За пътешествието ни в Мароко ще пиша подробно, тъй като всяко от местата, на които бяхме, заслужава внимание и отделен пътепис. Две седмици не са много, но програмата ни беше толкова наситена, че за това време успяхме да кръстосаме Мароко на ширина, на дължина и на височина😊. Изкачихме най-високия връх в Северна Африка – Тубкал, 4167 м, присъствахме на празника ейд ал-адха и танцувахме с берберите в най-високото планинско село Армед, прекарахме два дни в пустинята Сахара, прекосихме Атласките планини от пустинята до водопадите Озуд, прекарахме ден в казбата Аит бин Хаду и филмовия център Уарзазад, насладихме се отвисоко на невероятните гледки и стръмните вити пътища на ждрелото Тудга, наехме кола и с нея за шест дни от Маракеш преминахме през крайбрежните градове Казабланка, Рабат и Танжер, стигнахме до синия планински град Шефшауен и накрая пътешествието ни завърши във Фес.
Навсякъде из тези места като неизменен обитател присъства котката. Дали се движи бавно по малките тесни улици или кротко чака пред сергия или ресторант за порция останала храна, дали кротко спи, свита на прага на къща, или стои като страж на някоя от красивите градски чешми, тя е винаги там и е характерна част от облика на Мароко. В този, ако мога да го нарека фото пътепис, споделям част от снимките на котките на Мароко.
Огледалото на Мира 