Персеполис – персийски приключения, част V

Точно когато започвам да пиша този разказ, синът ми, който е в V-ти клас, учи по „История и цивилизации“ за Персийската империя. Отварям учебника му и виждам снимки на Дарий I, на колони, релефи и стенописи от Персеполис и всичко ми изглежда много далечно, някак като „за учебник“. После поглеждам моите снимки от Персеполис на същите колони и релефи, и времето, пространството и разстоянията изчезват – отново съм в Иран и отново усещам 40-градусовите температури и влагата през онзи августовски ден, когато се разхождаме покрай останките от древната столица на могъщата Персийска империя.

5

Персеполис се намира на около 60 км от Шираз и 870 км от Техеран. Тръгваме рано сутринта от хотела в Шираз и за около час пристигаме в Персеполис. Отново сме с Лесан, който беше наш гид и в Шираз.

2-1

3-1

Всъщност Персеполис е гръцкото име на града. Персийското е Парса и означава „град на персите“. Изключително архитектурно достижение от времето на династията на Ахаменидите, чийто зенит е при управлението на Дарий I. Именно той около 515 г. пр.н.е. започва мащабно строителство в града и го превръща в новата столица на империята, вместо досегашната Пасаргада. Градът се развива бързо и става център на фестивали, празници, както и резиденция на персийските царе, където височайши гости отдават почит на царя. За първи път в Персеполис се чества норуз – новогодишен пролетен празник, който отбелязва първия ден от пролетта и началото на новата година и според зороастризма изразява символична победа на доброто над злото, на светлината над тъмнината – така, както след мрачната и студена тъмна зима настъпва пролетта и носи светлината и новото начало. Блясъкът и богатствата на Персеполис стават известни в целия свят и гръцкият историк Диодор го описва като „най-богатия град под слънцето“. А от записките на Плутарх може да се получи най-добра представа за величието на града.

6-1

6-2

Персеполис представлява голям комплекс, който се състои от над 40 постройки със зали, коридори и просторни тераси.

Въпреки че изграждането на града започва при Дарий I, не малка част от блясъка си Персеполис дължи на Ксеркс I (син на Дарий I) и Артаксеркс I (син на Ксеркс I).

6

7

В центъра на комплекса е т. нар. Ападана – това е огромна зала-дворец за приеми на Дарий I. Първоначално е закрита, като покривната конструкция е подкрепена от колони, 13 от които са запазени и до днес. Ападана е издигната на тераса на височина от 4 метра, по която се стига по двойна симетрична стълба, наклонена така, че по нея да могат да минават и колесници. Най-красивата част на тази стълба, както и на терасите в ападана, са релефите с различни мотиви, издълбани върху каменните плочи. Релефите от външната част на стълбите изобразяват сцени на тържествени шествия на царската армия, а във вътрешната част на стълбите сцените са от ежедневието и бита на хората (работници; скотовъдци с животни; земеделци, носещи съдове с вино), природни явления, ловни сцени, както и сцени на процесии на други народи, които носят дарове на персийския цар.

Много изследователи смятат, че сцените, изобразени на стълбището към Ападана, възпроизвеждат реални събития, свързани с празнуване на Нова година или друг празник.

На източната порта на двореца, Дарий I е изобразен седнал на трон, а зад него е наследникът на престола Ксеркс.

В залата Ападана могат да се съберат голям брой хора. Всъщност целият комплекс е проектиран по такъв начин, че по всяко време да може да събере 10 хиляди души.

8-1

8-2

8-3

8-4

9-

Освен залата Ападана, комплексът включва още залата Талар-и-Тахт, наречена „Залата на 100-те колони“; Тачар – частната резиденция на Дарий I; Хадиш – дворецът на Ксеркс I; Трипилон – залата за съвещания; Дарвазех-и-Мелал, известна и като „Портата на всички нации“; Казанех – царската съкровищница, украсена с релефи на Дарий I и Ксеркс I.

Безспорно всяка една от постройките е впечатляваща, но от това, което е останало днес от града, не може да се получи пълна представа за някогашния му блясък.

6-4

Дворецът на Ксеркс представлява комплекс от жилищни и спомагателни помещения, най-интересното от които е постройка, наречена от Херцфелд (първия археолог на Персеполис) Харемът на Ксеркс. Състои се от 22 малки двустайни и тристайни апартамента, където живеят жените и малките им деца.

Едно от най-впечатляващите неща, свързани с Персеполис, е изградената система от водопроводни канали – една от най-сложните в древния свят. Градът е издигнат в подножието на планина, и през пролетта, когато валежите са обилни и снеговете и ледовете се топят, добрата отводнителна мрежа е от огромно значение. Водопроводната система е проектирана по такъв начин, че, от една страна, предотвратява наводненията, като водата се отвежда по множество канали в резервоар (а ако и той се препълни, водата преминава в тръпопровод); и, от друга страна, чрез изграждането на сложна напоителна система, водата се използва за поливане и водоснабдяване.

През 330 г. пр.н.е. Александър Македонски завладява Персеполис. Според част от историците, Александър е опожарил града, за да отмъсти на персите за подпалването на акропола в Атина, като преди това изнася всички съкровища на Персеполис с помощта на 5 хиляди камили и 10 хиляди мулета. Според други историци, пожарът не е умишлен, тъй като Александър не е разрушавал покорените от него градове. Каквато и да е истината, едно е сигурно – градът е изгорял до основи. Свидетелство за това е и почти 10-метровият слой от пепел, под който се намира стълбището към Апанада (залата за приеми на Дарий I), когато бива разкрито. Това се случва през 30-те години на XX век, когато американска археологическа експедиция открива Персеполис и величието му става известно на света. След като е разкрито стълбището, с помощта на самолет се правят снимки и така са забелязани още над 40 сгради. В царската съкровищница пък са намерени глинени плочки с клинопис, чрез които историците успяват да възстановят уредбата на Персийската империя и начина ѝ на управление.

1-1

Величието на Персеполис е в архитектурният му стил, впечатляващите високи колони, изкусните релефи със сцени от всички сфери на живота, и най-важното – историческата му роля на политически, социален и културен център от времето на династията на Ахеменидите.

9-1

9-2

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.