Историята на Етиопия (наричана Абисиния в миналото) е преплетена с много любими за мен неща. „Индиана Джоунс и изчезналият кивот“ все още е един от любимите ми филми, а според етиопците (а и според доста археолози и историци) кивотът се намира именно в Етиопия – в град Аксум. Цар Соломон, савската царица и техният син Менелик също са свързани със страната и са част от редица митове и легенди. Етиопия е родина на кафето, дом на редки птици и животни, място с невероятни хора, планини, реки и водопади.
„Новото цвете“ (това означава Адис Абеба на амхарски) е първата спирка от двуседмичното ни приключение в Етиопия, което започва отново с извънредно положение. Върви ни на преврати, атентати и извънредни положения и това си е. В Найроби имаше атентат в един от най-големите молове в града, седмица преди да отидем; неуспешният преврат на Ердоган в Турция и последвалото извънредно положение стана също седмица преди да минем оттам на път за Русия. Е, и Етиопия не прави изключение.
Кацаме в Адис Абеба в първите часове на 9 октомври и няколко часа по-късно етиопският премиер Десален обявява извънредено положение. То се налага заради антиправителствени протести, при които се стига до стотици жертви и разрушения. Причината за недоволството е изземването на земите на местните в определени райони, с цел построяване на заводи и жилищни блокове. Извънредното положение води до вечерен час, ограничение за движение, контрол при влизане и излизане от градовете, прекъсване на достъп до социални мрежи и други ограничения. Едвам успяваме да се обадим, за да кажем, че сме пристигнали и всичко е наред, и комуникацията ни с България приключва дотам.
Адис Абеба е млад град. Основан е едва в края на XIX век – през 1886 г., от император Менелик II. Столица и най-голям град в страната и четвърти по население в Африка. В момента населението е около 6 милиона души. С надморската си височина от 2355 метра Адис Абеба е сред петте най-високи столици в света. Всъщност повечето от градовете в Етиопия се намират на надморска височина 2000-2500 метра и неслучайно етиопските атлети са толкова издръжливи. Поради височината климатът е много мек и не се усеща типичната за Африка жега.
За няколкото дни, които прекарваме в града, успяваме да видим много неща, но по-важното е, че имаме време да усетим атмосферата на града, да се разходим из улиците и пазарите, без да бързаме заникъде, и да опитаме местната храна, а тя определено е много вкусна.
Най-типичното и известно етиопско ястие е инджера – палачинка, която се прави от брашно от теф, сол и вода. Изпича се на намазана с малко олио плоча. Звучи просто, но за да се консумира трябва да престои най-малко едно денонощие, за да ферментира. При ферментацията се образуват мехури и затова в окончателния си вид инджера изглежда като надупчена.
Върху така приготвената палачинка етиопците слагат на купчини всички приготвени от тях ястия. Късат малки парчета от палачинката и с пръсти си взимат от различните неща.
Освен инджера, етиопците се хранят основно с варива, зеленчуци и плодове. Имат и различни яхнии с месо, но тъй като са християни и стрикно спазват постите, през по-голямата част от годината се хранят постно.
Ястията се поднасят заедно, а накрая обядът или вечерята завършват с чаша кафе. И няма как да е по друг начин, тъй като Етиопия е родина на кафето, а приготвянето и пиенето му са свързани със специален ритуал. Ще имаме възможност да отидем на кафеена церемония, но това ще стане като стигнем до град Лалибела.
Както във всички африкански градове (а и не само африкански) в Адис Абеба има богати и бедни части. Има както високи модерни сгради, така и типичните кръгли колиби със сламени покриви. По улиците се движат луксозни лимузини до крави и магарета. Не виждаме просяци, а ми прави впечатление, че е много чисто. Всъщност Адис Абеба се смята за един от най-чистите африкански градове, а също и за един от най-безопасните градове в региона.
В Адис Абеба се намират щабовете на Африканския съюз и на икономическата комисия за Африка към ООН. Има много музеи, църкви, паркове, университети.
Националният музей
Националният музей е най-големият музей в Етиопия.
Най-известният експонат в музея е скелетът на хоминида Люси, живяла преди 3.15 милиона години. Намерена е в областта Хадар през 1974 г. и дълго време според учените това е най-древното човекоподобно, намирано някога. Затова наричат Етиопия „люлка на човечеството“.
През 2000 г. в областта Дикика е открит скелет на дете-австралопитек от женски пол. Наричат я Селам и представлява най-ранният представител на човекоподобно, откриван досега. Селам е на 3 години, когато умира преди около 3.3 милиона години, т.е близо 150 хил. години по-рано от Люси.
Музеят има четири основни изложбени секции. На подземния етаж са експонатите, свързани с археологията и палеоантропологията. Именно там са Люси и Селам. На първия етаж са предмети от древността, икони, регалии и вещи на бивши владели, включително Хайле Селасие. Вторият етаж е за произведения на изкуството, оръжия, дрехи, бижута, музикални инструменти. А на последния – третия етаж, се намира етнографската секция, представяща културното богатство и разнообразието на народите в Етиопия.
Етнографският музей
Музеят се намира в бившия дворец на етиопския император Хайле Селасие. Обграден е от красивите градини и фонтани на университета на Адис Абеба. Eдин от най-красивите и богати музеи в Африка, който на два етажа е събрал огромно богатство от предмети, свързани с всички етапи от развитието на Етиопия.
Интересните неща започват още преди да се влезе в музея. Точно срещу входа се вижда спираловидна стълба към небето с 13 стъпала. Всяко от стъпалата е поставено от италианците като символ на фашисткото господство – по едно стъпало за всяка година от властта на Мусолини, започвайки от 1922 г., когато е военният поход на Мусолини към Рим. Стълбата завършва с малък лъв (олицетворение на етиопската монархия) като символичен край на италианското господство.
Във входното помещение има малка изложба на историята на двореца и вход към библиотеката на института по езикознание.
На първия етаж се намират прекрасни ръчно изработени предмети, свързани с културното и богатото етническо многообразие на Етиопия. На този етаж са и спалнята, банята и различни вещи на император Хайле Селасие, както и огледало, надупчено от куршуми, при преврата срещу него през 1960 г.
На втория етаж са две различни експозиции. Едната е с икони, диптихи, триптихи, кръстове и други религиозни предмети, и се смята за една от най-богатите в света, а другата – с различни традиционни музикални инструменти от цяла Етиопия.
Заслужава си музеят да се посети поне два пъти – в началото на пътуването и после в края, когато човек вече е видял много неща и всичко му се подрежда.
Университетът на Адис Абеба
Университетът в Адис Абеба е най-старото висше учебно заведение в Етиопия, основан през 1950 г. по решение на император Хайле Селасие, и известно време носи неговото име. Университетът е разположен в красив парк, непосредствено до Етнографския музей. Разполага с 14 кампуса.
Ентото
Връх Ентото е с височина 3200 м и е най-високото място в планината със същото име. Там император Менелик II построява своя дворец, когато идва от Анкобер и основава столицата Адис Абеба, разположена в подножието на върха. Смятат планината Ентото за свещена и на територията ѝ има много манастири и църкви. Планината е покрита с евкалиптови гори, донесени от Австралия по времето на Менелик II, а голяма част от дърветата са засадени по-късно при управлението на император Хайле Селасие. Наричат планината Ентото „белия дроб на Адис Абеба“.
Църквата „Дева Мария“
Намира се на връх Ентото. Църквата е осмоъгълна. Близо до нея се намират останките от двореца на император Менелик II, а самият той е коронясан в църквата.
Катедралата „Света Троица“
Построена в чест на освобождаването на Етиопия от италианската окупация, катедралата „Света Троица“ е второто по важност място за поклонение в Етиопия, след църквата „Дева Мария от Сион“ в град Аксум.
Император Хайле Селасие и съпругата му Менен Асфау са погребани в катедралата. Там са погребани и загиналите в борбата срещу италианската окупация, както и онези, които придружават императора по време на изгнанието му между 1936 г. и 1941 г. В криптата под църквата са погребани други членове на императорското семейство и висши държавни служители.
Меркато
Един от най-големите открити пазари в Африка, където като на всеки африкански пазар може да се намери всичко – всякакви храни в суров и сготвен вид, дрехи, дървени изделия, подправки, чай и разбира се, кафе във всякакъв вид и опаковки.
Огледалото на Мира 
One comment