и волеви действия не се извършват; отсъствие на движение, на дейност; тишина, спокойствие.
А дали така възприемат съня древните египтяни? 😉
Знаете ли как те наричат съня? На древноегипетски думата за „сън“ е ресут, което означава „будност“/“пробуждане“. Звучи объркващо спрямо нашите представи за съня, в които той е състояние на покой и изцяло изключване. Според египтяните сънят е неделим от реалния живот и ежедневието. Съществуват две паралелни измерения (извън линейната ни представа за времето), които се преплитат и взаимно допълват. Когато човек заспи в т.нар. реален свят, се „пробужда“ в света на съня, който е точно толкова реален. И обратното – когато „заспи“ в света на съня, се пробужда в нашето пространство. И двете действителности са реални и когато някой каже „видях го в съня си“, за слушащите го няма никакви съмнения относно реалността на видяното. Двата свята се допълват и сънуващият редовно намира в съня отговори на въпроси и решения на проблеми, които го терзаят.
Според древноегипетските митове за сътворението на света Нун е изначалният първичен океан; безграничното пространство; водите на хаоса, съществуващи преди да възникне всичко друго. Всички богове произлизат от Нун. След сътворението на проявения свят Нун продължава да съществува около него. Древните египтяни смятат, че след смъртта мъртвите се връщат в Нун, за да възобновят себе си за ново съществуване. Смята се, че когато човек заспи, също като мъртвите се потапя отново в Нун и се „пробужда“ именно там. За египтяните връзката между съня и смъртта е неразривна и за спящите се казва, че сякаш са мъртви, а мъртвите се сравняват със заспали.
Смята се, че контактът с другия свят чрез сън е възможен по всяко време на денонощието. Но въпреки това, нощта се смята за най-подходящото време.
Съществува и професия, нещо като „професионален сънуващ“.😊 Това е жрец, на когото се задават въпроси. След това той преспива в светилище, а когато се събуди, разкрива и тълкува съня и дава отговори на предварително поставените въпроси.
Темата за съня в Древен Египет е много интересна, има различни аспекти, които могат да се разгледат. За последно само ще отбележа, че най-старият наръчник за тълкуване на сънищата е намерен в Египет и това е т.нар. папирус Честър Бийти, вероятно съставен през XII династия.
Огледалото на Мира 