Случки с полети

Покрай спомените за първия ми полет със самолет, се замислих и за други пътувания и си направих малка класация с различни случки с полети😊.

Най-комичен полет – от Истанбул, Турция до Налчик, Русия

Август 2016 г. Група от 10 човека. Отиваме в Русия да изкачваме най-високия връх на Европа – Елбрус в Кавказ. Пътуваме от Истанбул за Налчик с турска авиокомпания. Още преди да кацнем на летището и преди изобщо да се е приземил самолетът, десетина лели със забрадки и кошници под мишници, като излезли от руски филм от 70-те, започват да стават и да се редят на опашка между седалките, все едно са в междуградски автобус и спирката им всеки момент ще дойде. Изобщо не отразяват 10-минутните крясъци на турските стюардеси по микрофона всички да седнат незабавно и продължават невъзмутимо да си чакат прави кацането и да се бутат към изхода. В крайна сметка кацаме в този вид, добре че приземяването е меко и не се налага да спасяваме търкалящи се между седалките лели. Малко по-късно се разбира и причината, поради която руските лели се бутат да слизат първи. Часът е към 3 през нощта, полетът ни е единственият, който каца по това време, и въпреки че би трябвало да ни обработят бързо, отнема часове да преминем паспортния контрол и да излезем от летището. Залата за пристигащи е малка, има три паспортни гишета. Служители с фуражки щракат на пишещи машини и един човек се обработва за около 10-15 минути. Няма никакъв ред, всички се бутат отпред и колкото и да си мислим, че сме на някаква опашка, все се оказваме последни. Лелите с кошниците са първи, явно си познават порядките и затова още от самолета бяха заели позиции☺. Въпреки че е посред нощ, изморени сме от път, чакане и безсъние, картинката е толкова нелепа, сюрреалистична и комична, че ни напушва жесток смях. В този момент пред едно от паспортните гишета вече 15-та минута стои Юли от нашата група – лекар на около 55 години, а срещу него сериозна дама с фуражка упорито щрака с един пръст на пишеща машина, все едно му пише автобиография. Изведнъж на голата му глава каца незнайно от къде огромен скакалец. Юли не го усеща изобщо и продължава да стои невъзмутимо пред гишето със сериозна физиономия и скакалеца на главата си като брошка. Смехът ни вече става истеричен, започваме да викаме на Юли, който ни гледа недоумяващо и се чуди защо ръкомахаме и какво му сочим. В един момент разбира, че има нещо на главата и започва да се върти, но скакалеца продължава да си стои като залепен на главата му.

Седмица по-късно, на излитане от същото летище, отново имаме комични преживявания, този път, свързани с багажа ни, който трябва да разнасяме от гише на гише, където първо го мерят, после му лепят стикери и накрая си го занасяме сами до самолета😊.

1
Налчик
2
Кавказ
3
Терскол
4
Терскол

Най-страшен полет – от София за Амстердам през Виена

Командировка до Амстердам. Аз и моя колежка от фирмата, в която работя тогава, пътуваме във време, когато в цяла Западна Европа върлуват бури и ежедневно се отменят полети заради ураганни ветрове. Полетът е под въпрос, но в крайна сметка излитаме. През цялото време самолетът се тресе от турбуленция и пропадаме, всички стюардеси са седнали и завързани с колани, много стресова и тягостна обстановка. Наближаваме Виена и трябва да кацнем, но се оказва, че летището е затворено. Позволено е кацане само на самолетите, които са в непосредствена близост до летището. Като нашия. Самолетът се насочва за кацане, но имам чувството, че всеки момент ще се разпадне, тресе се жестоко. Вече се вижда пистата и точно когато трябва да кацнем, самолетът изведнъж се изстрелва обратно рязко нагоре, почти във вертикално положение. Пълен кошмар – всички хора крещят, няколко от багажните клетки се отварят и падат чанти и дрехи. След известно време самолетът застава в по-нормално положение и прави нов заход за кацане. При първия опит не успява, защото ураганите са толкова силни, че го избутват и не може да кацне в точния момент и не му остава достатъчно писта. Прави втори опит, но уви – отново не успява и отново се издига като изтребител нагоре. Цялото това упражнение се случва и трети път, вече съм пред припадане, устните ми са разкървавени от хапане, сърцето ми ще изскочи, ушите ми бучат. На четвъртия опит най-накрая успяваме да кацнем във Виена! Това обаче не е краят на пътуването. Трябва да стигнем до Амстердам. Летището във Виена е затворено и се налага да прекараме няколко часа в самолета, докато се успокоят ветровете и се появи възможност за излитане. Когато такава възможност все пак се появява, излитаме и отново целият полет е с турбуленции, напрежение и стрес. Но поне успяваме да кацнем от първи опит в Амстердам.

След тази командировка ми се появи страх от пътуване със самолет, какъвто до този момент не бях имала. И до ден днешен при всяко излитане и кацане се сещам за това кошмарно пътуване и се впивам в седалката като кърлеж и стискам до посиняване страничните дръжки😊.

5
София
6
София
7
Храм паметник „Св. Александър Невски“, София

Най-„инфарктен“ полет – от Милано за Лисабон

Септември 2017 г. Трима сме и пътуваме за Мароко. Трябва да излетим в 7:30 сутринта от София за Милано, от където след 3 часа престой да излетим за Лисабон, а от там – за Маракеш. Спокойни сме, имаме достатъчно време между полетите. Всичко е прекрасно, докато не обявяват закъснение на полета от София. Първо с половин час, после с още половин час, после с още 40 минути и накрая спират да дават информация. Единственото, което разбираме, е, че самолетът има технически проблем и се работи за отстраняването му. И така още час и нещо. Вече сме отчаяни, започваме да търсим възможности за други връзки и полети. Ако си изпуснем първия полет, означава, че изпускаме и следващите два, никой няма да ни чака, полетите са на различни авиокомпании, а дори и да са на една и съща, закъснението вече е толкова голямо, че няма да ни чакат. Цялата ни програма в Мароко се проваля, ако не успеем да стигнем до Маракеш до края на деня. От другия ден сутринта започваме изкачване на връх Тубкал в Атласките планини и всичко е предварително уредено – транспорт, водач, хижа. Не успеем ли да стигнем навреме, ще ни се провали цялата организация.

В крайна сметка самолетът от София за Милано излита, но точно по времето, когато би трябвало да излети и следващия ни полет от Милано за Лисабон. Омърлушени и изнервени, през цялото време на полета, обсъждаме вариантите за по-нататъшното ни придвижване. Намерили сме други самолетни билети, много по-скъпи, които планираме да купим като кацнем в Милано. Полетът е кратък и след около час сме в Милано. В момента, в който влизаме на летището, виждаме на таблото, че полетът ни за Лисабон все още не е излетял и мига за „boarding“. Явно и той има закъснение около час. Само с ръчен багаж сме – всеки от нас носи по една 35-40 литрова раница. Също така сме се чекирали предварително за полета и билетите са ни на телефоните. Всичко това е чудесно, но на таблото пише, че времето, за което се пристига до въпросния изход за Лисабон, от мястото, на което се намираме в момента, е 18 минути. С тежките раници на гърбовете и с планинските обувки започваме нечовешки спринт. Тези минути ми се губят, не знам как тичаме и какво правим, единственото, което знам е, че пристигаме за 4 минути, вместо за обявените 18, и буквално нахлуваме секунди, преди земната стюардеса да опъне лентата и да затвори изхода. Докато се придвижваме бавно в ръкава към самолета, виждаме, че идват още няколко човека, явно също от закъснели полети, но не пускат никого повече. Буквално на косъм бяхме. Въпреки че вече сме в самолета и всичко е наред, поне още половин час сърцето ми бие в гърлото, а ръцете и краката ми треперят от стреса и спринта.

8
Все пак стигнахме в Мароко😊

9

9-1
Шефшауен
9-2
Сахара

Най-изненадващ полет – от Техеран за Исфахан, Иран

Изненадващ е не полетът, а пълната липса на каквато и да е проверка на летището в Техеран. Нито на документите ни, нито на багажа. Изобщо не ни искат паспортите, нито минаваме през каквито и да е детектори. Единственото, което показваме, са разпечатките, които сме направили, с потвърждението на резервациите ни. А ние очакваме сериозни проверки, все пак сме в Иран – според всички предварителни приказки всичко трябва да е много строго, да ни проверяват навсякъде и за всичко, даже едва ли не да ни арестуват за най-малкото нещо😊. Сещаме се и за спечелилия няколко оскара филм „Арго“, направен по действителен случай за спасяването на шестима служители на американското посолство в Техеран по време на ислямската революция в Иран от 1979 г., чието действие се развива именно в Техеран. Героят на Бен Афлек (който е и режисьор на филма) извежда успешно бегълците от летището под носа на страховитите митничари.

9-3
Техеран
9-4
Дворецът Голестан, Техеран
9-5
Вулканът Дамаванд
9-6
Базарът в Исфахан

Най-кратък полет – от Занзибар до Дар ес-Салам, Танзания – 21 минути

Според гугъл най-краткият международен полет е между два града, разположени от двете страни на Боденското езеро. Единият град е в Швейцария, а другият – в Германия, а полетът между тях продължава само осем минути.

Моят най-кратък полет е доста повече – цели 21 минути, и е между остров Занзибар и най-големия град в Танзания и столица до 2003 г. – Дар ес-Салам. Полетът е много кратък и малко след като се издигаме до необходимата височина, започваме леко да се спускаме. Но явно политиката на танзанийските авиолинии е такава, че дори и за кратки полети трябва да се предложат храни и напитки на пътниците и още докато се издигаме, стюардесите започват да препускат с колички между редовете и буквално да замерват пътниците със сокчета в кутийки и торбички със сандвичи. Доста забавна гледка😊.

11
Стоун таун, Занзибар
21
Занзибар
31
Занзибар
41
Занзибар

Най-„заспал“ полет😊 – от Дар ес-Салам, Танзания за Истанбул, Турция

Полетът е нощен, но в салоните на летището пускат, чак когато до полета остават по-малко от 2 часа. Ние сме там 6 часа по-рано и няма къде да ходим с багажа. Времето е топло, изморени сме и решаваме да изчакаме на пейките пред летището – да си четем книги и да дремнем. Има и други хора, някои лежат на пейките, други четат и си работят на компютрите. Няколко часа се борим със съня, ходим за напитки, четем, но в крайна сметка и ние заспиваме. И то дълбоко. По едно време, няколко часа по-късно, в просъница чувам как някой много деликатно подвиква нещо. След известно време става по-настойчиво и накрая осъзнавам, че чистачът подвиква на нас. Скачам веднага и осъзнавам, че сме останали само ние тримата отпред на пейките и човекът се опитва да ни събуди, за да не си изпуснем полета. Явно нашият полет е последният за тази нощ. Веднага хукваме към терминала за излитане и в последната минута се класираме. Да е жив и здрав чистачът, който ни събуди😊!

51
Истанбул
61
Истанбул
71
Истанбул
81
Истанбул

Най-любим полет – всеки един полет, с който се завръщам у дома след поредното приключение😊.

13001233_10209179364264188_4413407858776353375_n

11695728_10207175706934007_4984098682252866766_n

1551568_10204380765582220_8885587722127345670_n

12932878_10209066353318985_1434529658249516494_n

2 comments

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.