Парижкото ни пътешествие „по женски“ малко се отклонява (има-няма 80 км) и продължава с Живерни – не голям град в Нормандия, известен най-вече с потъналата в зеленина къща на Клод Моне, в която той живее и работи от 1883 г. до смъртта си през 1926 г., и чиято градина превръща в произведение на изкуството.
Решили сме да прекараме целия ден в Живерни. Около 8 ч. сутринта вече сме на парижката гара Сен Лазар с купени билети за бързия влак за Вернон, до където ще пътуваме около 45 мин., а от там до Живерни следват 5 км пеша или с автобус.
Винаги съм обичала гарите и макар че във филмите и книгите обикновено се свързват с изпращане и раздели, за мен те са място за срещи, посрещане, очакване на вълнуващи приключения, а в моите представи влакът е най-романтичното средство за пътуване.
Сен Лазар е най-старата гара в Париж, с огромна архитектурна и историческа стойност. Първата сграда е построена през 1837 г., а съвременният ѝ облик е от 1889 г. В края на XIX век в района на гарата живеят известни художници. Много от тях, сред които Едуар Мане, Жан Беро, Камий Писаро и Гюстав Кайбот, изобразяват гарата в своите платна и това я прави известна и добре позната на любителите на изкуството. Клод Моне, в чиято извънградска къща в Живерни отиваме, дотолкова се вдъхновява от гарата, че я рисува в цели 12 свои картини. Гарата се споменава и в романа „Човекът-звяр“ на Емил Зола, както и в много други книги и филми.
Когато пристигаме във Вернон, леко започва да вали, но все пак решаваме, че ще изминем 5-те км до Живерни пеша. И добре, че го правим. Пътят е много красив и живописен, а дъждът прави цветовете наоколо още по-наситени и свежи.
В момента в Живерни живеят около 600 души. Повечето неща в градчето, съвсем разбираемо, са свързани с Клод Моне – наименования на улици, ресторанти, кафенета.
Клод Моне се заселва в Живерни със семейството си през 1883 г. и купува къща с двор. Сам засажда цветя, храсти и дървета в градината и за кратко време я превръща в истински рай. Непрекъснато търси нови видове, разменя семена с хората от Живерни и влага почти всичко, което изкарва, в купуване на нови редки и екзотични цветя.
Най-известната част от градината на Моне е езерото с лилиите, а над него се намира Японският мост. Моне рисува градината си в над 100 картини, като в голяма част от тях са именно езерото с лилиите и Японският мост. Няма почитател на художника, който да не ги познава.
Когато Моне умира през 1926 г., синът му Мишел наследява къщата и градините и продължава да се грижи за тях. За съжаление, след Втората световна война имотът е запуснат. В средата на 60-те години на XX век, внукът на Моне дарява къщата на Френската академия за изкуства и за няколко години имението е възстановено и превърнато в музей, който от 1980 г. може да се посещава.
Гробът на Моне се намира в двора на местната католическа църква.
Огледалото на Мира 