Александрийски потайности – истории от "мястото за лечение на душата"

Има легенда, че сред рафтовете с книги в античната Александрийска библиотека е издялан надпис на древногръцки „място за лечение на душата“. Дали е истина не знам, но когато се сещам за Александрия, това описание ми изглежда най-подходящото.

Едно лято, преди няколко години, прекарах месец и половина в Кайро в курс по египетски арабски диалект и в събиране на снимков материал от определени храмове за дисертацията ми по египтология. Не помня какъв празник беше, но заради него обичайните ни почивни дни се удължиха, и с „трима другари“ от курса решихме да отидем до легендарния град Александрия. Град, основан през 331 г. пр.н.е. от Александър Македонски и кръстен на него; град, преживял както бурен разцвет, така и опустошения и бедствия. В Александрия са родени Клеопатра VII, любимият ми Омар Шариф и поетът Константинос Кавафис. В момента Александрия е най-голямото морско пристанище и втори по големина град в Египет, с население от над 4 млн души.

За моя радост пътуваме с влак – много обичам влакове. Настаняваме се в много приятен хотел, аз в стая със симпатичната американка Нора, а в съседната стая – двамата ни придружители – Йоханес от Австрия и Нилс от Швейцария. Вечерта се разхождаме по Корниш – крайбрежната улица, особено красива след залез, когато навсякъде се виждат светлини. На другия ден моите придружители решават да се отдадат на плаж, а аз потеглям на обиколка из града.

8caa0-1-1
Александрийски рибари
51bef-1-3
Крайбрежната улица
67d35-1-4
Александрия след залез

„Най-добрият начин да видите Александрия е да се лутате безцелно.“ Е. М. Форстър

Точно това правя и аз. Кои са нещата, които искам да видя първо в един от най-интересните градове в света Александрия? Може би си мислите, че това е колоната на Помпей (която всъщност не е на Помпей); катакомбите Ком аш-Шукафа; руините от гръко-римския период Ком ад-Дика; крепостта Кайтбей, построена на мястото на разрушения от поредица земетресения Александрийски фар (едно от 7-те чудеса на древния свят); музеите и многото археологически артефакти? Или пък прекрасните градини Монтаза и красивите джамии?

Нищо подобно. Първото място, към което тръгвам, е хотел „Сесил“ – мястото, което често се споменава в четирилогията „Александрийски квартет“ на Лорънс Даръл. Любимите ми неща по света са местата от книги и филми, които съм прочела и гледала, и винаги, когато съм някъде, обожавам да откривам тези места.

Четирилогията „Александрийски квартет“ се смята за най-значимата работа на Лорънс Дърел и заради нея той е сочен за потенциален Нобелов лауреат, но така и не получава наградата.

9-1
Четирилогията „Александрийски квартет“

Действието на четирите романа, както подсказва и името, се развива в град Александрия. Там, малко преди Втората световна война, както и по време на самата война, съдбата на младия писател Л. Дж. Дарли, от чието име се разказват историите, се преплита със съдбите на останалите герои – неговата гръцка любовница Мелиса; Жюстин и богатия ѝ съпруг Несим; британския посланик Маунтолив; философа Балтазар; художничката Клия; агента от британското разузнаване Пърсуордън. Имената на четирима от героите, са и имена на четирите романа от поредицата – Жюстин, Балтазар, Маунтолив и Клия.

Авторът на четирилогията – Лорънс Даръл, е с не по-малко интересен живот от героите си. С англо-ирландски произход е, но е роден в Индия, „в подножието на Хималаите“, както самият той казва. На 12 години заминава да учи в Англия, но не се справя особено успешно, а по-късно неколкократно е късан на приемните изпити за Кеймбридж. Известно време е пианист в джаз клуб, където редовни посетители са различни писатели. Така попада сред техните среди и дори Хенри Милър става негов наставник. Известно време живее със семейството си на остров Корфу. Именно за живота там известният му брат – писателят Джералд Даръл, пише емблематичната си книга „Моето семейство и други животни“. Започва да редактира материали за списания и самият той да пише, включително и порнографска фантастика (каквото и да означава това😊). През Втората световна война работи като пресаташе в британските дипломатически мисии в Кайро и Александрия и именно престоят му в Александрия го вдъхновява за четирилогията „Александрийски квартет“.

Въпреки че е август, заради близостта на морето, в Александрия не се усеща жегата, така както в Кайро по това време. Разстоянието от хотела, в който сме се настанили, до хотел „Сесил“ се изминава за около половин час. Не бързам заникъде, приятно ми е да се разхождам по александрийските улици и да наблюдавам. Купувам си от сергия кашу, продавачът е толкова изненадан и радостен, че говоря арабски, че решава, че няма да ми взима пари и освен кашу, ми слага в пликче и няколко много вкусни сладки със сусам.

05397-2-1
Из Александрия
a1a95-2-2
По улиците на Александрия

Хотел „Сесил“ се намира в сърцето на Александрия, на площад Саас Заглул, съвсем близо до крайбрежната улица (Корниш) и със спираща дъха гледка към Средиземно море. Влизам във фоайето и питам на рецепцията дали мога да изпия чаша чай. „Разбира се, заповядайте!“. Взимам от рецепцията брошури за хотела и потъвам в мек диван наблизо. Няма и минута по-късно пристига усмихнат младеж, който ми носи чай с „наана“ (мента), чаша вода и купичка с ядки. Отново не ми взимат пари – казват, че за тях е удоволствие, че съм техен гост. Атмосферата е такава, каквато съм си представяла – високи тавани, плътни завеси в меки тонове и дебели килими в ориенталски стил. Приглушена светлина, спокойствие и тишина. Почти усещам аромата на несъществуващия парфюм на Жюстин – Jamais de la vie, докато разговаря с Несим във фоайето на хотела при уговарянето им да сключат брак.

Историята на хотел Сесил е много интересна, а известните му гости, както и участието на хотела в книги и филми му придава допълнителна мистериозност. Освен в четирилогията „Александрийски квартет“, по която има и филм (не особено успешен според критиката, за разлика от огромния успех на романите), хотел „Сесил“ се споменава и в романа „Мирамар“ на нобеловия лауреат Нагиб Махфуз. Британските тайни служби използват хотела като свой щаб през Втората световна война, а редовни гости на хотела са писателите Агата Кристи, Съмърсет Моъм, известната египетска певица Ум Колтум, Джоузефин Бейкър (певица, танцьорка и актриса), Уинстън Чърчил, Ал Капоне, Хенри Мур (художник и скулптор), сър Монтгомъри и разбира се, Лорънс Дърел.

bcd8f-img_4115
Хотел „Сесил“

Историята на хотел „Сесил“

Алберт Мецгер, еврейски бизнесмен от Елзас, с френско-египетски корени, пристига в Александрия в началото на XX век. През 1929 г. възлага на родения в Египет, също евреин, но с италиански корени, архитект Алесандро Лория да проектира хотел. Преди да се засели в Александрия през 1914 г., Алесандро Лория живее в Тоскана и Кайро. Изключително отдаден на работата си, според дъщеря му той работи по седем дни в седмицата, няма хобита. Въпреки че построеният от него хотел се превръща в най-значимата му и известна работа, Алесандро Лория проектира много други сгради в Александрия, като италианската болница, еврейската болница, Египетската национална банка, хотел „Лидо хаус“ и някои от най-красивите сгради на източната част на александрийското пристанище.

Първоначално Алберт нарича хотела „Реджина палас“, но по-малко от година по-късно сменя името на „Сесил“, по подобие на най-големия хотел в Европа – хотел „Сесил“ в Лондон, построен през 1890 г. През 30-те и 40-те години на XX век хотелът се превръща в най-бляскавия и популярен хотел в Александрия. След революцията в Египет през 1952 г. хотелът е национализиран, а пет години по-късно собствениците на хотела – семейство Мецгер, са изгонени от Египет, „само с два куфара“ и със само седмица предизвестие. Причината за изгонването е, че след създаването на държавата Израел през 1948 г. и войните от 1948 г. и 1956 г., еврейският елит в Египет става нежелан, а отношението към него – враждебно. Семейство Мецгер се установява в Танзания, където купува нов хотел – хотел „Нова Африка“ в Дар ес-Салам, който също е национализиран след революцията в Танзания през 1964 г. През 2007 г. след дълга и трудна съдебна битка, продължила половин век, собствеността върху хотела е върната на внучката на Алберт Мецгер – Патриша Мецгер, и двете ѝ деца, които продължават да живеят в Танзания. Веднага след това тя продава хотела за неизвестна сума обратно на държавата. До 2014 г. хотел „Сесил“ е част от веригата „Софител“, с името хотел „Софител-Сесил“, а от октомври 2014 г. става част от друга голяма хотелска верига – Щайгенбергер и в момента носи името хотел „Щайгенбергер Сесил“.

5f6cf-img_4112
Хотел „Сесил“. Когато аз съм в Александрия, хотелът все още е част от веригата „Софител“.

„Бе краткотраен чудният живот.
Но колко силен беше ароматът
на ложето, в което се прегръщахме,
на нежността, с която се обичахме.“

Константинос Кавафис

Споменах в началото поета Константинос Кавафис. В четирилогията „Александрийски квартет“ Кавафис е наричан „старият поет“ и често се цитират негови стихове. Въпреки че е грък с британско гражданство, Кавафис е роден в богато семейство в Александрия през 1863 г. и прекарва в града по-голямата част от живота си. Смъртта също го застига в Александрия, точно на рождения му ден на 29 април, на 70-тия му рожден ден. Погребан е в гръцкото православно гробище. Поезията на Кавафис на български е преведена основно от поета и белетрист Стефан Гечев.

24eb7-img_4135
Входът на апартамента на Кавафис на улица „Шарм ел-Шейх“ в Александрия

Отивам да видя и къщата, където Кавафис прекарва по-голямата част от живота си, и която се намира на 15 мин. пеша от хотел „Сесил“, на 2-ия етаж в къща на улица „Шарм ел-Шейх“. Къщата-музей (или по-точно апартаментът-музей) се състои от шест стаи, като две от стаите са така, както ги е оставил Кавафис. Могат да се видят част от вещите на поета – тетрадки, писма, ръкописи, както и книгите му, издадени на различни езици. Става ми мило, когато виждам на челно място българското издание на „Итака“ и още една книга с поезия на български. По стените на всичките стаи има негови снимки и картини.

8f458-img_4124
Книги с поезията на Кавафис, преведени на различни езици
f7f0b-img_4125
Изданията в български превод
a5292-img_4126
По стените във всички стаи има много снимки и картини
78e48-img_4129
Домът на Кавафис
e3f4a-img_4132
Домът на Кавафис

Тъй като през този ден съм на вълна книги и поети, решавам да отида и до новата библиотека в Александрия – т. нар. Библиотека Александрина. Както е известно, старата Александрийска библиотека е най-голямата библиотека на Античността. Основана е през III век пр.н.е., по времето на Птолемей II, и се превръща в най-големия по това време център на науката. Смята се, че в нея се съхраняват 700 хил. папируса със знание от всички областти на науката и литературата. За съжаление всички тези безценни документи са загубени с разрушаването на библиотеката, като за най-вероятна причина се смята пожар през 47-48 г. пр.н.е.

Съвременната Библиотека Александрина е открита на 23 април 2004 г. и е построена на предполгаемото място на старата библиотека на брега на Средиземно море. Идеята за възраждането на библиотека възниква още през 1974 г., но отнема време да се избере най-подходящият проект и изпълнител, и строителните работи започват през 1995 г. Библиотеката разполага с рафтове за 8 млн. книги, като основната читалня е с площ от 20 хил. кв.м, на единадесет каскадни нива. В комплекса има и конферентен център, четири музея, четири художествени галерии за временни изложби, 15 постоянни изложби, планетариум, лаборатория за възстановяване на ръкописи, кино. Също така в библиотеката са разположени и различни специализирани библиотеки: за хора със зрителни увреждания; за деца и младежи; за атласи и други видове карти; за редки книги; интернет база. Архитектурата на библиотеката е впечатляваща – главната читалня се намира под 32-метров стъклен покрив, наклонен към морето като слънчев часовник и с диаметър около 160 м. Колекциите в Библиотека Александрина са дарени от цял ​​свят. През 2010 г. библиотеката получава дарение от 500 хил. книги от Националната библиотека на Франция.

2bf88-1-1
Пред Библиотека Александрина
8c84f-1-2
Библиотека Александрина отвътре
02edd-1-3
Библиотека Александрина отвътре
4ed36-1-5
Библиотеката разполага с рафтове за над 8 млн. книги
563f6-1-6
Библиотека Александрина отвътре

След посещението в библиотеката се връщам в хотела, където Нора, Йоханес и Нилс ме чакат. През деня са харесали ресторант на крайбрежната улица и отиваме да вечеряме там.

Следващите дни прекарваме в разходки из града, плаж и разглеждане на музеи и архитектурни обекти.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.